АМА, ВИЕ КЪДЕ СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ СЕ НАМИРАТЕ!?

Написано от Стоян Николов-Торлака, Биволъ

https://bivol.bg/%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%b5-%d0%ba%d1%8a%d0%b...

Ей, значи, скъсаха се от мрънкане тия опозиционери! Ти му казваш, че не става да се гласува електронно, то мрънка, че не сме в каменната ера. Ти се опитваш като другар на другар да обясниш, че го предпазваш от грешки, защото машинният вот е прекалено сложен, пак си знае неговата. Аргументираш се, че тука си има ред и важат единствено нашите хора от ЦИК, чувалите и оторизираните печатници за бюлетини, те пък опонират, че искали да снимат в избирателните секции, моля ви се!

Права е колежката от другото БКП Корнелия, че демокрацията ни отне много неща. По-възрастните от вас помнят, а и доста млади соцносталгици, дето тогава са били в слиповете на бащите си, ще се съгласят – никакви такива измишльотини не е имало и държавата цъфтеше. Партията-майка печелеше с огромно мнозинство, а баничката беше 15 стотинки. А, ако не беше работата, работа, работа! на нашето БКП през последните дванайсет години, баничката нямаше да е лев и петдесет като сега, а сигурно евро и петдесет.

Е, същите тия опозиционери твърдят, че и доходите щели да бъдат няколко пъти по-високи и да не ни пука за цената на баничката, но те си ги говорят едни, дето толкова не ми се слушат, че и протестите не отразих, и в Народното събрание не стъпнах месеци наред, камо ли в предизборни дебати се включвам, за да не ми наприказват разни неща, дето отговорите са си лично моя тайна, ще ме извините.

По същия начин си е лично моя и партийната субсидия, и целият държавен апарат. Я ми кажете един велик лидер на държава, който не е действал с размах и е щадил народната пара, за да постигне целите си? В името на народното благо, разбира се. И аз не щадя. Защото човешкият материал е лош, основно мисирки, тулупи и тук-таме някоя ПКП, та ако го оставя без допълнителна мотивация, току-виж забравил кой е Бащицата и гласувал за някой жълтопаветник. А аз трябва да остана на волана на жипката, наречена България, то се знае.

Но заради  пандемията, която управлявам със сигурна ръка и покрай горепосочените опозиционери, които се дебнат навсякъде с камерите, фотоапаратите и телефоните си и снимат наред, сега няма как да разгърна предизборната кампания както съм си свикнал. Няма концерти, няма как да се отправят велики послания от трибуната, няма кебапчета… И Цветанов го няма, което май ще се окаже сериозно затруднение, но той е предател и невъзвращенец. Поне за пред хората.

Как се прави предизборна кампания без певачки, оратори и скара-бира? И то в условията на платени компромати за шкафчета, къщи в Барселона, милиарди за транзитни газови тръби, срутища, плаващи пясъци и какво ли още не? Ето, това предизвикателство стоеше насреща ни и ние отново се справихме блестящо. Но, умнокрасивите опозиционери пак се разкрещяха.

Как сме могли да сме толкова нагли, дори цинични ни нарекоха, че да раздаваме олио, ориз, сол и брашно на хората? За това ли използваме парите на същите тези хора, които плащат данъци, а съответно и държавната субсидия на партията ни?

Не знам как тях не ги е срам, защото ние определено няма от какво да се срамуваме. И не сме сами. И колегите от третото БКП, онова на Доган ефенди, го правят това с олиото и другите хранителни продукти. Не виждам нищо лошо да подкрепим народа в този тежък момент, защото, колкото и да строим, колкото и да управляваме кризата с ковида, построеното се руши, а по смъртност сме сред водещите страни. Излишно ли е да дадем на гласоподавателите по някоя торбичка с продукти от първа необходимост? Като смажем с олио, предизборните ни идеи проникват по-лесно, дето се вика.

Ние го правим от човещина, нищо че брандираме щедростта си с логото на партията. Но това няма как да го обясниш на мрънкащите опозиционери. Само за някакви закони и нарушения говорят.

Три мандата сме държали българите в мизерия и затова сега можем да ги подкупваме с брашно и сол. Тия май наистина не знаят къде се намират и какви глупости плещят.

Отколешна традиция в земите ни е да посрещаме гости с хляб и сол. Е, сега гости няма, но все някога ще дойдат. Така че правим нещо в помощ на домакинствата. А парите дали са държавни или не, не влиза в работата на никого. Защото един французин е казал „Държавата, това съм аз!“. И е бил много прав. Докато ме избирате, ще има пари за брашно и сол, пък след мен и потоп.