Алтернативи & Анализи: Българската свобода търси Караджата – размисли след дебатите в Европейския парламент

В политиката има много реализъм, който на повърхността често изглежда като цинизъм за незапознати с нейната кухня. Това по повод на вчерашния дебат в ЕП, комуто се възлагаха прекомерни надежди. 

Помните ли думите на Любен Каравелов – „Свободата не ще Екзарх, а иска Караджата“, тоест не ще проповед, а действие, протести, борба, съпротива, упоритост. Мнозина, от тези, които по-скоро подкрепят протестите, но си стоят у дома, като намират кусури в недостатъчната естетика на отрицанието на протестиращите, се надяваха критиките в Европейския Парламент да принудят премиера да хвърли бялата кърпа и да се оттегли. За да не им се налага да излизат и те на улицата и животът отново да намери точката на равновесно целомъдрие. 

Или „завещанието“ на Борис Трети – винаги с Германия, никога против Русия, което минава за мъдро, а е обикновен логически капан, защото предполага че Германия и Русия никога няма да бъдат на различно мнение или противници. Така „балансирайки“ между Германия и Русия, Борис Трети загуби живота си. Това като урок, накрая го отнасят „балансьорите“.

Какво очаквахте от Манфред Вебер, представител на партията в Германия, която финансира и създаде ГЕРБ и Борисов? Да каже че са направили грешка?! Те, непогрешимите германци?! Или да признае, че са съучастници в пленяването на България от внесен от Русия държавно-олигархичен модел и да си посипе главата с пепел?

Шрьодер бил пример за продажен германски лидер, пък Вебер бил десен и западен?! 

Нашите банки перели пари на руската мафия и олигарси, а Дойче Банк, която от последните двадесет години е в центъра на подобни скандали, е почтена германска машина за пари? Същата тази „германска гордост“, която удобно приюти парите на комунистическата номенклатура и им ги раздаде в последствие, а остави на нас плащането на дълга. 

Да ви успокоя, ако утре свалим Борисов и ГЕРБ се разпадне, същия този Вебер, ще приеме с отворени обятия в „десния“ парламентарен съюз, представителите на „десните“ от протеста, и ще се направи че никога не е цензурирал Радан. И ще ви обясни, че в ЕП играта е на гласове, и за това им трябват гласовете на най-голямата българска партия /до скоро/.

И Дойче Банк ще дойде да ви предлага кредити и да ви пази парите. А германските търговци и инвеститори ще ви предлагат стоки и инвестиции. Така върви светът.

Германски управляващи партии и днес финансират ГЕРБ и неговите нови издания „резервни гуми“. Дори са склонни да признаят сферите на влияние и интерес на Кремъл през неговите русофилски партии, но не някакъв по-класически вариант на партия, която изповядва класическите западни ценности като върховенството на закона, демокрацията и пазарната икономика.

Ако си мислите, че в Берлин нямат представа от това кой ни управлява, какви са Пеевски, Доган и Борисов, как се крадат европейски фондове – дълбоко се лъжете. Но така им е изгодно – имат изгода от политик „йес мен“ като Борисов, който си прави каквото иска, но когато поискат от него нещо го доставя. Именно тези кръгове имат и изгода от това България да е на дъното на ЕС, да се крепим на „ръба“ на несъстоялата се държава в ЕС и НАТО, със свръхвисока степен на зависимост и плененост от Русия. 

Или не знаете, че Борисов намери подкрепа за игрите си с имената с Турски поток и дързост да реализира руски проект за контрол на регионалния пазар в ЮИЕ от Газпром именно от Анжела Меркел, която реализираше „близнака“ Северен поток -2.

Само човек, който няма понятие от „цинизма“/реалностите в европейската политика, може да се разочарова от случилото се вчера в ЕП, защото то е отражение на почти подсъзнателния инстинкт отново да търсим решенията извън нас, Спасителят отвън, новия Освободител. 

Протестът има на своя страна най-важното – нормалните хора и медиите в Европа и най-вече съзнанието че така повече не може и че знаем как да променим Системата. Показа ви че в битката за освобождаване от пленът на олигарсите няма леви, няма десни и не трябва да разчитаме на „голям брат“. Просто трябва да възпроизведем духа на Съединението, да обединим нормалността и почтеността, в устойчив модел на съгласуване на интересите на мнозинството българи.

Вебер и Борисов също имат план с това „катеначо“ в ЕП да принудят протестиращите да преговарят с Борисов за да не излезе положението извън техен контрол и изведнъж на власт у нас да се окажат „непознати“ на Вебер и Меркел люде. В Берлин това се продава като защита на германските интереси. 

Много е важно в тази битка да знаем кои са истинските ни съюзници и приятели на България на протеста – и те не са по върховете на европейската бюрокрация, която се ориентира безпогрешно по властимащите и разпределящите. Истинските ни приятели са сред тези, които правителствените медии определят като врагове на България, защото не искат да се харчат парите на европейските данъкоплатци без контрол и за финансиране на корупция. 

За един холандски премиер иде реч, който ходи на работа с велосипед и без охрана. 

Общественото и личното на властимащите богатство /като обща маса/ са като скачени съдове – когато „тези горе“ имат повече, „тези долу“ имат по-малко. У нас не е проблемът само, че крадат от общото, а че крадат от чуждото – от бизнеса, от бъдеще, от възможности – паразити с власт!

Нашите истински съюзници в ЕС са именно държавите, които настояват за дисциплина, за строг контрол върху разходването на европейските средства и обвързването им с правила, отчетност и стандарти. 

Главната задача е да прекъснем европейското финансиране за българската олигархия. Решим ли тази задача, значи сме постигнали много.

И там Веберовщината е безсилна. Не се залъгвайте,  корупционният модел у нас не разчита само на ЕС. В момента, в който Борисов разбра че се затяга контрола, изтегли нов гигантски заем и през външния ни дълг може да кредитира олигархията си. Схемата е кристално ясно – даваш един милиард на „държавната“ Автомагистрали, която ги раздава пряко на „своите“ под тезгяха. Дългът е наш общ, парите са техните. 

И Вебер отново ще намери това за новата нормалност от типа „Cosi fan tutte“ или „така правят всички“ по операта на Моцарт. 

Последните ми думи са към нормалните хора у нас, към протестиращите – всяка промяна които идва под външен натиск ражда нова зависимост и следваща нужда от промяна. Левски не случайно ни предупреждаваше – сами трябва да си свършим народната работа.

За да не зависим от Веберовци.

Илиян Василев

https://altanalyses.org/2020/10/08/%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%...