АНАЛИЗ НА ИЗБОРИТЕ У НАС

Grigor Lilov 

Четивото е дълго и не е за тези, които ще се обидят, че са ги третирали като стадо овце или предпочитат лозунгово мислене. 

1. ИЗБИРАТЕЛЯТ – ЗОМБИ ЧРЕЗ МАШИНИТЕ!
.
Реших да го започна необичайно. С една новина от 10 000 километра разстояние, която обаче се отнася и за България.
Режимът на Мадуро във Венецуела спечели съкрушителна победа на провелите се избори въпреки много ниската активност - по обявени официални дани от 41.8%. Той взе 23 от 25-те губернаторски места, както и ръководството на столицата Каракас. На опозицията великодушно й беше разрешено да участва. 
Победата дойде въпреки отчайващата финансово-икономическа катастрофа на страната от четири години насам. За ваше сведение: националната валута на Венецуела има банкнота със стойност половин милиард боливара. През лятото курсът на долара беше средно около 3 милиона и 219 хиляди боливара (съотношението е над хиляда пъти по-голямо от хиперинфлацията на лева при Виденовото управление). Откакто са въведени машините от тази марка и фирма, Мадуро не е губил нито един избор въпреки невероятната финансово-икономическа катастрофа.  
Има ли въобще човек с мозък, който да вярва, че изборите там са били почтени и победата на Мадуро е с честен вот!
В неделя във Венецуела гласуваха с абсолютно същите машини, със същия код и производство на абсолютно същата фирма, с които ние гласувахме в същата тази неделя за президент. 
Единствената разлика беше, че там машините се дирижират и управляват от правителството. Защото у нас се дирижират и управляват от родната частна фирма „Сиела-Норма”, която, както посочвам в редица постове от шест години насам, е  добре навързана със Задкулисието и е наследила и фирма под „прикритие” от времената на комунизма. 

За тази фирма „Смартматик” дори и Господ  не знае с какви „разведки” ала Щирлиц е наблъскана от една страна, а от друга – какви джеймсбондовци на Сорос е приютила. (отбелязвам, че онзи джентълмен, който се подвизава в борда й и за който написах в друг пост, не е задължително да представлява нито Сорос, нито пък e задължително Сорос  да играе за западните интереси). Резултатите на „умните и красивите” го доказват. Защото американците имат такава приказва: моят бизнес не е бизнеса на правителството. Да се сетим например за бизнеса на един бивш немски канцлер, прикоткан в  „Газпром” и за бизнеса на един бивш американски посланик у нас, приютен от проруското сръбско управление. Сентенцията Pecunia non olet  („Парите не миришат”) на онзи римски император (Веспасиан), обложил тоалетните с данък е още по-жизнена в нашия свят, макар и близо 2 000 години по-късно.
Аз не гласувах на всичките вотове. И никога няма да гласувам по този начин, след като контролът върху резултатите и отчитането им е в ръцете на частна родна фирма, част от олигархичната прегръдка върху България, с машини, използвани единствено в диктаторски режими от Третия свят и производство на фирма със забрана за дейност в САЩ. И с отрицателно становище на всички държави от ЕС, както и на техни конституционни съдилища  за такъв машинен вот заради липсата на прозрачност и огромните възможности за „легализиране” на изборната фалшификация. 

