Армагедонът след "Брекзит" просто не се случи

 

Лари Елиът
Къде са обраслите с трева главни улици, безработицата и сриващите се пазари?
Безработицата ще скочи рязко. Опустелите главни улици ще обраснат с трева. Цените на акциите ще се сринат. Правителството ще се мъчи да намери купувачи на британските ценни книжа. Финансовите пазари ще се стопят. Великобритания незабавно ще потъне в нова дълбока рецесия.

Помните ли всичко това? Не можехме да се отървем от плача през седмиците преди реерендума, но и в първите седмици след него. Много от гласувалите за оставане в ЕС, успокояваха себе си с увереността, че гласувалите за "Брекзит" ще страдат от угризенията на съвестта на купувач.

Нещата не се случиха по този начин. Скокът от 1,4 на сто в продажбите на дребно през юли показа, че потребителите не са спрели да харчат и изглеждат повече повлияни от времето, отколкото от опасения от последиците от това, което се случи на 23 юни. Търговците на дребно се облизват в очакване на положителното влияние на олимпиадата.

Финансовите пазари са спокойни. Цените на акциите са почти рекордно високи, а опасенията, че на компаниите ще им бъде трудно и скъпо да вземат заеми, се оказаха съвсем неоснователни. Без изобщо да се отказват от държавни помощи, пенсионните фондове и застрахователните компании се държат доста успешно.

 

Икономисти в лондонското Сити бяха предрекли незабавното покачване на броя на претендиращите за помощи за безработица през юли. И това не се случи. Числата от тази седмица показват, че вместо покачване с 9000 имаше спадане с 8600.

Все пак има известни рискове. Все още е самото начало. неблагоприятните данни са оскъдни. Доказателствата при проучванията все още изобилстват със забавяне на икономическия ръст през втората половина на 2016 г. "Брекзит" може да е бавен огън, като отражението стане видимо в предстоящите месеци и години.

Но е очевидно, че в резултат на референдума таванът не се е срутил, и тези, които го твърдяха, изглеждат леко безпомощни. Сега се предполагаше, че Великобритания ще бъде замаяна от спешни промени в бюджета, за които Джордж Озбърн (финансовият министър на Дейвид Камерън - б.р.) казваше, че ще бъдат необходими за запълване на черна дупка от 30 милиарда паунда (близо 35 милиарда евро - б.р.) в хазната, причинена от сриващата се икономика. Спешните промени в бюджета са в историята, както и Озбърн.

По някакъв начин проектът "Страх" проработи. Той накара фалиращите предприятия да инвестират другаде. И поне някои от хората, гласували за оставане в ЕС, го направиха, защото се страхуваха от икономическите последици от излизането. Това не бе изненада, като се имат предвид постоянните и зловещи предупреждения от финансовото министерство, Банк ъф Ингланд, Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тежките последици, които неизбежно ще произтекат от "Брекзит".

Британската държава направи внезапен обратен завой на 24 юни. След като не успя да си гарантира вот за оставане в ЕС, официалната позиция траябваше бързо да бъде променена. Задължително бе да бъдат поохладени хората, които бяха обезумели от ужас. Някои проучвания след вота за "Брекзит" наистина показаха спад в доверието на потребителите. Правителството се опасяваше от рецесия от това, което стори.

Така че вместо да казват на хората колко труден ще бъде животът извън ЕС, министрите и официалните представители тръгнаха да успокояват, да раздават хапчета срещу настинка, да уверяват, че Великобритания може добре да се оправи и сама.

Икономиката наистина щеше да изпита трудности, ако финансовото министерство и Банк ъф Ингланд не бяха направили нищо след референдума. Но това никога нямаше да се случи. Нямаше пасивно примирение с резултата, а общи усилия. Преди да бъде изхвърлен от Тереза Мей, Озбърн се отказа от плана да управлява бюджетния излишък към края на мандата на парламента, докато наследникът му Филип Хамънд каза, че може да "презареди" фискалната политика в речта си наесен. Сега ще има по-премерен - и по-чувствителен, подход към намаляването на бюджетния дефицит.

