Архитектът на червения капитализъм Андрей Луканов и далаверата с Робърт Максуел

Архитектът на червения капитализъм Андрей Луканов ще остане в историята с далаверата по обявяването на мораториума върху плащанията по външния дълг на 29 март 1990 г. Залогът е голям, защото под телекса до банките кредиторки стои подписът на 40-я премиер на България. Той ще си позволи само още веднъж подобно директно афиширане със спорен проект - при създаването на "Топенерджи", но докато първата далавера пълни джобовете с милиони, то втората му коства живота.

Луканов със сигурност е бил наясно за последиците - както за страната, така и за цените на външния ни дълг след мораториума.

На масата за преговори за пръв път е сложена държавата България. Липсата на контакти с финансовия свят се компенсира от Робърт Максуел - издателят на биографията и избрани произведения на Живков, награден с висши държавни отличия в СССР и НРБ, а и съветник на Горбачов. Нужен е бил достъп до някоя от големите инвестиционни банки и малко пари в брой. След мораториума 1 долар български дълг можеше да се купи и под 10 цента, само две години след това той можеше да се продаде за над 30-35 цента. Печалба от 300 % за две години ?!! Неособено сложна работа. Да знаеш как и да имаш достъп до пазара на дълг - това го осигурява Максуел, да имаш под ръка държава - работа на Луканов и Дойнов, да използваш подставени лица - като Илия Павлов примерно. Това е. Пари, които след години ще попаднат в ръчичките на Цветелина и Бойко ... Време в което всяка групировка се сдоби с банка и получи рефинансиране от БНБ.

 

Нека да припомним биографията на Максуел.

По думите на самия Максуел, той нямал и един чифт обувки преди да навърши 7 годинки. Успява да избяга от нацистката окупация в Чехия като бяга във Франция, но губи по-голямата част от семейството си. След като се присъединява към чешката армия, той е евакуиран във Великобритания, където се присъединява към британската армия. Бие се в Нормандия, среща жена си, студентка в Сорбоната, и печели медал за геройство край холандско-германска граница.

Робърт Максуел се превръща в основа фигура в британското общество. Негова е пресгрупата Mirror, както и New York Daily News, а многобройните му бизнеси включват и футболни отбори (магнатът е имал интерес дори и към българския Славия). Той се издига от беден чешки бежанец до герой от войната, бизнесмен, депутат от лейбъристите, а след това медиен магнат с частни самолети, хеликоптери и и лъскави лимузини от ранга на Rolls-Royce.

През целия си живот той бил в добри отношения с Израел. Толкова добри, че го обвинили, че е техен шпионин. Тези слухове се събуждат отново, след като Максуел получава почти почетно погребение в Йерусалим, където присъстват, както президента на страната, така и премиерът. А според конспиративните теории Мосад стои зад смъртта му, тъй като той поискал заем от Израел, който му бил отказан, а магнатът ги заплашил, че ще се оттегли.

Смъртта му на 5 ноември 1991 година шокира цяла Великобритания, но шокът бързо се превръща в гняв – дупка от 460 милиона паунда е открит в пенсионния фонд на компаниите му. Парите той използвал за да поддържа империята си, която била на прага на разрухата.

Явно крушите на червената круша не падат далече от нея, но последствията опират до кризата на Виденовата зима и дори до днес ... А другарите от БКП-БСП и ГЕРБ  пак са готови за власт и далавери ...

"Под лупа"