You are here

Александър Андреев: Партия ГЕРБ не е чак толкова стабилна в притежанието на властта

Александър Андреев: Партия ГЕРБ не е чак толкова стабилна в притежанието на властта - Как оценявате резултата от тези избори – победа или загуба регистрираха управляващите от ГЕРБ?

- Разбира се, че е победа, в това спор няма. Тази победа може да бъде омаловажена, ако вземем да изчисляваме колко гласове са подадени, кой е излязъл да гласува и кой не, но такова омаловажаване не води до нищо. За първи път от 20 години една партия получава потвърждение и на президентски, и на местни избори по средата на парламентарния си мандат и това няма как да се отрече. Друг е въпросът какво ще прави ГЕРБ с цялата власт, която концентрира. Това е въпросът, на който не сме получили отговор. Иначе след първия тур на изборите почувствах голямо облекчение от факта, че и тримата кандидати, получили най-много гласове, са либерални и отворени към Европа и към света политици, че говорят чужди езици и държат на европейската ориентация на страната. Това е огромен комплимент за България и за българските избиратели, защото знаем какво става в други страни с подобно развитие, където на власт идват популисти, крайнодесни, неофашисти и пр. В това отношение България се отсрами.

- Като ви попитах дали ГЕРБ отбелязаха загуба или победа, имах предвид и начина, по който бяха проведени тези избори. Очевидно е, че ГЕРБ са победители, но можем ли да определим изборите като честни и да приемем резултата за достоверен? Дали не надделяха фалшификациите и нарушенията, към които ако добавим не особено високата избирателна активност, ще получим по-различна оценка за управлението през последните две години.

- Тук вече опираме до тъмната страна на победата на ГЕРБ, а и на изборите изобщо. Аз съм много предпазлив в боравенето с информации, които не съм видял потвърдени черно на бяло. Въпреки това от всичко, което чувам, моето лично убеждение е, че на изборите е имало много манипулации и нарушения. Като се започне от натиска най-вече в по-малки селища, по месторабота, по местоживеене, та чак до самата избирателна секция, мине се през предполагаемото масивно купуване на гласове (чух от наблюдатели за десетки милиони левове, изразходвани за купуване на гласове) и се стигне до ниската избирателна активност - няма как да кажем, че тези избори отговарят изцяло на стандартите на една развита демокрация. Друг е въпросът, че и на предишни избори в България са се случвали сходни неща. Моето спонтанно усещане в случая обаче е, че на тези избори се пипаше много по-грубо, пипаше се полицейски, милиционерски. Разбира се, пръвородният грях на всички тези нередности е фактът, че министърът на вътрешните работи стана шеф на предизборен щаб – нещо съвършено недопустимо в една страна, която се смята за демокрация. Независимо от всичко аз не допускам, че ще се стигне до нещо повече от евентуално касиране на изборите в някои селища.

- Преди около година в публичното пространство бе показан филм, в който един от днешните победители на ГЕРБ обяснява как трябва да се печелят избори и дава указания за фалшифициране на бюлетини. Става дума за Иван Тотев, който днес спечели надпреварата за Пловдив. На тези избори видяхме как указанията на Тотев се прилагат на практика и как благодарение на това се печелят избори. Нещо повече – този човек е избран за кмет на Пловдив.

- Пак казвам, свикнал съм да боравя с факти и доколкото нямам фактите, ми е трудно да излизам с категорични оценки, мога да дам само мнение. Моето мнение е, че имаше манипулации. Освен това Изборният кодекс беше приет много късно и в него има много недомислия. Като добавим и обстоятелството, че хората в СИК не бяха квалифицирани, пък и ролята на местните феодали... Но пак казвам, нямам факти черно на бяло.

- Високият брой на недействителните бюлетини е факт.

