Алтернативи & Анализи: Интервю за Радио Фокус – Илиян Василев: Корупцията е нещо, което всички виждат, прокурорът обаче го търси в приватизацията от преди 20 години

Водещ: Приватизацията е политико-икономически процес, създаден и организиран със закон от Народното събрание. Какво ще постигне наредената от главния прокурор проверка на приватизационните сделки? В студиото гост е анализаторът Илиян Василев. Г-н Василев, според главния прокурор идеята е проверката да осветли начина, по който е извършена приватизацията у нас. Това осъществимо ли е или крие риск от елементи на злоупотреба?

Илиян Василев: Според мен е друга идеята. Господин Гешев изглежда започна кампания за нещо повече от главен прокурор. Той развива намерението си върху чувството за накърнена социална справедливост, което все повече и повече залива обществото. И тъй като основанията за недоволство стават все по-големи и големи, затова трябва да се предлагат на обществото теми, които са особено чувствителни – хляб и зрелища, трябва да се хвърлят на народа. Не съм бил ръководител на Агенцията по приватизацията, но бях председател на Агенцията по чуждестранни инвестиции.

Водещ: Затова ви и поканих.

Илиян Василев: И мога да кажа, че с този инструментариум и този интелектуален капацитет, включително професионален в ДАНС, и в прокуратурата, не може да се адресира повдигнатия проблем. Нито да се правят оценки на политико-икономически процес, който е обхванал толкова дълъг период. Защото първо господин Гешев не е човекът, който ни е убедил, че когато се захваща с нещо – че това ще бъде за дълго, ще навлезе в дълбочина и ще го довърши до край. За него по-голяма част от операциите са в тип Робин Худ, бърз имидж мейкинг, и той си търси Геслеровците. В дадения случай мога да ви кажа и точно за какво го прави.И сега има неща, които са очевадни нарушения в приватизационни договори. Примерно,  господин Домусчиев дължи едни големи пари. Не трябва никакъв ДАНС да се разследва, никакъв господин Гешев да разпорежда като съдебна власт на изпълнителен орган, не трябва дори да се ровим в приватизацията. Просто трябва тези пари да се върнат – има осъдително решение на всичко отгоре. Но както виждате, няма движение. Защото както казах, Робин Худ иска не всички Геслеровци да намери, а само конкретни. И затова това е поредната пунта мара, за която си говорим. Представете си, че неговото искане е достоверно. Има 10 хиляди приватизационни сделки. Първо ДАНС трябва незабавно да прекрати всякаква друга работа, да удвои личния си състав, при това да наеме на договори всичките големи консултантски компании, които има България, за да направят ревизия на тези договори. А това очевидно не може да стане. Второ – нивото на компетентност, поне минимално необходимото, за да се оцени пазарно справедливата стойност на една приватизационна сделка от позицията на 2020 година е въпиющо отсъстващо в тези хора. По принцип приватизацията, икономическите и финансовите теми са сложни теми. Давам ви пример. Абстрактен пример. Предприятие Х, което, забележете, през 1998-1999 г. ние трябваше да приватизираме по списъка на Международния валутен фонд, когато бяхме загубили суверенитета да вземаме решенията във времето и в реда, в който ние искаме и които трябва да се вземат. Тоест тогава голяма част от решенията бяха субоптимални по силата на това, че държавата в 1997 г. при Жан Виденов и предишните управления беше фалирала. За да поддържаме макро финансовото си равновесие, трябваше да получаваме траншове. Тези траншове обаче ги получавахме само при положение, че към дадена дата сме направили някакви приватизационни сделки. И ми е много чудно, как господин Гешев ще може да осъзнае цялата картина, защото няма никакво съмнение, че голяма част от тези приватизационни сделки нямаше да станат, ако не беше дамоклевия меч на фалита, който фактически ние избягвахме всеки път, като трябваше в някакви рамки да я направим тази приватизация. Защото и баба, и дядо знае да приватизира, когато нямаш над себе си принудата. И ако имаш по-дълго време, за да предлагаш тези активи, за да намериш най-оптималното съчетание. На всичкото отгоре забележете – не е въпросът само за траншовете, които получавахме отвън, за да задържим изобщо способността си да оперираме като държава. А проблемът е, че и доверието в България беше убито, тоест нито съществуващите предприятия, които чакаха да бъдат приватизирани, можеха да вземат инвестиционни и всякакви други кредити, тъй като банковата ни система беше фалирала. Вие нямате изобщо координатната система, в рамките на която можете да прецените, дали една сделка е добра или не, тъй като тя е осъществена в условията на принуда върху държавата, за която вече говорих.  И това е, което най-накрая господин Гешев трябва да схване. Това предприятие условно Х, за което говоря, ако разликата между активи и пасиви, без значение дали в рамките на тези активи са апартаменти по целия свят, но в баланса на стойността на това предприятие е един лев разликата между активи и пасиви, и на всичкото отгоре дори може да не е 1 лев, да бъде 100 хил. лв., но в условията на масово предлагане на тези активи на пазара то не намери своето търсене, тоест купувач, или го намери, но купувачът вместо да дава пари иска пари, то тогава цялата наукообразна, социално справедлива и всякаква друга теза на господин Гешев в света на финансите и икономиката, който е важният, а не неговият свят на измислена пунтамарщина със социална справедливост, тогава това предприятие не само не струва един лев, то не струва нищо. И тогава имате два пътя като правителство, при което господин Гешев примерно става господин Иван Костов от 1998 г. Или затваряте това предприятие и всички работници отиват в къщи, тоест към политически, икономически, имате и социален и всякакъв друг проблем, или вие търсите някой, който изобщо може да влезе и да поддържа това предприятие. Очевидно тази възможност не е била налице тогава. И сега аз питам – има 10 хиляди предприятия. 100 процента има направени зулуми, заради форсирани сделки и некачествени инвеститори. Голяма част от тези зулуми не са направени от мен и от вас, а са направени от хора, подобно на тези, които сега се въртят около „трупа“ на КТБ, но раздаването на парите беше вече станало през 1995-1996 г. Тогава едни големи дългове се превъртяха през едни банки, които изчезнаха като дългове. И сега виждаме същата работа. Един голям известен депутат-олигарх, 550 млн. господин Гешев не забелязал в КТБ негови лични кредити, които чрез рефинансиране и прехвърляне в друга банка някак си са изчезнали. И сега интересите на тези хора, защото са много влиятелни, съставляват тъй наречената нова вълна от олигарси, които не са участвали в приватизацията, но са минали през банкови хватки, те не искат да се вглежда никой в техните далавери и маневри. И затова господин Гешев хвърля на народа дъвката с приватизацията, която е толкова пъти подхвърляна. Той ако искаше, както казах, ако искаше нещо да направи – досега има поне 10 явни случая, на тежка социална несправедливост, натрупана, насъбрана, а той нищо не прави по тези неща. Сега подхвърля на народа дъвки.

