You are here

Ако царят беше цар

Евелина Гечева

Имотите безспорно са нещо важно за всеки човек. И е отвратително да ти ги отнемат противозаконно. Или пък да направят специален закон за отнемането им.

В България такива неща са се случвали и продължават да се случват. Те обикновено не засягат нагушилите се с власт и пари – законно. Защото у нас тези, които създават законите, имат възможност да си осигурят комфорт чрез всевъзможни вратички.

За пореден път се раздуха въпросът с така наречените царски имоти. Обикновено това се прави, когато наближават избори или когато общественото внимание трябва да се отклони от други неща (а земетресения липсват). В годините по казуса се произнесе не една инстанция. Българската държава прави, каквото може. Но очевидно то не е достатъчно, за да задоволи апетитите на бившия цар.

Впрочем, цар ли е Симеон Сакскобургготски?

Не че не знам отговора и имам силна лична симпатия към баща му, към историята, която е съградил и се карам с половината си приятели по тази причина.

Но цар ли е Симеон? За статута по Конституция съм наясно – не е действащ монарх. Но има ли нещо царско в него, за да продължаваме да го наричаме така?

Питам по много причини. Първо, правят ли царете партии, за да участват в избори? Допустим ли е изобщо подобен вариант в европейската аристокрация? На мен нашата екзотична случка ми изглежда уникална в световен мащаб, нещо като български принос. НДСВ може и да стоеше по-интелигентно на фона на останалите управлявали страната партии, но царска партия си остава нещо като дървено желязо.

Също така не знам някой цар да е станал премиер. Как синята кръв кореспондира с участие в изпълнителна власт? При това в период, в който искаш имотите си от същата тази държава обратно.

Интересно ми е и друго – царете зачитат ли съдебните решения на държавата, чиято корона носят или са носили? Защото у нас всички съдебни инстанции се произнесоха за така наречените царски имоти. Някак не ми стои много царствено да продължават напъните в тази насока.

Ако царят беше наистина цар, щеше да се откаже. Колкото и да са ценни едни имоти, честта би трябвало да е по-ценна. Да, би трябвало.

Като стана дума за чест – дали със същото постоянство Симеон се бори за други обекти, свързани с трона, например за запазването на така наречената Царска гара до Казичене? Не се долавя никаква негова активност в посока възстановяване на исторически обекти, свързани с царската фамилия. Един истински цар би дал мило и драго за съхраняване на това наследство. Особено ако е бил и премиер и цялата власт е била в ръцете му. Няма да изреждам рушащите се обекти, свързани с царската фамилия – от уважение към онези времена и към онзи цар. Паметта му не заслужава това, което днес демонстрира наследникът. Простичко е да се види къде е била България като икономика при бащата и къде е сега.

Хората, пострадали от Девети септември, също са имали имоти. Отнемани са им поголовно. За тях застъпи ли се Симеон? Комунистическата върхушка, настанена в столичния център, ще приеме ли закон да опразни тези имоти, да издири наследниците на истинските собственици и да им ги върне?

Изобщо не коментирам случилите се по време на управлението на Сакскобургготски неща. Резултатите са видни с просто око – лелеяното благополучие на народа все още чака да изтекат онези 800 дни.

Ако царят беше цар, би се вълнувал много повече от дереджето на българите. От мизерията, в която живеят наборите му. От изтичането на една трета от нацията в чужбина. От селата, превръщащи се в призраци на минали времена. И там има имоти – пустеещи, разрушени, мъртви. Собствениците им може и да са живи, но през ум не им минава да съдят някого за това, че на практика тези имоти са им отнети – от лошото управление, от безумната държавна политика и от липсата на истински държавници.

http://www.transmedia.bg/2017/12/05/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D1%8...