Тези машини у нас се въвеждат на изборния пазар от 2014 г. по личната инициатива на Бойко Борисов и дясната му тогава ръка Цветан Цветанов. Първо две световни разузнавания – врагове помежду си, моментално се втренчиха в ставащото, последваха ги и други глобални спецслужби. Написах на пазара, защото българският вот не е избори, а пазар между различните кланове на Задкулисието и конкуренция между различни външни глобални интереси: руски, атлантически, европейски. Личното ми мнение е, че руското ГРУ спечели това раздаване на картите: за да не умре аферата, "благосклонно" отпусна дял на противника. Но точно толкова, колкото винаги да може да го блокира и контрира, когато се наложи.   
Хората, които гласуват чрез машините, са манипулирани успешно като стадо овце въпреки претенциите на част от тях за образованост, точни преценки и разбиране на политиката. Може и да са начетени, но социално са напълно инфантилни и недозрели. Защото на всеки мислещ би трябвало да му светне червения светофар, каквото и да му набиват политиците, експертите, медиите, коментаторите, журналята: 
*** скандална фирма, нашумяла по целия свят; 
*** със забрана за дейност в САЩ (знаете, че там гласуват машинно, ама тяхното машинно въобще не е нашето машинно);
*** доставяща машини само и единствено на различни диктаторски и легитимно спорни режими в Третия свят; 
*** машини, поставени в България не под контрола на ЦИК, а под пълния контрол на частна фирма; 
*** фирма, която е обвеяна със славата на прочулата се по света олигархична родна групировка  „Мултигруп” и приютила в себе си друга фирма, била със статус  под „прикритие” на комунистическия режим и неговите силови органи.  Веднага се сещам, че навремето по поръчка на кремълските Щирлици  „Мултигруп” започна да се присламчва и към атлантическите ДжеймсБондовци. Тя започна да го играе по заръката на Кремъл като двоен агент: руски и американски. Затова съпругата на най-първия мултак Дарина Павлова получи американско гражданство, затова в борда й се наместиха американеца Брайън Дженкинс – ветеран-разузнавач и анализатор на прочутата „Ренд корпорейшън”, немеца Герхард Баум - правист, бивш депутат, бивш министър и др. Надлъгването между ГРУ (Главно разузнавателно управление на Русия) и военното разузнаване на САЩ + ЦРУ приключи с утвърждаването на Путин във властта. Босът-борче Илия Павлов като ненадежден двоен агент беше разстрелян от руски снайперист (2003 г.). Опитът за преобразуване на руското политическо прокси в западно пропадна изцяло. Вашингтон, който се готвеше да отпуши шампанското, с  изненада видя, че етикетът е фалшив и  бутилката е пълна с ледено студена вода. Още преди закономерният финал Москва овреме замаскира и си прибра директно базираните по света милиарди на групировката, а някои местни български трохи от тях остави в ръцете на ДПС и близки бизнесмени до Сарая. Един от тях – олигархът Николай Вълканов поръчваше поръчаните му от държавата хидроенергийни консултации на подизпълнителя си Ахмед Доган. 
.
На културните, на образованите, на „знаещите” ще им кажа, че машините въобще не елиминират нито купения вот, нито неграмотния вот, което е основен аргумент да им ги пробутват в убежденията им. Вие, образованите, сякаш не сте чували, че има програмиране, че има и скрити „троянски коне” в него. Ако програмирам съответно машините, ще отчетат купения и неграмотния вот до последната бройка, че дори и отгоре, въпреки че въобще не се е състоял. И фантомите ще отчетат, за да коригират резултатите от една страна, а от друга – да вдигнат избирателната активност.  И нека да се замислят защо започна да ги въвежда ГЕРБ, а партийните елити въпреки логиката за честни избори единодушно ги подкрепиха! И да се замислят защо ГЕРБ, оставайки тази година без власт и правителство, веднага нададе вой на умряло срещу същите тези техни машини. 
.
Машинното гласуване у нас е Задкулисието, което не е само ГЕРБ, а и редица негови опозициционни партии! Ако то беше само в ГЕРБ, ДПС и Гешев, въобще нямаше да е Задкулисие. Най-малкото защото е видимо като величествен айсберг на Статуквото, извисил се над водата. Задкулисие е единствено онова, което не се вижда публично, което не е изтипосано на сцената, а е скрито в подводната част на айсберга. Може би помните още от училището, че тя е значително по-голямата част по размер от видимата.  
Изводът е, че когато си се родил и/или живееш в клетката (България), няма как да познаеш какво е истинска демокрация. Видният световен политолог Збигнев Бжежински се оказа прав – колкото поколения са строили комунизма, толкова поколения ще са необходими, за да го разрушат. 