Водещ: За да отклони вниманието и емоциите, така ли?

Илиян Василев: За да отклони вниманието и да не гледаме в двора на неговата отсъстваща отговорност„. Защото нали ще се съгласите, че ако един олигарх има 550 млн. лв. кредит, които изчезват, той има точно 550 млн. лв. причини, за да форсира фалита на тази банка, за да изчезнат неговите кредити в този фалит. И когато господин Гешев сега се прави на Робин Худ, съзнавайки, че това, което той хвърля, е пунта мара, защото като обем задача то е неизпълнимо, и тогава си задаваме въпроса – всъщност какво той действително иска с това? И ето, аз ви казвам какво иска. Той има в списъка си може би трима или четирима души, които още му се изплъзват. И първият в списъка е господин Иво Прокопиев. Те и затова в сряда пак са му метнали там някакви сили за претърсване. Искат да намерят някакво основание на тема приватизация, за да могат политико-психологически отново да върнат темата за лошия Иван Костов. Съзнателно изчезвайки и изтривайки от паметта на съвременните хора причините, и аз пак го казвам – не може никой да съди Иван Костов без да знае, че той не е имал в  лостовете на управление тези с които всяка суверенна държава има, тоест суверенитета на държавата не е бил в правителството. Защото много удобно го забравят това всички. И поради тази причина и връщайки се към господин Гешев, и поредицата от хора, които са в неговия отбор, той иска да удари господин Иво Прокопиев, иска да удари още няколко такива души, които все още пърхат и имат контрол върху кешови потоци, които представляват проблем и потенциална опасност за тази политико-олигархична структура около школата в Симеоново. Затова казвам, че на г-н Гешев главният прокурор не му е крайният пост. Той в момента загрява. Той загрява с пунтамарене. И те искат да контролират всеки олигарх и всеки голям финансов поток, който може евентуално да бъде насочен към техни опоненти, към техни критикуващи медии, към всеки, който не влезе в калъпа на онова, което можем да го наречем управляващ елит. Управляваща група. Затова аз не очаквам нищо.

Водещ: Как ще завърши проверката на главната прокуратура?

Илиян Василев: Както завършиха много различни пунтамарения. Минава известно време, ефектът на големите заглавия в медиите изчезва, народът е очарован. Всъщност всичко това, което господин Иван Гешев прави, вече има социологически агенции, които му мерят рейтинга и целта на цялата тази операция, защото няма никакво съмнение – такъв ресурс се излива в правенето на имидж на господин Гешев, какъвто единствено мога да си припомня навремето в дните на главния секретар Борисов, когато излизаше на политическото поле. Целта е най-накрая един ден или един обяд да осъмнем с някаква социологическа агенция, която ще ни каже, че изведнъж господин Гешев получава одобрението на 40, 50, 60 процента от народа, тоест никой да не може да критикува прокуратурата в това, което тя може да направи без никакви ограничения. И второ, тогава да се каже, че неговите действия се ползват с народна обич, любов неосъзната, може би несподелена, но непрекъсваща.