- Така е. Субективното ми усещане на базата на много информация, която получих от колеги, от наблюдатели и от медиите, е, че на тези избори беше пипано много грубо. Най-силно впечатление ми направи фактът, че екзит половете от няколко населени места, които сочеха преднина на ГЕРБ, се разминаха много драматично с резултатите от паралелното преброяване. За всеки средноинтелигентен човек това означава само едно: хората ги е било страх да кажат, че не са гласували за ГЕРБ. Това е косвено доказателство за манипулация на изборите.

- За какъв страх говорите? В нощта след изборите премиерът Борисов упрекна „комунистите”, че говорят за страх и коментира с насмешка твърденията, че хората се страхуват.

- То е ясно за какъв страх – става дума за най-баналния всекидневен страх на хората, който е толкова по-голям, колкото по-малко е съответното селище. Това е страхът за работното им място, за хляба, за бъдещето на децата им, за социалните осигуровки, за разрешение за строителство... Знаете как един избирател може да бъде манипулиран с предупреждения и заплахи, особено в по-малките селища.

- Самият факт, че е нарушен принципът на демократичния вот достатъчно основание ли е за касиране на изборите според вас?

- За да има касиране на изборите, трябва да има официално искане за тяхното касиране. До този момент БСП не е отправяла такова искане.

- Смятате ли, че ще го направи и ако не защо?

- Не мога да говоря от името на БСП, но не вярвам, че социалистите ще поискат касиране на изборите, защото едва ли ще успеят да докажат – както пред прокуратурата и съда в България, така и пред външни инстанции – че изборите са дотолкова грубо опорочени, та трябва да бъдат касирани. Ако те поискат касиране, ще трябва да извадят на масата конкретни факти.

- Как излиза според вас БСП от тези избори – по-силна ли е левицата и дали резултатът е достатъчно висок, за да укрепи лидерските позиции на Станишев?

- Обективно погледнато те трябва да са много доволни. Получиха много повече, отколкото очаквахме всички ние, а и навярно отколкото са очаквали самите те. Според мен това укрепва позицията на Сергей Станишев, чийто стол мнозина в БСП клатят от доста време с голямо настървение. Не мога да прогнозирам как ще се разиграят събитията вътре в БСП, дали там ще потърсят отговорност на Станишев за загубата и доколко той ще съумее да сплоти някакви кръгове в партията и да оцелее. Друг е въпросът какво ще се случи след като Георги Първанов отново нахлуе в т. нар. ляво политическо пространство. Мога само да гадая. Ако трябва да обобщя: за БСП изборите бяха успех и в социалистическата партия ще започнат да се стягат сериозно за победа на парламентарните избори.

- Росен Плевнелиев спечели този вот с доста по-малка преднина в сравнение с победителите на предишни президентски избори. Как възприемате коментарите, че до голяма степен това се дължи на Стефан Данаилов? Смятате ли, че резултатът от изборите щеше да бъде друг, ако Данаилов не се беше включил в надпреварата – социолозите бяха категорични, че Меглена Кунева има много по-големи шансове на балотаж в сравнение с Ивайло Калфин?

- Малката разлика е предопределена от ниската избирателна активност. С всичкото ми уважение към кариерата на Стефан Данаилов лично аз не виждам как един актьор без особени политически качества, може да мобилизира някакви огромни маси. Според мен по-интересното за тази малка разлика е невидимото присъствие на Меглена Кунева и на нейните избиратели на втория тур на изборите и хипотезите какво щеше да стане, ако тя първоначално беше подкрепена от БСП или дори издигната като кандидат на БСП, ако беше отправила изборна препоръка към своите привърженици. Какво би станало ако на мястото на Плевнелиев ГЕРБ бяха издигнали по-поляризиращ кандидат, например Цветан Цветанов... В този смисъл, да, малката разлика е показателна за това, че партия ГЕРБ наистина не е чак толкова стабилна в притежанието на властта, колкото изглежда на пръв поглед.

- Как оценявате решението на Меглена Кунева да не препоръча на избирателите си нито един от кандидатите, които отидоха на балотаж?