Споко – 30 години вече минаха,  остават само 15! Ако дотогава ни има като народ... 
.
2. НАРКОТИКЪТ НА ИЗБОРНАТА СИСТЕМА 
.
Един въпрос: при избори за Европейски парламент гласуваме по пропорционална национална система в цялата страна и печелят първите в рамките на цяла България. 
При парламентарни избори гласуваме по ПОЛУ-пропорционална и ПОЛУ-мажоритарна, и ПОЛУ-федеративна система в рамките на многомандатни изборни окръзи. 
Защо за пратениците ни като депутати в Европарламента гласуваме по един начин, а за родния – по друг начин? От десетилетия наред поставям този проблем. 
Гласуваме така, защото ЕС не признава родната система за избиране на българския парламент. Това официално никога не е съобщавано и няма никога да се съобщи, защото пропагадата ще го раздуе като опит за недопустима намеса във вътрешните ни работи. Но е факт. Не я признава, защото тя:
*** изкривява действителните резултати от гласуването;
*** създава огромна неравнопоставеност между значимостта и тежестта на избирателен глас в различните райони на страната;
*** позволява игра с мандатите и шкартиране на не толкова преданите; 
*** ПОЛУ-ТО е комбинирало основните недостатъци на пропорционалната и мажоритарната система вместо техните предимства.  
.
А)  Тази „ПОЛУ”-система  у нас позволява бат,е Сали да бъде избран  с по-малко от 1000 гласа в Кюстендилско, а за един софийски депутат да са му необходими като минимум (при еднаква избирателна активност) над 11 000 гласа. Например на тези избори тази  ПОЛУ-система отреди 1 мандат на ДПС в Пернишка област само с ...650 гласа! (резултат 1.57% от гласовете в областта). „Възраждане спечели мандат от Кърджалийско само с 718 гласа (резултат 1.08% от гласовете в областта). ГЕРБ загуби депутатски места в три области, макар че се представи добре в тях. „Демократична България” получи мандати в София за сметка на нейни спечелени мандати  другаде в страната, с което се лиши от териториално представителство на народните си избраници. И т.н., и т.н.   
Б) Тази ПОЛУ-система облагодетелства етническия вот. ДПС вкарва депутати като представители на населението във всички области - избирателни райони на страната с изключение на само шест (от общо 31)
В). Тази ПОЛУ-система позволява разместване на депутатите според нуждите на партийните ръководства и Задкулисието. И и заради това Изборният кодекс позволи на един кандидат да се бори не в един, а в два избирателни района. Но на независимите кандидати не го разреши, което е крещящо нарушение на равнопоставеността на кандидатите. Направиха го, защото възможността за избор между два спечелени мандата на независим кандидат за депутат тотално щеше да обърка нагласените предварително сметки по договорки между партиите. 
Г). Тази ПОЛУ-система е създала РИК, с която отговорността за големи манипулации и фалшификации на вота се прехвърля на тях и така ЦИК може да си измие ръцете при голям скандал.   
Е). Тази ПОЛУ-система чрез районирането на областите като МИР скрито насърчава сепаратизма в България. Само две държави имат интерес от него: Русия и Турция.
.
Тази система не позволява справедливо отчитане на вота. Докато я има, никакви избори не могат да бъдат честни и никакво парламентарно представителство – достоверно според резултатите. Тази система е инструмент на Задкулисието! 
И се запитайте защо аз съм единствения човек в България, който разкрива този проблем? 
Не са само партиите, които мълчат. Техният интерес е обясним: сговарят се зад кулисите кой да си подбере депутатите и шкартира някои от тях. Чрез разместването на мандатите и избора на онези, избрани в два района се определя коя партия в коя област по-силно да „играе” за пари и обществени поръчки за сметка на отстъпки в друга област. 
Недопустимо обаче е всякакви иначе гласовити правозащитни организации, всички социолози и политолози без нито едно изключение, всички медии да си мълчат. Недопустимо е нито една дискусия за дефектите на Изборния кодекс да не засяга този проблем. 
А когато всички, без изключение мълчат, следователно става дума за една от основите на сградата на Задкулисието. Основа, без която тя ще започне да се рути и може и да падне.
.    
Тази ПОЛУ-система е опиат, който с наркотика на партийни халюцинации във вас подменя реалността на вашето гласуване. И затова ЕС не я прие и поиска друга за гласуване за  депутатите в Европарламента. 
Тази система е вторият лост освен купените политици, с които незримо Кремъл (+Ердоган) упражнява истинската си власт у нас. Тя е инструмент, който и с машини, и без машини, успешно манипулира и изкривява вота и изборните резултати, успешно ги фалшифицира. 
