АРХЕОЛОГИЯ НА КОРУПЦИЯТА: “ЧЕРНАТА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО РАЗХИЩЕНИЕ – 2019 Г.”

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от “Свободна Европа” и е по повод петото издание на “Черната книга на правителственото разхищение”, представена във вторник вечерта. Тя е издадена от фондация “Фридрих Науман” и представя случаи на лошо похарчени пари на данъкоплатците, намек за корупция и нецелесъобразо усвоени средства от ЕС.

 

Корупцията никога не е самостоятелен феномен. “Черната книга” показва един от най-важните за обществото подходи към този феномен. Това е поредното пето, един вид юбилейно, издание на “Черната книга на правителственото разхищение”. Подходът се свежда до разкопаване на информация за онова, което не се вижда, в обществените харчове.

Достъп до информация

Като “деяние” корупцията е договор. Като договор, тя е един вид авторегулатор (в него страните участват по предположение доброволно) на обществени сделки за чужда сметка. В него поне единият от деятелите има достъп до парите на другите. В дадения случай другите са данъкоплатци. За техните средства, намиращи се във временно разпореждане на едната от страните по сделката, обикновено има писани и неписани правила. Те са по необходимост винаги по-строги от разполагането със собствени средства. И по идея са винаги известни на страните по сделката.

Причината договорът да не е публичен е в това, че страните по него съзнателно нарушават тези правила. Затова и практически всички казуси (без два), разгледани в “Черната книга” са плод на археология в съдържанието на договорите, с прилагане правата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Тук трябва да отдам дължимото на правителството на Иван Костов и мнозинството на ОДС в парламента, които разработиха и приеха ЗДОИ през първата половина на 2000 г. Много от възможностите за разкриване на кривиците в управлението на публични средства не биха били използвани или биха били използвани със закъснение и по-неефективно, ако не беше дейността на Програма “Достъп до информация”, от 1996 г. насам, по застъпничеството за закона, наблюдението на неговото прилагане, развитието на правата и процедурите по него, воденето на съответните дела в административните съдилища и обучението на онези, които имат права на достъп (граждани и журналисти, каквито са авторите в книгата) и задължение да го предоставят (лицата на изборна длъжност и служителите в държавна и общинска администрация).

Един от материалите в книгата е анализ на археологическите находки на Сметната палата в областта на публичните финанси. Това е анализът на успехите и провалите на държавата.

Неефективността като общ знаменател

“Обществена ефективност” по Парето е положение (при използване и разпределение на ресурси), при което някой се оказва по-добре без никой да е загубил, да е станал по-зле. От това гледище корупцията би следвало да е изначално неефективна. Но такива са всички игри с нулев резултат, при които печалбата на един е загуба на друг. Иначе казано всяка обществена ситуация, при която се взема от един, за да се даде на друг – което най-често се прави легитимно от публичните политики – е неефективна.

Неефективна, защото увеличава обществената цена, разходите по осъществяване на сделките и – в дългосрочен план – намалява обществените ползи. Тази неефективност е неотменима, но може да бъде поддържана на относително поносими равнища.

Това положение на нещата аз бих нарекъл “презумпция за неефективност и необоснованост на публичните политики”. Инициативи като “Черната книга” в крайна сметка имат принос към намаляване на обществената цена на неефективността.

Обществената цена, по Коуз, е разходът на лицата в дадена юрисдикция за придобиване на информация, собственост, защита на правата върху нея и за решаване на спорове по повод тези права. Органите на публична власт не могат да отменят тези разходи, но могат да ги увеличават или намаляват.

Неефективността е вкоренена в корупционните договори. Обяснението е просто:

– Те са забранени, противоречат и на закона, и на морала;

– Резултатът им не е сигурен, защото няма как пред публична институция да намериш защита на споразумението;

– Но се предлагат на конкурентна основа от мнозина, които имат достъп до ресурс на данъкоплатците;

– В съчетание с несигурността на резултата, цената на услугата за гарантиране на достъп до този ресурс е ниска в отделните случаи, но висока като обществена сума.

“В Русия, който не може да граби, краде”. Това е наблюдение на граф Никита Панин от 1762 г. Той е дипломат, конституционалист и социален философ, който днес би бил определен като класически либерал.

Наблюдението на Панин има универсален смисъл. Между “грабежа” и “кражбата” на обществени ресурси разликата е в размера, постоянството и продължителността на деянието. И в умението да скрие стореното.

“Черната книга” не позволява последното да се случва. Общото между различните казуси е, че те нарушават стопанския (и публично финансов) принцип на конкуренцията между несвързани лица – доставчици на стоки и услуги срещу пари на данъкоплатците в името на привилегирован достъп на лица, свързани с този или тези, които са отговорни за оползотворяването на дадения ресурс на данъкоплатците.

Едно от достойнствата на “Черната книга” са по-дребните казуси. Всички случаи обаче са следствие на решение на колективен орган на представителната демокрация. Особеното при колективните решения е, че те не са по-видими и по-трудни за установяване на вина от, например, придобилите известност и разбираеми за широката публика индивидуални придобивания на недвижимо имущество.

Едно от определенията за “корупционна среда”, което аз бих дал, е, че това е среда, в която мнозина могат да направят обосновано предположение, че ще им бъде поискан подкуп или че някой конкурент ще потърси привилегия преди тях. Тогава хората дават, преди да бъде поискан.

“Черната книга” е пречка пред развитието на такава среда.

Съставянето й беше дълго време само намерение. Случаите на злоупотреба с власт придобиваха известност през медиите. Но процесът на разкопаване и осмисляне на информация изисква време за достъп и анализ. Преди пет години Фондацията за свобода “Фридрих Науман” подкрепи идеята за годишно разглеждане на най-интересните и заплетени случаи.

https://terminal3.bg/arheologija-na-korupcijata-chernata-kniga-na-pravitelstvenoto-razhishtenie-2019-g/