Алтернативи & Анализи: Проектът Мултигруп – българският Кабал

Част 2

Третата линия на контрол  е законодателната власт.

Тази работа изисква продължително време и усилия. Въпреки че Парламентът не контролира на микроравнище публичните кешови потоци, тойконтролира властта и бюджетите. Оставени без внимание и без „стимули“ депутатите могат да сътворят много беди. Те стават незаменими при приемането на лобистки текстове, за придаване на законодателна легитимност на важни кадрови избори – КПКОНПИ, членове на ВСС, на регулатори, централна банка, контролни органи. Всеки път, когато дадена поправка е неизгодна от имиджова гледна точка за Борисов, същата се прокарва от името на „група депутати“, често извън коалиционния формат.

Парламентът дава ултимативната индулгенция за всеки грях, на всяка корупциящом тя е гласувана от него. Нито Белене, нито Турски поток, нито която и да е друга голяма корупционна схема с участието на топ политици, не може да бъде разследвана, ако е в изпълнение на решение на НС. Там няма да видите големите играчи –нито Доган, нито Пеевски, дори Борисов ходи с досада, но всеки един от тях има доверени лица, „лейтенанти“, които „докладват“. Парламентът е важен, защото формално е най-високата власт, но само като „гумен печат“.

Всички партии в Парламента, без изключение, са под контрол на Кабала. Временни неудобства създава само малка група в БСП, но в изпълнителното бюро и в парламентарната група, има достатъчно „управляеми“ агенти на Мрежата, които могат да блокират всяко неизгодно решение. Не толкова текущия лидер на БСП Нинова е проблем, колкото възможността партията да подкрепи опоненти на статуквото на следващите избори. Както стана с кандидатите на Демократична България за районни кметове в София. Пък и президентът проявява своеволие и използва високия си пост за да критикува Пеевски и Борисов.

Проектът за Държавна Петролна Компания

е логическа брънка във веригата след залпа на „Аврора“ – КТБ и хазарта на Божков, за се поставят под свой контрол огромните кешови потоци при горивата. Не е достатъчно вече да се „отчиташ“, както го правеха досега всички олигарси, както го правеше и Божков при срещите си с Горанов. Трябва им пряка и несподелена свобода да насочват средствата за финансиране на Мрежата, но най-вече да не допуснат същите да попаднат в „грешните“ ръце. Сцеплението „вътре“, не се дължи на идеология, религия или пробонолоялност, а върху страх и съзнанието, че в конкурентна среда нито като отделни личности, нито като група имат шанс. Именно принадлежността към това съзаклятие, точно както номенклатурата при БКП, е късия път към власт, пост и пари. При това в много по-сбити срокове и в много по-значими обеми, отколкото несигурния път на предприемаческия риск или стандартното кариерно развитие. Пеевски им е важен за това, за да разпределя всеки месец десетки милиони лева и постове, които по друг начин не биха могли да имат.

С появата на бензиностанциите на Марешки, се разбра, че той има гръб, толкова силен, че да може да устои на натиска на Златев и Борисов. Скоро стана ясно, че Пеевски и новия главен олигарх на властта изпробват

паралелна схема за договаряне

с новите силни в нефтения бизнес близки до Кремъл. В Русия също има нови играчи, които търсят паралелни схеми у нас. Малофеев е силен, но не колкото Костин. Алекперов е силен, но не колкото Сечин.

Роснефт не е само най-голямата компания, родила се от насилието на Кремъл над частен бизнес, но и защото на практика има неограничен достъп до бюджетни средства. Не случайно ексгенералния прокурор Чайка и нашия ексглавен Цацаров си обмениха опит и се договориха родните прокурори да се обучават в Академията към Генералния Прокурор на Руската Федерация. Пак не случайно последният Главен прокурор на Народната Република стана съветник на сегашния. Консолидират силите в рамките на проекта Мултигруп – който добива все по-ясни очертания.

Остана единствено проблема с международната легитимност на българския Кабал

Изглежда този път, благодарение на Борисов, имат някакъв успех. Какво се случи, че между грамите на посланик Байърли отпреди 15 години и тези на сегашните дипломатически представители има разлика.

Първо, Борисов се задържа много дълго на власт и успя да убеди много хора, че е незаменим или че замяната му е възможна, но само с по-лош вариант.

Второ, с типичните за миналото си маневри между по-силните от него успя да убеди и Путин и Тръмп, че всеки ще си получи „своето“, разчитайки на сделки. Путин иска „Турски поток“ и е на път да го получи. Не мислете, че Борисов не е представил картината по друг начин в Белия дом, но важното е че са му повярвали.

У нас се продават вече първите количества природен газ, уж „американски“, но въпреки че е много по-евтин от руския, Булгаргаз не го купува масово, а си изпълнява скъпия договор с Газекспорт. Борисов направи безпрецедентна сделка с американски самолети Ф-16, а това е език, който Доналд Тръмп разбира.

