Апокрифна история на България (1944-2008) Част първа.

Коментар "Под лупа": Много често миналото определя настоящето и бъдещето и в България е точно така независимо от това че сме 15 години в НАТО и 13 години в ЕС ... Кукловодите все още дърпат конците на ония, които бяха комунисти, а днес са "десни" и уж европейци, но европейски са само парите в нощните им шкафчета и офшорките ...

В рубриката „Библиотека“ започваме с едно четиво, което излиза далеч извън каноните на представите за книга или история, но пък за сметка на това разказва много повече от всяко друго писание по темата.

„Апокрифна история на България (1944-2008)“ се ражда в Интернет и по-точно във форума на сайта imoti.net. Основен автор на това историческо четиво е човекът, пишещ под псевдонима Хан Крум. Включени са въпроси към автора и мнения на други участници във форума.

В крайна сметка се е получил един автентичен разказ за историята на България от 1944 г. насам. Освен преглед на събитията и фактите, Хан Крум ни дава почти всички (ако не и всички) отговори на въпроса защо животът у нас днес е такъв, какъвто е.

Изключително точно е проследено историческото развитие на една особена каста, която вече 70 години е окупирала политическия, обществения и икономическия живот в България. Това е кастата на комунистите, техните слуги и охранители. Суровата оценка е, че за останалите, т.е за „народът“, е отредена ролята на вечни роби на тази каста.

Дадено е добро описание на механизмите, по които комунистите вземат властта през 1944 г. и използваните от тях методи да се укрепят и да осигурят векуването си начело на държавата. Хан Крум описва от първо лице, единствено число целия характер и несъстоятелност на т.нар. „социалистически строй“ в България в периода до 1989 г. Това става в прав текст или чрез използването на събирателни образи на различни типажи от героите на това време.

Пладнешкият грабеж, наречен „Преход“, в който, както се изразява Хан Крум, комунистите за една нощ заебават и Ленин, и Маркс и след разпределянето на 25 милиарда лева на калпак от горе до долу, се събуждат капиталисти, е друга важна тема. Целият фалш на прехода, довел до днешното ни положение, е разнищен подобаващо. Става дума за изключително голяма сума пари, която е похарчена за осигуряването на луксозен живот, придобиването на частна жилищна, промишлена или обществена собственост и осигуряването на висок стандарт на живот не само за децата и внуците на тази червена каста, но и за техните по-далечни идни поколения. За „народът“ има само две възможности да емигрира или да остане и да работи за господарите, обогатявайки ги още повече с ограбения си труд.

Тъжният извод на Хан Крум е, че комунистите са спечелили всички възможни битки и към днешна дата изглеждат непоклатими от върха на своята тотална власт. Революционният изход от тази ситуация изглежда малко вероятен, но все пак има надежда. Каква точно е тя, ще научите, ако прочетете „Апокрифна история на България (1944 – 1989)“.

Ако все още се чудите дали да си изтеглите безплатно това четиво, прегледайте избраните цитати по-долу.

apokr

Апокрифна история на България (1944 – 2008)

Автор: Хан Крум (съвременен класик) (и някои други форумни българи)

Апокрифно издателство „Барбарон”, 2008 г.

Изтегли безплатно

 

Из „Апокрифна история на България (1944 – 2008)“

… нима мислиш, че перестройката, преходът към частната собственост и изоставянето на държавната собственост на средствата за производство, премахването на цялата икономическа и политическа идеология, заради която милиони и милиони човеци през последните 90 години измряха, е просто ей така сменена, без никакво участие на КГБ и ДС?

***

Изходът и надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява, че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка, размахвана като дясно пространство, „други партии“ и партии-кошчета за изборен боклук, че точно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение на перманентна национална катастрофа. Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им, после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по хайдушки от кюпа, “ на другаря толкова, на другия другар толкова “ и т.н.

***

За теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св. Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем.

***

Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.

***

Нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: „Дръжте врага“ и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари – комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по- добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на „народния враг“, конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоатирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обезличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си .

***

Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано, другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побират червения прах.

***

За сбирщината нахалници, егоисти, кариеристи и негодници, наречена кратко НДСВ, няма какво да говорим, то си е ясно от първата минута. Жертва на тяхното затлъстяване сме всички ние. Грозното тук е падението на окончателно бившия вече цар. Защото, освен че се призна за негодник с актовете си на реституция и своите тайни сметки на първо място, сдружавайки се в замяна с убийците на България, с осакатилите живота на поколения българи червени разбойници, Симеон закла ореола на баща си. Той несимволично уби за втори път жертвите на комунизма, като ги накара да се обърнат в гроба си. Царят легитимира в ЕС кастата на екскомунистическата олигархия, той загроби мечтата на хората да се освободят завинаги от ДС и комунистите, нещо повече, чрез своята политика, той послужи като чудесна почва за неокомунистическия реваншизъм, за амнистията на престъпната ДС-проказа. Царят направи възможно премахването и на малките завоювани позиции срещу комунистите. Сега той има гори и имоти, ама няма четници, няма корона, няма приказката за спасителя в Мадрид. Край. Във филмите за благородници и самураи, за рицари и офицери на честта при подобен край се, случва харакири. Чаша отрова, последен изстрел след тежък размисъл и терзание. Да, ама Царят няма сърце. Той няма и никога не е имал най-малкото намерение за съпричастност към хората в България. Има съпричастност към гадовете в България и ние ги виждаме чудесно в коалицията. Разбира се ,скоро той ще се разболее, ще си замине, ще напише последно обръщение и ще се присъедини в гроба при гробокопачите на България, при Живков, Луканов, при убийците на чичо му, при осквернителите на гроба на баща му, при палачите от Белене, при изродите от ЦК и ДС. И никой няма да плаче, най-малкото пък панайотките…

***

Мизерия за населението, мизерстващи пенсионери, поддържани от емигрантите, мизерстващи цигани, изоставени в помията на първобитното скотско битуване, лъгани простодушни турци, превърнати (каква ирония) в покорна рая. И на всичко това отсреща стои лъщящата от самодоволна мас каста на бившите комунисти. Огледайте ги. Проследете фамилиите им до 1944-та. Проследете кой на кого е син, кой откъде се е пръкнал.