- Това решение има два пласта. Единият пласт е почтеността – всеки, който би влязъл в надпреварата като независим и граждански кандидат, би трябвало да постъпи по този начин, ако е честен човек. Това е първият пласт. Разбира се, има и втори пласт: всяка препоръка за гласуване в едната или в другата посока автоматично би обвързала Меглена Кунева с едната или другата политическа сила, което пък логично би влошило шансовете й в бъдеще да участва в политическата надпревара със своя партия и като лидер на някаква нова формация, каквато вероятно ще възникне.

- Как ще коментирате начина, по който Меглена Кунева влезе в тази кампания – макар и свързана с политическата конюнктура, тя се дистанцира от партиите и се обяви за независим и граждански кандидат, опитвайки се заедно с това да се представи като политическа алтернатива?

- Може да се защити такава позиция. Не казвам, че защитата ще е сто процента убедителна, но може да се защити. И Меглена Кунева направи това многократно. През цялата си политическа кариера тя винаги се е придържала към профила на професионалист, който не участва в ниското на политиката, в личните нападки, в безплодните политически и идеологически престрелки, в търсене на сметка за миналото, в ровенето из досиета и биографии. Освен това още преди да оповести кандидатурата си беше очевидно, че не си ли осигури стабилна партийна подкрепа, едва ли ще получи повече от 10-15 % от гласовете. Дали защото на нея много й се е искало, дали защото е разчитала до последния момент на някаква друга констелация или е била подведена, че като граждански кандидат може да стигне до балотаж, тя не си осигури тази политическа подкрепа. Може и да се е опитала, може би да не е успяла, не мога да кажа нищо по въпроса.

- Щеше ли да бъде по-добро представянето й, ако си беше осигурила политическа подкрепа?

- Разбира се. Ако аз искам да стана президент, ако имам някаква гражданска платформа и смятам, че зад мен има солидна група хора, които са готови да ми се доверят, ако наистина искам да представлявам интересите на тези хора, първият въпрос, който ще си задам, е: „Как ще ме изберат?”. Следващият ход е да получа подкрепа на някоя от големите политически сили. Естествено, много е мъчително един граждански кандидат да се обвърже с БСП, мъчително е да се обвърже и с ГЕРБ, мъчително е да се обвърже и с ДПС. Налагат се много компромиси, налага се – ще го кажа директно – да си плюеш в лицето. Но става дума за приоритети: искам ли да го направя, искам ли да стана президент или не искам? Ако искам, това е единственият начин. Допускам, че е имало оперативно пространство и степени на свобода, в които тя е могла евентуално да се споразумее с БСП или с ГЕРБ, така че да има гарантирана подкрепа на първи тур. Тя обаче тръгна малко лекомислено като граждански кандидат и беше очевидно, че по този начин няма да успее да стигне до втори тур. Разбира се, ако беше стигнала до втори тур, нещата вече щяха да изглеждат съвсем другояче.

- Може би е разчитала на мажоритарен вот и на подкрепа, базирана на положителната оценка за досегашното й участие в политиката.

- Естествено, че е разчитала. И получи тази оценка. Тя получи феноменален резултат като независим кандидат. Това сякаш не се е случвало друг път. Просто човек, който познава политическия пейзаж в България, трябва да знае, че през последните 20 години тук винаги е имало БСП и нещо обратно на БСП плюс ДПС и някои дребни формаци като „Атака” и други. Но не се ли разбереш с БСП или с анти-БСП, няма как да стане.

- Коментирайте начина, по който по-големите партии игнорираха Меглена Кунева и нежеланието на ГЕРБ, БСП и ДПС да я допуснат в играта?