Тя е месомелачка, който смила в себе си нашите убеждения и гласувания и ги изхвърля като поръчаната предварително кайма с необходимите добавени й подправки. 
.
3. ИЗОЛАЦИЯТА НА ДПС И ГЕРБ 
.
ДПС винаги е присъствало в управлението на страната – кога видимо, кога невидимо. Има само два периода, в които тежката му дума беше отнета. 
Единият е през 1997-2001, когато управляваше Иван Костов, но България се дирижираше от МВФ и Световната банка. Другият е този, който предстои. 
Сега ДПС беше отстранено по три, едновременно действащи причини. 
*** прокремълски инструмент за намеса и обедняване на България. Натискът е основно на САЩ, подкрепени от няколко големи европейски държави; 
*** инструмент за намеса и обедняване на България и кражба на еврофондове. Натискът е основно чрез Германия и Франция.
*** руски решения за изваждането на ДПС в резерва като предупреждение към Ердоган. Посланието на Кремъл: тази обща платформа за нашите взаимодействия ще я лишим от участие в държавното управление на България, защото вие, в Анкара, преминавате мярката.  
Мярката според Москва се преминава, защото Ердоган си позволи да подкрепи Азербайджан в битката срещу Армения, да се изправи срещу руската проксивоенна сила „Вагнер” в Либия, да се кара с Кремъл за узаконяване на анексираната от него част от сирийската територия. 
.   
ГЕРБ беше изолиран по същите причини – заради тесния си съюз с ДПС и като прокремълски инструмент.  
От своя страна Задкусилието го махна от властта, защото оставането на ГЕРБ на власт в каквото и да е коалиция стана равнозначно на спирането на еврофондовете. За САЩ мотивите са ясни, новото са мотивите на ЕС, което натисна и това подписа присъдата на Борисов и ГЕРБ. Единият са огромните кражби и корупцията с еврофондовете. Другият: изострящата се конфронтация с толкова добрия приятел на Бойко Борисов – с Ердоган покрай проблема Кипър. Третата причина е ударът на ГЕРБ с Турски поток срещу Украйна, която практически всички държави от ЕС схващат като спирачка пред европейските попълзновения на Путин.
Изключението е Германия, но сега там властта се сменя, с нея се променя и политиката към Русия. Четвърта причина: общопланетната  дейност на българската мафия. Сетете се само за световната многомилиардна пирамида на фараонката Ружа Игнатова, за мястото ни в световното наркопроизводство и наркотрафик, за подобно място в контрабандата на оръжие, за България като пристан на всякакви международни терористи и най-вече на всякакви мръсни пари. Шеста причина – все по-силното опониране на ГЕРБ и Борисов на общата политика на ЕС и все по-тясното сътрудничество, вкл. и военно със Сърбия и Русия. Седма причина – тоталната компрометация на Борисов като държавник в международен аспект и лъсването му като обикновен криминален типаж. С такива хора никой политик не желае да контактува освен по крайна необходимост.  
.
В момента, когато е в опозиция, каже ли западен лидер добра дума за него еднозначно означава едно: подкупен е.  
Но не забравяйте, че добра дума за Борисов от Запада може да дойде и без подкуп, а като натиск: вие, „новите” не оправдахте очакванията ни, предадохте ни и продължите ли, ще върнем Борисов: той с радост ще ви го вкара не с двеста, а с триста километра в час, докато ви изкорми.  
.
4. ДВУБОЯТ ИЗТОК - ЗАПАД 
.
Наложените санкции по закона Магнитски настръхнаха косите от ужас на част от родния политически елит и родната олигархия. Те им подсказаха, че всички – от първия до последния, до един влизат в пространството на внимателно наблюдение за действията им и банковите им сметки и офшори, че политиката им у нас вече не е заден двор, пълен с боклуци, които не интересуват никого.  
България се превърна в линия на геополитически сблъсък. 
И вече ще се действа по военни правила. Така че елитът ни ще трябва да избира пред кой военен съд ще бъде изправен – кремъския или западния. От този момент всякакви „балансиращи действия” и прояви, камо ли пък открита подкрепа на актове на международната политика, които не зачитат Запада, ще бъдат схващани като недопустима враждебност,  като предателство. Наивно е да се мисли, че западният военен съд ще е по-милостив от руския. Защото освен в нова Студена, вече сме и в полугореща война – тук, в Европа, на Балканите, в Черно море и Украйна. 
Българската олигархия се взря в харвардците и така чрез тях допусна западно влияние до участие в скритото широко коалиционно правителство на Радев. Тази част на олигархията, макар и със скърцане на зъби регистрира партията им за изборите и пак със скърцане на зъби отчете високият техен резултат. Но отмерен до точна бройка мандати, така че никакво по-отрито прозападно управление да не е възможно у нас. 