Деидеологизацията на американската външна политика води до по-нисък приоритет на теми като човешките права, корупцията и свободата на медиите и словото. Сделките са на първо място и Борисов има пълен контрол върху наратива.

Висшите представители на американската дипломация никога няма да тръгнат да опровергават публично „интерпретациите“ на българския премиер, в това число и особено „груби“ отклонения от истината като това, че Америка стои зад Турски / Балкански поток. Или че Гешев е „американски кандидат“ за прокурор и че той бори руското влияние у нас, което е толкова нелепо, че не става дори за виц.

Ето вече колкото месеца у нас има специален пратеник по темата корупция в американското посолство, който бе един от видимите резултати на визитата на Борисов в Белия дом. Да сте усетили някаква промяна в работата на прокуратурата и мащабни разкрития по темата корупция по високите етажи, каквито бяха обещани? Примерно за тол-системата /вкараха в ареста обществените информатори/, или харчовете по Турски поток, или Виваком /кой прибра този половин милиард и кои са българските политици в схемата/,  къде отиват парите от картела в горивата, от хазарта и т.н.

Напротив, единственото значимо, което прави основния играч в проекта Мултигруп

Гешев е да напомня на ранния Борисов,

който сновеше из страната и караше пиарите си да задържат с дни оповестяването на разкрития и разработки, докато не пристигне „началника“. 

Но пък всички знаят, че Лозан Панов е лошият, който иска доказателства преди да решат съдбата на съдия Миталов, срещу когото има американски санкции. И внушението работи, че Гешев, тоест Пеевски, вече работят съгласувано с американските власти срещу Панов.

На българския премиер това му е достатъчно, да контролира „историята“ и да не го опровергават от Москва и Вашингтон, докато той заедно с Пеевски и Доган си доплитат кошницата на новата номенклатура на българския Кабал.

По същия начин стоят нещата и в Европейската комисия и с външния надзор от ЕС. Борисов умело използва „лошия“ пример на Орбан, за да не се набива в очи с българскитеексперименти върху фундаменталната тема за Европа – човешки права, свободи и ценности. Не мислете, че посолствата на основните страни в София, не подават информация към своите столици и лидери. Дори и когато изпитват трудности да преведат мафиотско-уличния жаргон на най-силното лице в държавата те предават своите оценки и контекст. Но колкото от чуждестранните посланици се появяват в опозиционни медии? В дипломацията също има „език на тялото“.

Проблемът е, че и Меркел, и Макрон, и Джонсън, пък и всички останали, са вдигнали ръце, защото този човек е вече 11 години на власт и

в техните очи, Борисов е изборът на българите.

Детайлите им убягват, но има толкова много страни, с толкова много проблеми, включително и „у дома“, като си го харесват избирателите, защото да го критикуват?

Не се заблуждавайте, на Запад ги няма нито Рейгън, нито Тачър, нито дори Буш или Тони Блеър, няма го Аденауер, няма и Дьо Гол. Наследниците им са „транзакционни“ политици, които търсят текущите баланси на политиката си в дигиталната епоха. Съдържанието отстъпва на формата, реалното на виртуалното, принципите на компромиса.

У нас не е много по-различно. Не се заблуждавайте – от акцията при горивата, фискът не печели, Лукойл губи малко, Доган си има резиденцията, „ползите“ си вървят по каналния ред.

Пък и цените на горивата на бензиноколонките няма да станат по-конкурентни, ако има Държавна Петролна Компания. По-скоро парите, които досега отиваха към картела и Лукойл, към Доган и Борисов, ще отиват вече и към Пеевски и към новите руски играчи.

Промотират се

нови кандидати за званието „Цветан Василев“,

този път в нефтения бизнес, които са готови да сключат договор с Дявола за станат като Пеевски. Един подобен олигарх вече има банка, пак благодарение на Мефистофел, има и рафинерия, и потоци от суровини и продукти „към“ и „от“ нея, за които власти и медии мълчат. Има и лобисти, които са достатъчно мощни за да спретнат поправки в закон.

Но съдбата му е предизвестена с поредното „македонско“ питане към него след няколко години. Олигарсите са заменяеми, кукловодите не.

Проектът Мултигруп – българския Кабал на новата номенклатурата има един

основен генетичен дефект – неговия егоизъм и неефективност.

Паразитният му характер предполага узурпиране на все по-значителни ресурси от публичния сектор, от компаниите и от гражданите, което е относително възможно във време на растеж и стабилни публични финанси, но във време на криза, рецесия плюс коронавирус, въпросът стои без алтернативно – или България или „Мултигруп“.

Или Вие или Те. Изборът не е само техен, в по-голяма степен е ваш.

Илиян Василев

http://altanalyses.org/2020/05/19/%d0%b0%d0%bb%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%bc%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b8%d0%b3-2/?fbclid=IwAR0kfA8SdmEqmHgSXKMNL4hGUAhJl1cYE2DjUGYnfYOJKzcgzimFU2hDsH0