You are here

Акад. Георги Марков: Омръзна ми бивши комунисти да се правят на антикомунисти!

Автор: Красина Кръстева, epicenter.bg

На Росен Плевнелиев баща му е номенклатура от Благоевградския окръжен комитет на БКП, на Иван Кръстев баща му е член на ЦК на БКП, на Евгени Дайнов баща му беше кореспондент в Лондон на „Работническо дело“ и оттам ругаеше американския империализъм. Живял съм в оная епоха и затова се възмущавам днес. От ГЕРБ тръгнали сега да се борят срещу комунизма. Имало заплаха! Оставете тази мантра, няма връщане назад! Гледат да се докарат на чичо Сам!". Интервю на акад. Георги Марков за сайта епицентър.бг.

 

- Каква дата е 9 септември 1944 г., акад. Марков? Позор или слава?

 

- Трябва най-сетне да има една обективна оценка за тези събития. И за преди 9 септември 1944 г. и за след 9 септември. Да не се слага всичко под един знаменател. Трябва да има помирение, трябва да спрем да си губим времето и да си хабим енергията в спорове за миналото. То е невъзвратимо, оставете го 9 септември! В България всеки ден стават убийства, отвличания, а политиците се занимават с 9 септември и с Априлския пленум. Да оставят историята на историците, да не я пипат с мръсни ръце!

 

Трябва да има някакво национално съгласие по испански модел. Не може всеки да си плаче на своя гроб. Трябва помирение! Трябва да се разбере, че и от двете страни има убити българи. Не трябва да се изострят страстите. Това е гражданска война, а в една гражданска война няма победители!

 

- Да, но страстите се изострят. Политическият сблъсък около 9 септември не намалява, напротив, увеличава се, независимо че се отдалечаваме от събитията. Защо?

 

- Да припомня ли, че в началото на 90-те години при Филип Димитров искаха да преименуват улиците, носещи името на Гео Милев. Това е гражданска война - преди 9 септември има бял терор, след 9 септември - червен терор. Има невинни жертви и от двете страни. Какво да кажем за Гео Милев и за Йосиф Хербст?! Преди 1989 г. отричахме червения терор, след това започнаха да отричат белия терор. Трябва да помъдреем най-сетне. Пак ще кажа, да видим Испания, там загинаха 680 000 хиляди души в най-жестоката гражданска война. Как генералисимус Франко успя да ги помири, издигна един паметник в Долината на падналите, погреба всички – комунисти, анархисти, франкисти и написа „Те загинаха за доброто на Испания“. В Гърция три години се убиваха – от 1946 до 1949 г. и се помириха.  А тук политиците продължават да ровят.

 

- Отношението към дати като 9 септември не се ли превръща в код, с който се маркира геополитическа принадлежност?

 

- Това е историческо събитие. Вярно е, че за една нощ се извършва преврат, една революция, но има последици от революцията. Сменя се системата – обществено-политическата, стопанската. И то с навлизането на Червената армия. Това е събитие, което е предопределено от Тримата големи (Сталин, Чърчил, Рузвелт). Те разделят Европа. Сталин и Чърчил постигат споразумение. Чърчил казва на Сталин: На мен ми остави Гърция, тя ми трябва, вземи грешните българи и ги накажи! Защо? Защото ни мрази от операцията при Дарданелите през 1915 г. Чърчил подарява България на Сталин и Сталин я взима, това е въпрос на геополитическа игра. Тогава Европа е разделена в резултат на Втората световна война и това предопределя започването на Студената война. Тя започва веднага – още през 1946 г. с речта на Чърчил във Фултън. Така че 9 септември нямаше как да бъде избегнат с това, че България беше определена в съветската зона. След като Червената армия влезе в България, това не е съглашенската окупация от 1918 – 1918 г. Не! Червената армия влиза тук, но тя сменя и системата по съветски модел. Разбира се, има връзка с вътрешната съпротива, има люшкане на махалото – избиват се невинни хора в продължение на около месец след 9 септември. В голяма част от случаите става дума за саморазправи. Някой има зъб на някого от три поколения и казва – ето го този фашист! Убива го и вдига юмрук: „Смърт на фашизма!“

 

След това от Народния съд са съдени хора. Това пък е отмъщението на комунистическата партия. Но трябва да разберем, че в гражданската война няма победители. Дълго време 9 септември беше национален празник. Но той не може да обедини българите, той разединява. Друга дата ни обединява – 6 септември, Съединението, 22 септември – Денят на независимостта. А тях ги възприемат просто като почивни дни. Не, това не са почивни дни, празници са! Истински празници!