Затова Харвардците не са нищо друго освен израз на необходимия, жизнен за оцеляване на елита ни компромис на българското задкулисие, направено към Запада. Водещи са олигархичните интереси и това неизбежно ще се види в него. 

Зад тях играят и други външни интереси в името на „балансирането”. 
То не е само по оста Русия-САЩ, както се схваща и представя. Например Кирил Петков и една секунда нямаше да оцелее в кабинета на Радев. Незабавно щеше да бъде изхвърлен след намесата си в Държавната банка за развитие. Обаче оцеля, защото разкритията за грабителството там, които се сипят от две години насам, поставиха под опасност взетите от Китай милиарди от Бойко Борисов, отседнали в ББР. Това предизвика реакцията на Пекин и той заплаши да си ги поиска предсрочно, ако не се въведе ред. 
И да продължа - затова при този кабинет имаме разкрития за магистрала Хемус, която си е родна кражба на враждебния, доскоро управлявал клан на олигархията, но нямаме никакви разкрития за още повечето задигнати милиарди в енергетиката ни, които са руска кражба.  
.

С манипулираните избори бяха взети всички възможни и невъзможни мерки съкровените олигархични интереси да не се засягат дълбоко. 
Депутатското войнство е пълно с проксита на Задкулисието.  Ето, Слави Трифонов е вожд на партията си, но само формално ръководи депутатите си. Те са лобито на други сили. Eдинствената спирачка пред тези сили е, че ако Трифонов напусне политиката, и партията му веднага ще напусне сцената й. 
Същата е ситуацията в БСП  като сблъсък на интереси и за потрес на мнозина – в немалка степен и в „ДБ”. Така ще е ситуацията и в бъдещия кабинет, ако се стигне до него. 
.

5. ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ 
.