***

Натрапването на Борисов като следващ лидер от дс-организаторите на прехода започна още в началото на милиционерската му кариера. Усещайки липсата на истински силен водач, от чиято пищяща нужда се нуждае фрагментираното в ужасяващ хаос поле на екскомунистическата държавност, тайните( що пък тайни) кукловоди , изнервени от изтъркващата се плоскост на популизма и пропадналата величественост на дедото на Симеон Хасан Китин Путин, заложиха на числото на Мутъра. И наистина Бойко внезапно бе издокаран в черен кожен шлифер, беше развозван мълниеносно до всяко местопрестъпление, където го очакваха също така развозени мълниеносно фотографи, журналисти , камери, светкавици, а наоколо пушеха изнервено следователите и купчина важни навъсени мъже по сака, гледащи строго към труповете. После Бойко отлиташе с разперените поли на шлифера си към следващата случка, след него хвръкваха и журналистите, а труповете си оставаха в поза на грозна питанка, впрочем те си питат и до днес, ама отговор няма. Сетне натрупаният пиар бе достатъчен държавата да бъде изплашена до смърт от вероятната му ОСТАВКА! Леле каква пукотевица се вдигна около оставката на Бойко Борисов, а когато по-късно и това се случи, май не настъпи краят на света. Но пропагандният сценарий си работеше, щото ДС- кукловодите винаги гледат с десет хода напред, ето го „нашето“ момче вече като кмет, ето го основател на милиционерска партия, ето го в пародийна престрелка пред БТВ с друг генерал, а агенциите методично обявяваха през пет минути за нарастващият му рейтинг. Какво следва в сценария? Какво да следва бе, недругарки и недругари, ми посочете един човек в целия политически елит, който да не е бил издигнат от екскомунистическата дс-мафия. Ще последва бетониране на поразклатената позиция на остаряващите герои на прехода.

***

Един милион комунисти с техните семейства, военните, милиционерите и волнонаемните, пазвантите, слугите, цялата тая червясала гмеж изплюска България. Вашата ненаситност и алчност, вашата нужда от кръв за смучене превръщат в живота на хората в живот „втора употреба“. Хората забравиха понятието нова дреха. Пенсионерите се тътрят на пазара в търсене на фалшива храна, развалени зеленчуци и плодове, бъркат по кофите и измират от безобидни заболявания, защото не могат да си купят лекарства. От страната емигрират ежедневно младите българи…

***

Нямаше апартаменти по 9000 лв след 1970 г. Тристаен панелен през 1978-ма струваше 14000 лв. През 1987-ма струваше 17500 лв. Двустаен панелен през 1986-та струваше 14500 лв. Виж за другарите сигурно е имало друг ценоразпис. За тях имаше монолитно строителство. По 360 квадрата на Оборище. Продаваха им ги по 12 000 лв. Старите монолитни апартаменти по 180 кв. из центъра , отчуждени от УБО ги продаваха по 10 00 лв. На много добри другари. На свободния пазар апартамент от 120 кв в центъра вървеше през 1969-та по 35 хиляди лв. В провинцията в големите градове цените също скочиха. В Пловдив апартамент 110 кв. с гараж до Тримонциум през 1988-ма струваше 43 000 лв. Началната заплата на учител през 1988-ма година беше 120 лв. На инженер -също. И не МОЖЕШЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА СИ КУПИШ ЖИЛИЩЕ. Трябваше да чакаш 20 години, да трупаш лихвоточки и пр. Жилища и коли ито със заеми, и то на безценица получаваха веднага само подлогите на комунистическия режим. За обикновените трудещи се редът за Лада идваше след 9 години чакане. За Волга се чакаше 12 години. Парите ти ги държеше държавата във влог и си правеше с тях каквото си иска, а на теб ти трупаха лихвоточки. И стотици хиляди семейства останаха без спестявания и с ненужни лихвоточки,

***

Е, смъртта е най-добрата приятелка на българския народ, казвал съм го и друг път, тя ще ни избави от озверялата неизлечимоболна от комунистическата чума част от населението. Гледаш ги как се тътрят с побелели кратуни, доволни, че са се нагушили и са оставили зад кървавите си ръце богатства и за правнуци. Иска им се да простим тяхната ненаситна жажда да тъпчат, грабят и убиват, да махнем великодушно с ръка и да „забравим некрофилията, негативизма, и гледаме напред, не назад, да гледаме нагоре, не надолу и да протегнем просяшки ръка – да хванем поне това което Бог ни е отредил!“ …, щото тук те не ти оставят нищо да хванеш. Обаче тлъстата черна земя ги зове, отгоре – картонена пирамидка с петолъчка, а долу -озъбен неандерталски череп, под сплъстената зеленясала четина слизести червеи се провират през пентаграмните улеи на челата им. Милиони червени трупове, недругарки и недругари… не щат да умират, скърцат ядно, гневят се, че не получават милост, искат индулгенция, но договорът със Сатаната е подпечатан надлежно с партийна клетва в комунистическите им книжки.

***

Продължава във втора част

http://frontalno.com/342/