Водещ: Г-н Василев, как смятате, че ще реагират политическите партии? Има и извънпарламентарна опозиция, макар и да не е особено видна.

Илиян Василев: Първо, парламентарно представените партии са хипнотизирани. Те не смеят да гъкнат на тема „Гешев“, както самият г-н Гешев сочи, че фактически нещо напоследък всички го обичали. Неговото тщеславие и суетност са толкова на повърхността, че дори един елементарен повод не може да го въздържи от това той да се израдва на новата си сила, на новото си влияние. От гледна точка на извънпарламентарните, то там е историята, че фактически това управление се държи на два кита: първият кит е тоталната възможност да се купуват партии в парламента, за всекиго по нещо, да няма някой недоволен, и вторият върви натам, където Гешев се намесва, и затова удрят олигарсите чрез приватизацията, защото не е тайна, че една част от  тези стари олигарси все още финансират опозиционни медии, критикуващи медии. Ето сега виждате какво стана с Нова телевизия след намесата на тези чудесни нови инвеститори – тя де факто става, аз я гледам, тя повече от нея само са реклами. Съдържанието вече започна да се компрометира. И сега всички са се втурнали да критикуват бТВ, включително и г-н Симеонов, но виждате, че започнаха да се получават, да се появяват алтернативни медии. Вестници, медии започнаха да публикуват видео блогове на журналисти, които са изгонени. Тоест, опозицията все още пърха. Но те искат да ударят всеки, който разполага с по-голям паричен поток и може да финансира я опозиционна партия, я опозиционна медия. Интересното в случая е, че този режим може да падне и без да бъде бутнат от опозиционна партия, просто под напора на собствената си несъстоятелност и посредственост. Това е големият проблем. Но тъй като, все пак за  школата от Симеоново става реч, те не знаят позитивния дневен ред: как могат да впечатлят хората, как могат да направят реформи, как могат да предвидят някакъв проблем, за да го терапират предварително и да го решат, поради тази причина те знаят репресия и пунта мара.

Водещ: Къде в този механизъм е премиерът Борисов?

Илиян Василев: Школата в Симеоново, само че той е вече заслужил там. Разбирате ли, на него изобщо му е много удобно Гешев да върши мръсната работа. Проблемът при него е, че той много добре знае, че не е Гешев инициаторът на тези нови негови акции. Първоначалната мотивация, инициатива за тези действия не идват от него, идват от Пеевски и хората около него, включително като повтарят предишни акции на самия Борисов. И сега какво става? Проблемите на развитието, те се трупат върху изпълнителната власт и лично върху Борисов. И тъй като стават всекидневни, мините гърмят във всякакви посоки, и макар че е най-големият майстор на очароването на народа, той няма тази способност, колкото и да се напъва да потуши всички кризи. Ето в сряда  гледах пак режисирана сценка, Борисов минава през шпалир от ръкопляскаши по трасето на водопровода – това са режисирани истории, както Тодор Живков навремето ги правеше, и то това е школата на Симеоново. Не ги подценявам, но той няма възможност да терапира всичките подобни кризи. Поради тази причина той трябва да си избира важните криза. И сега какво става? Пеевски си е в сянка, защото той не е публично лице, поне толкова се е потопил, че го няма от публичния поглед. Всичко което Гешев правив публичния аспект, всичко се лепи върху Борисов. Борисов няма как да се измъкне, защото той е публично видимото лице. И тук вече, според мен, много скоро пътищата на двамата – на Борисов и Пеевски – ще трябва да се разминат и ще се обърнат един срещу друг. И който изпревари. А Гешев колкото и да се прави на всесилен, ще дойде моментът, в който хората ще започнат да си казват, те и сега могат хората, които са с по-дълъг стаж и общо взето не се хващат на близкия план на пропагандата, те веднага си казват: „Добре, Гешев направи нещо срещу…“ и почвате: „Направи, той гонеше Божков“ – някакъв ефект върху хазарта? Хазартът си е много добре. Дори Найденови, братята, които щяха да бъдат застрелвани, щяло не знам какво си да им се случва, сега те предлагат на „Левски“ пари. В смисъл, разбирате ли, всичко тръгна от високата идея на Симеонов да се преборим със зависимостта на хазарта – пунта мара, нищо. Хазартът си е в екстра състояние, онлайн залаганията са си екстра, игралните домове вие ги знаете – някой да е затворил – не е затворил, до училища ли са – до училища са, рекламите си вървят, ротативките също си вървят. Изобщо пунта мара.