Колкото и да са относителни изводите от контролирани вотове, тенденциите се очертаха:
.
А). исторически рекорди на ниска активност. Тя не е в официалните тридесетина процента, понеже избирателите в действителност са с над милион по-малко от посочените в избирателните списъци. Но е факт, че за първи път в мнозинството си българският народ отказа гласуване: според разчета за действителното ни население активността е била 44%-45%. Ако се извадят от сметката гласувалите фантоми, тя е около 39%. 
Другото до стоте процента не е пасивен вот, както се представя, а остро протестен и без никакви партийни идентификации. Става дума за над 3 милиона гневни хора. Сред тях винаги ще се намерят едни стотина хиляди, готови да проявят висока обществена активност, като протестират. 
Т.е. всяка сегашна и бъдеща власт е на ръба на оцеляването си в зависимост от нейните действия, ако ще да има 500 депутати от 240 възможни мандата и 3 правителства, действащи едновременно; 
.
Б) истинската активност обаче дори не е онази, посочена по-горе. Истинската активност на народа ни се видя при президентските избори. Официално на втория тур са гласували 2.3 милиона души (според мен са около 2 милиона без фантомните гласове). В официалните резултати действителната активност според действителното население на страната е под 40%, в анализа ми за 2 млн. – около една трета; 
Б). електоратът на ГЕРБ ускорено ще се топи. Той се състои от три части: над 120 000 държавни служители и фамилиите им пълнолетни техни деца и родители, най-близки роднини), с които стават 300 000, към 100 000 контролиран вот чрез работещите при големите олигарси в по-малки градчета и села (например мините и обектите на Ковачки), няколко десетки хиляди, спечелили в бизнеса чрез ГЕРБ, додадени 50 000 фантоми. И над 100 000 души, които се боят от каквито и да е промени или никога не си признават грешките. (партийните запалянковци). 
ГЕРБ е онова, което се нарича клиентелистка партия и ако остане по-дълго време без власт, ще се стопи до второстепенна сила (както стана с Българския бизнесблок в миналото, с НДСВ наскоро, с патриотарите...)
Решението на проблема е в смяната на Бойко Борисов, което неизбежно, рано или късно, волю-неволю ще се случи; 

.
В). ДПС от партия на българските турци, сред които загубата на популярност и авторитет са невъзстановими, неизбежно, макар и постепенно ще започне да се трансформира в партия на българските роми. 
Такава етническа партия, ако се появи като инструмент на Москва и/или Ердоган, ще е много по-опасна от сегашната ДПС. Напомням редица мои постове: най-ниска активност на изборите в краищата с български турци, и то от години наред, в самата Турция въпреки огромния държавен натиск гласуваха под една четвърт от тези с право на глас. Беднотията при ромите обаче ще произведе тотална, пълна зависимост! 
.
Г). западният „компромис” на част от родната олигархия, която иначе е изцяло руски продукт, ще е в позицията „балансиране”. Настъпването на стратегически важен геополитически момент в световните дела ще покаже като лакмус какво е вряло и извряло в тази колба (както стана при Иван Костов). 
.
Д). заради острото геополитическо противопоставяне в света от една страна, заради балансирането във вътрешната ни политика при готвената коалиция между необходимост от дълбоки реформи и интересите на олигархията разпадът на държавността трудно ще се овладее. 
Въпросът не е дали ще оцелее правителството, (ако се създаде), а дали каквото и да е управление няма да се срути до година-две под натиска с очакванията и разочарованията на обществото. 
.
Е). Личното ми мнение: ще има известно изчегъртване на лица на Задкусилието. 
То ще завърши точно така, както завърши при премиера Иван Костов – без последствия. 
Вътрешната политика на България ще ограничи най-голямата корупция (без тази в енергетиката), понеже заради обезценката на страната тя вече заплашва инвестираните десетки милиарди „червени куфарчета” у нас. 
Външната политика ще се стреми да остане онази в шпагата на двата стола и всяко движение към друга, неразчекната позиция ще изисква много труд, време и усилия. 
Ако не се състави правителство, най-вероятно решението за голям сблъсък отвъд Черно море вече е взето в Москва. Ако се стигне дотам, промяната у нас ще е незабавна. От линия на противопоставяне ще се превърнем в поле на открит и директен сблъсък на двата геополитически лагера. 

Ако мислещата и образована част на обществото не излезе от наркотичния унес, в който са я потопили от десетилетия насам, събитията ще я извадят насила от него. По  най-брутален начин.

Фейсбук