Същевременно управителят на Банк ъф Ингланд Марк Карни редеше сладки приказки на хората в лондонското Сити, като даде ясно да се разбере, че банките могат да имат достъп до големи количества евтини пари. Лихвите, които бяха 0,5 на сто повече от 7 години, бяха орязани на 0,25 на сто с предупреждението, че ще бъдат орязани още наесен.

Проектът "Всичко е ОК" проработи добре. Това също е разбираемо. Милиони хора смятаха, че проектът "Страх" е много по-силен, отколкото всъщност бе, или не смятаха, че животът може да стане много по-тежък. Лагерът на привържениците на оставането в ЕС бе погрешно съветван да разчита най-вече на предупрежденията за икономически Армагедон, докато само два региона в страната - Лондон и югоизтокът, преживяха повишаване на БВП на глава на населението над равнището преди рецесията от 2008-2009 г. След претегляне на плюсовете и минусите голяма част от гласоподавателите сметнаха, че не рискуват чак толкова много.

Доколкото е възможно да се каже, има и колективно поемане на глътка въздух след вота, но тогава потребителите бяха небрежни. Последното ежемесечно проучване на настроенията в домакинствата установи остър спад на оптимизма през юли, последван от бързо възстановяване през август. "Джон Люис" и "Некст" - два от водещите показатели на активността на бизнеса, твърдят, че търговията не е засегната от "Брекзит".

Това не означава, че всичко е наред. Великобритания има дълбоки структурни икономически проблеми, които трябва да бъдат адресирани вътре в ЕС или извън него. Инвестициите бяха слаби, производителността намаля от началото на рецесията, увеличаването на заплатите е наполовина от предкризисното си равнище от 4-5 на сто и с изключение на времената на война балансът на дефицита при плащанията никога не е бил по-висок.

"Брекзит" може да направи някое от тези предизвикателства по-остри. Инвестициите вероятно ще останат по-слаби, докато падането на курса на паунда след референдума ще увеличи инфлацията, като направи вноса по-скъп. Това ще изстиска способността на потребителя да харчи.

Но в други отношения "Брекзит" бе полезен. Той принуди правителството да вземе сериозно и трудно отношение към британската икономика - нещо, което не би се случило без шока, причинен от референдума. Стана ясно, че по-голямата част от Великобритания се чувства изключена от икономическите успехи, постигнати от последователните правителства.

В продължение на десетилетия имаше тенденция бизнесът да отговаря на увеличеното търсене с наемане на евтина работна ръка вместо да инвестира в съвременно оборудване. Големи сектори от икономиката се характеризират с ниско квалифицирани кадри, ниски заплати и ниска производителност. Както фондация "Розолюшън" отбеляза тази седмица, компаниите, разчитащи на вноса на ниско платени служители от ЕК, ще трябва да преосмислят своите бизнес модели. Не е задължително това да бъде лошо.

Правителството отговори на "Брекзит" със смекчмаване на икономиите, с планиране на повече разходи за инфраструктурата и с ангажирането си с индустриалната стратегия. Тука има известна доза скептицизъм. Референдумът направи промяната възможна. Той не гарантира, че това ще се случи. Остава да се види колко нови пътища и железници се строят или дари индустриалната стратегия се състои в нещо повече от ново име - Министерството на бизнеса на "Уайтхол"(създадено от премиерката Тереза Мей след "Брекзит" - б.р.).

Когато гласувах за "Брекзит" на 23 юни, аз го направих по три причини - тъй като ЕС е провален проект; защото Европа върви към все по-свободен пазар; и защото аз исках за разтърся статуквото. Ще трябва да има изключително дълбока и продължителна рецесия, за да ме накара да съжалявам за своя избор. Тази перспектива изглежда още по-далечна, отколкото бе преди осем седмици.

---

* Авторът е редактор по икономическите въпроси във в. "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.

http://clubz.bg/