- Винаги и навсякъде, където има двуполюсен модел, двата полюса не желаят да допуснат каквото и да било помежду си. Естествено, всеки си пази територията и не допуска нахлуването там на някакви случайни, либералстващи или центристки политици. По-големият проблем според мен е, че повече от 20 години след промяната в България все още няма окончателно ферментирали ляво и дясно. Отивайки на избори, масовият български избирател не разсъждава така, както би разсъждавал гласоподавателят в една улегнала демокрация. Той не сяда (защо не и с лист в ръка?), за да си отговори на въпросите: „Какъв съм аз и кой защитава моите интереси най-добре”. Например – аз съм безработен, имам многодетно семейство, живея от социални помощи, аз съм учител на държавна заплата, аз съм дребен предприемач, аз съм капиталист, аз съм банкер... Ако наистина имам многодетно семейство и живея от социални помощи, естествено ще търся като свой политически представител някой, който залага на социална програма. Ако разчитам на по-големи данъчни облекчения и на помощ за бизнеса, на свободно движение на хора, стоки и финанси, ще търся партия, която е заложила такива ценности и приоритети в програмата си и ще защитава именно моите интереси.

В България и партийните програми, и съзнанието на част от избирателите са един тюрлю гювеч. БСП уж е лява, но може да мине за консервативна партия. И в нощта на изборите се каза на няколко пъти, че на село хората гласували за БСП, защото били по-консервативни, пък за ГЕРБ гласували в града, защото били по-напредничави. Явно политическата система е недоразвита, след като и избирателите, и партиите не се концентрират върху приоритети и ясни политики. В България често се гласува стадно, просто защото харесват някого или защото не харесват неговия опонент.

- Смятате ли, че Меглена Кунева има потенциал да създаде нов политически проект, който би бил алтернатива на статуквото ГЕРБ-БСП?

- Да, смятам, че има този потенциал.

- Ще тръгне ли според вас тя в тази посока?

- Смятам, че да, ще тръгне. Всъщност въпросът за потенциала е двустранен. Ако ме питате, дали като политик, като личност, като харизма и не на последно място като физически сили Кунева има потенциал – да, мисля, че има. Второ, дали българското общество има потенциал да подкрепи един такъв проект? На този въпрос също отговарям утвърдително, макар с известно колебание – да, смятам, че има.

- Как ще се разграничи обаче в такъв случай от цялата антипартийна риторика по време на предизборната си кампания?

- Това е наблюдавано многократно не само в България – партии, които тръгват като граждански движения. Така беше и с царя, и с Бойко Борисов в началото. Не това е проблемът. Дето се вика, ако човек е почтен, може да каже: „Извинявайте, правих президентска кампания, сега вече съм на друг акъл”. Това е един почтен ход. Аз лично като избирател бих го приел веднага. Според мен Меглена Кунева има и двата вида ресурс, за които споменах, и ще тръгне в тази посока. И няма да е сама, разбира се, там ще изплуват и други личности и формирования.

- Откъде ще дойдат тези личности и формирования?

- Мога само да гадая. Допускам, че това ще са хора от НДСВ, с които тя е работила. Допускам, че Даниел Вълчев ще играе сериозна роля. В рамките на президентската си кампания Кунева се обгради и с доста хора, несвързани с НДСВ. Сигурно би било разумно и далновидно, ако потърси съдействие сред отломките на синята политическа идея. Там има изключително много свестни, компетентни и кадърни хора. Там има хора почтени и с потенциал, които бяха изтикани от кариеристи и останаха незаслужено в периферията. Нека не забравяме, че онова, което тръгна като СДС, носеше един огромен потенциал. И най–вече, че тогава му бяха повярвали може би два и половина милиона души. Тези избиратели още ги има в България.

- Каква беше играта на Доган на тези избори и кого всъщност подкрепи той? Не намирате ли, че има известно противоречие – от една страна лидерът на ДПС обяви, че застава зад кандидата на БСП, но не успя да мобилизира своя електорат да гласува за Калфин. От друга страна медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски през цялото време правиха кампания в полза на ГЕРБ и Росен Плевнелиев.