Водещ: Американското посолство къде е в цялата игра? То не добави ли подправки към борбата с корупция?

Илиян Василев: Вижте, не е лесно на американското правителство.

Водещ: Изгонването на корумпирани българи?

Илиян Василев: Първо, България е член на НАТО. И когато имате член на НАТО в невралгичен район, каквато е България, не е толкова лесно да се намери оптималната вакса, както се казва във външната политика, тъй като не Държавният департамент е виновен, че Борисов е избран за министър-председател. Да, вие ще кажете: „Няма избори, има злоупотреби, тоест, няма реален избор“. Да, обаче легитимността пред външния свят – Борисов е избран от Народното събрание и те нямат друг ход освен да контактуват с това правителство. Нямат друг главен прокурор, с който да контактуват. И вече за това не са виновни американците, а си е виновен българският избирател. Ако той реши да приема пунтамаренето като заместител на реално управление, така ще бъде и след 5 години, и след 10 години. И тогава няма какво да виним американците, защо сме на последно място, защо доходите не вървят, защо корупцията е нещо, което всички виждат, прокурорът обаче го търси в приватизацията от преди 20 години. А то е днес,  случва се пред очите ни на живо: и в тол системата, където изчезват едни стотици милиони, и в това, че ей го днес поредната пунта мара беше с цената на природния газ и договора с Газпром. Забележете каква арогантност и двуличие – „Булгаргаз“ е единствената компания в Източна Европа, която след антитръстовото споразумение между Европейската комисия и „Газпром“, не е предоговорило условията на договора си с „Газпром“. Не по вина на „Газпром“, това трябва да се разбере. Защо? Защото „Газпром“ има проблем, тъй като трябва да се отчита пред Европейската комисия за това, т.нар. „комплайънс“, че той е изпълнил своята част от договорките. И сега какво става? Понеже нямат реални постижения: не подадоха искане за преразглеждане на договора, за промяна на формулата и т.н., изведнъж пуснаха фитилче, пак пунтамарата, в заглавията в медиите, понеже медиите голяма част от тях се контролират, те веднага усилват. И какво беше съобщението: „Може би „Булгаргаз“ ще успее да договори до края на февруари намаление на цената на природния газ с 50%“. Голямото заглавие. Дребният шрифт отдолу  е, че междувременно „Булгаргаз“ е дал на КЕВР цена за второто тримесечие, която е с 2% по-ниско. Само че тези 2% пък остават в цената в България 2 пъти, повече дори от 2 пъти по-висока от тази, която е на европейските газови борси. И понеже реалността е прекалено жестока и груба, и хората не могат да я възприемат, не могат да се примирят с нея, а те не могат да я променят, и затова Борисов и Гешев  създават паралелна виртуална реалност, в която светът и хората да живеят. В него Гешев е Робин Худ и се бори заедно с ГЕРБ с поредния олигарх, и народът вика: „Ура, давай, Гешев, давай, победи го, туш“. Това е. По същия начин става с Бойко с джипа, който минава, отваря прозореца, подава се там, неговите пиари го предават на живо в лайфстрийм, и той споделя с народа своите мъдри мисли. Като дръпнете чертата, пак казвам, рано или късно това пунтамарене се среща с действителността, и хората си казват: „Добре, аз им вярвам, аз слушах тези заглавия“, да дръпнем чертата – колко обвинени има, колко осъдени има, колко реално пари има прибрани, дори и от тези, защото 62 милиона са на Домусчиев, те не са прибрани. Обаче г-н Домусчиев като шеф на индустриалците съвсем закономерно се възпротивява на високата цена на електрическата енергия, но в същото време е един от малцината, от тримата български избрани, които да получат студен резерв. Разбирате ли? Студен резерв това са едни готови пари. При положение, че основната ни централа ТЕЦ „Марица Изток 2“, която фактически балансира цялата система, тя бе лишена от тези пари за студеният резерв. Междувременно и същият господин има когенерация, чийто ток се изкупува на цени няколко пъти или поне значително по-високо от тази на „лошите“ въглищни централи. И затова ви казвам това е виртуална реалност, в която мнозина българи предпочитат да живеят, защото те имат психологически дискомфорт как да оправдаят своето бездействие, своето мълчание, своята ако щете и съпричастност с това, което става, и затова те предпочитат виртуалната реалност, да избягат в нея, отколкото да се срещнат с истинските проблеми и да кажат: „Стига“, както казват в „Хамлет“ – „кое е по-достойно за душата?

http://altanalyses.org/2020/02/14/%d0%b0%d0%bb%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2%d1%8e-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%be/?fbclid=IwAR3kIbtcOdW4OHRPzCLxBmp0yxbJ33I6s4yFYS7kjarE424STKPmzMnWHds