 

Омръзнало ми е политиците да нареждат на историците. Пренаписват колегите учебниците и децата ми казват – обичаме историята, акад. Марков, но нямаме доверие на историците.

 

- Как си обяснявате това, че партия ГЕРБ, в която има доста бивши комунисти или техни наследници, сега се среща със Съюза на репресираните и осъжда комунистическия режим?

 

- Това е политическа игра! Омръзна ми бивши комунисти да се правят на антикомунисти! Те всички са такива – начело с Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и Цецка Цачева. И понеже имат обременяване, се престарават. На 10 ноември 1989 г. имаше един милион комунисти. Дядо ми не казваше комунисти, казваше партийци. Казваше – комунистите бяха преди 9 септември 1944 г., когато ги преследваха. Тогава бяха малко. 14 000 са комунистите в България на 9 септември 1944 г., след това за три години стават 350 000, за да стигнат до един милион през 1989-та. След 1989 г. пък масово се захвърляха партийни книжки. Защото преди 89-та членството в БКП не беше въпрос на убеждение, това беше въпрос на кариера, начин на оцеляване. Затова от бивши комунисти толкова хора станаха антикомунисти. На Росен Плевнелиев баща му е номенклатура от Благоевградския окръжен комитет на БКП, на Иван Кръстев баща му е член на ЦК на БКП, на Евгени Дайнов баща му беше кореспондент в Лондон на „Работническо дело“ и оттам ругаеше американския империализъм. Живял съм в оная епоха и затова се възмущавам днес. От ГЕРБ тръгнали сега да се борят срещу комунизма. Имало заплаха! Оставете тази мантра, няма връщане назад!

 

- Кой подклажда тази мантра, защо тя съществува?

 

- За да се издокарат на Чичо Сам. Имаше един Дядо Иван, Чичо Сам го изгони от политиката, от икономиката, сега иска да го изгони от историята. Днешните борци срещу комунизма се престарават, без никой да ги кара, защото са обременени от комунизма. Спомням си как Цецка Цачева изигра едно представление за не-знам-кой-си дядо, дори се разплака по време на диспута с ген. Румен Радев. Изкуствено е. Има жертви на комунизма, познавам такива хора. Но тези не са жертви! Нито Кунева е жертва, нито Плевнелиев, нито Цачева. Тези, които са лежали по затворите и лагерите, техните наследници, наследниците на безследно изчезналите след 9 септември са по-благородни, отколкото бившите комунисти, станали антикомунисти. Тези да не се правят на жертви. Кунева ще предлага уроци за комунизма с две лица! Бях на един такъв урок. И учителят сложи на едната страна снимка от лагера в Белене. Предложих от другата да сложат снимка на НДК. Защото имаше Белене, но имаше и НДК. Още не са го разрушили като мавзолея, слава Богу! Къде щяха да направят председателството?!

 

- Веднага след 10 ноември май имаше такива призиви. Доста се изприказва, че не ни трябват подобна грандоманщина.

 

- Искаха да рушат! Имаше един Фори Светулката, който искаше да събори Партийния дом, правеше бдения да изгони от него призраците на комунизма. Да, но сега Партийният дом е дом на Народното събрание и в него всеки депутат има кабинет. Сега се чувстват много удобно в тази сграда в сталински стил.

 

Пак ще кажа – не може да се слага всичко под един знаменател. Защото има Строители на България – имаше ги в Царство България, имаше ги и в Народно република България. Много неща бяха построени.

 

- Самият Симеон, цар Симеон, който на 9 септември губи всичко, неведнъж е казвал: помня, но какъв смисъл има от омразата?

 

- Царят тогава е бил малко дете, страдал е много. Чичо му е разстрелян от Народния съд. Когато се завърна през 2001 г., сини и червени се бяха хванали гуша за гуша. Каквото и да напише историята за него като министър-председател, той има една голяма заслуга – той притъпи тази омраза. Каза – всички са българи, дайте да работим за България. Той се опита да приложи испанския модел за помирение, защото идва от Испания. Но това е, защото царят си има 800 години родословно дърво.