- Самият аз нямам отговори на всички тези въпроси. Може би нямам достатъчно информация, но видях определени тенденции, които ми се струват важни. Едната е, че за пръв път ДПС реално е разцепено. Очевидно Касим Дал е успял да дръпне 15-20 %. Очевидно е също така, че българските турци, които живеят в Турция, вече не са толкова послушна електорална маса на Ахмед Доган. Дали самият Доган е имал някакви по-сложни сметки и изчисления не мога да преценя. Факт е, че ДПС даде на тези избори сравнително висок процент негласували. Това са сложни тенденции в развитието на тази партия и дай Боже тези тенденции лека-полека да доведат до нейното отваряне. Аз не държа ДПС непременно да се разцепва и да сменя профила си като партия, защитаваща интересите на българските мюсюлмани и на българските турци, но партията е изключително затворена в себе си, тя е фиксирана в своя лидер и правилата на демокрацията са изключени във вътрешнопартийния й живот.

- Каква оценка давате на медиите и тяхното поведение в рамките на тази предизборна кампания?

- Аз самият съм представител на медиите и би било неколегиално, дори арогантно да заявя: „Лоши са”. Мога да кажа, че от много колеги чувам за натиск – най-вече за корпоративен натиск върху медиите. Добре разбирам ужасната икономическа ситуация, в която се намират всички български медии без изключение. Непрекъснато чувам за спадащи тиражи, за спадащи реклами, за бюджетни икономии в обществените медии и т. н. Добре разбирам и онзи главен редактор или директор, който в такава ситуация в истерия се чуди по какъв начин да си върже бюджета и е склонен да си затвори едното или двете очи за поръчкови статии, за плащане на ръка или за скрита реклама. Всичко това го има в българските медии. Пак казвам, не става дума само за мое мнение, чувал съм за всичко това от колеги.

Най-лошото е друго – поради свитата си публика, от българският медиен пазар просто няма как да изцедиш повече. Тук има около шест милиона потенциални консуматори на медии на български език, а предлагането от телевизии, радиа и вестници е огромно. Просто няма как това да функционира икономически. Елементарно сравнение с медийния пазар в Германия, който е поне десет пъти по-голям, показва, че там издателите могат да си позволят да поддържат и всекидневници, и седмичници, които са висококачествени и небулевардни, както и телевизионни програми с обществен характер. Това е така, защото немскоезичната публика наброява сто и двадесет милиона потребители. Да не говорим за англоезичната публика, която е много по-голяма. Най-повърхностната икономическа интерпретация показва, че българските медии са едва ли не априори обречени да креят, да оцеляват на ръба на мизерията и продажността поради свитата си публика. Единствените два варианта за излизане от този порочен кръг са: а). обществени медии, които получават достатъчно субсидии, без държавата или правителството да се бъркат в работата им и б). някакъв филантроп, който плаща години наред за качествен вестник или качествена телевизия. И двата варианта ми се виждат утопични.

- Да се върнем към управлението на ГЕРБ. Напоследък премиерът Борисов усилено ни убеждава, че България е остров на икономическата стабилност, независимо от това, че положението в Европа не е било по-тежко от войната насам и едва ли не целият свят се срива заради икономическата криза. Как звучи това твърдение погледнато отвън, а и отвътре и докога ще хваща дикиш пред избирателите?

- Преди това искам да отворя една скоба и да кажа, че онова, което видях на пресконференцията като спектакъл от страна на Бойко Борисов за пореден път ме огорчи ужасно. У мен буди срам неговата лексика, стилът на говорене и езикът му, дори езикът на тялото. Там мисълта непрекъснато подскача, Борисов преминава без преход от важно към маловажно, непрекъснато намесва някакви футболночалгаджийски мотиви, които нямат никакво място в политиката. От друга страна Бойко Борисов прави впечатление на човек, който много ясно вижда приоритетите и който наистина има таланта да траспортира тези важни съобщения до хората. Това няма как да му се отрече. С други думи, една много странна смесица от популизъм и здрав политически разсъдък, която е уникална.

Що се отнася до икономическата криза, Европа действително е в много тежка ситуация и в момента наистина има опасност от разпадането й. Да, действително след Втората световна война в Европейския съюз не е имало такава криза. Ако погледнем и глобалния контекст на тази криза, онова което се случва в САЩ, в Китай и Русия, в Близкия изток, в Афганистан и Ирак, моментът найстина е много труден и дай Боже да не се окаже повратен и фатален. В този смисъл Борисов е прав. Прав е и за това, че България е стабилна, но той има предвид макроикономическата стабилност и сравнението с други южноеврпейски държави. Обратната страна на този факт обаче е бедността на хората. Българските граждани са най-бедните в ЕС и това е цената, която се плаща за икономическата стабилност.

Учудвам се защо и премиерът, и правителството не направят още няколко крачки напред, както в публичната си комуникация, така и в политиката си. Първото, което би трябвало да се съобщи на българските гласоподаватели е, че ако ЕС оцелее от тази криза, незабавно ще трябва да се задълбочи политическата интеграция между държавите с тенденция към федерална държава. Европа не би могла да играе на глобалните политически и икономически пазари, ако ако не се обедини като федерална структура. За да стане това, в рамките на ЕС ще трябва най-после да се приеме единна финансова, фискална и икономическа политика, тоест ЕС ще трябва да получи лостове за въздействие върху правителства като гръцкото – и занапред не само да им се кара, но и да ги наказва. Като следваща стъпка в ЕС ще трябва да възникне схема за преразпределение на богатството. Такава схема съществува и сега – например Германия е федерална държава с 16 провинции, от които едни са по-бедни, а други по-богати. И по-богатите плащат на по-бедните. Така е открай време и никой не се вълнува особено. Дори в България е така. Мигар София не плаща на Мадан и Рудозем? Плаща и никой не се тревожи. Но в ЕС гражданите изведнъж се развълнуваха, защото трябвало да плащат на Гърция. Ядосват се, протестират и свалят правителства заради това. Естествено, след като искаш да бъдеш гражданин на тази голяма федерална държава, така, както като гражданин на България си съгласен, че София плаща на Рудозем, така ще бъдеш съгласен и с това че Германия, Холандия и Дания ще плащат на Гърция. Това е положението.

Това е едното. Второ, очаквам някъде година преди изборите за парламент това правителство да увеличи рязко заплатите в държавния сектор и пенсиите, което няма да е само популистки ход. Увеличената покупателна способност на тази солидна маса български граждани ще доведе до увеличение на производството, съответно фирмите ще започнат да плащат повече данъци, в държавната хазна ще влязат повече пари, с които ще може да се субсидира именно това увеличение на заплати и на пенсии. Става дума за нещо като 7-8 милиарда годишно. Това не е огромна сума, могат да се взимат и заеми – именно поради факта, че България е стабилна във финансово-кредитно отношение.

- Което пък вероятно ще се отрази върху резултата на следващите парламентарни избори, макар за този вот управляващите да не си позволиха подобен предизборен ход.

- Първо, те смятаха тези избори за вързани в кърпа и второ, те не са им чак толкова важни. Важни ще са им парламентарните избори. Няма какво да се лъжем – в България властта я държи министър-председателят, а не президентът.

Димитрина Чернева

Гласове

--------------------------------------------

* Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Роден е през 1956 г. в София, където завършва Немската гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като репортер, редактор и водещ в БНР. От 1991 г. работи в българската редакция на радио „Дойче Веле”, на която е главен редактор от 2008 г. Автор е на книгите „Степени на свободата”, „Заговорът на шпионите” и „Нови степени на свободата”. Превел е на български език книги от Райнер Мария Рилке, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Владее немски, руски, английски, нидерландски и френски език. Носител е на журналистически и литературни награди.