You are here

АФП: Журналистиката е бягане с препятствия в корумпирана България

Пресата е затънала в корупция и сговор между медии, политици и олигарси
 
 
 

Карикатуристът Христо Комарницки и колегите му не са таили илюзии. Издаването на сатиричен вестник винаги е било трудно в България – новия председател на Съвета на ЕС, но също така смятана за най-голям нарушител на свободата на печата в блока.

Но те не са очаквали, че най-големият разпространител на вестници, принадлежащ на депутат, който е бизнес магнат, просто няма да продава техния вестник „Прас-прес“, когато той започна да излиза през март.

 

Нито един от 10 000 екземпляра не достигна до будките.

„Нямахме представа за всички проблеми, които ще ни сполетят“, заяви Комарницки пред АФП.

„Нямаме алтернатива, нямаме избор… Ситуацията (с медиите) става все по-зле“, допълни той, макар „Прас-прес“ да продължава да се появява в интернет и се разпространява ръчно от доброволци в провинцията.

Докато България се готви да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари, нейната преса е затънала в „корупция и сговор между медии, политици и олигарси“ според „Репортери без граници“.

След като се присъедини към блока преди десетилетие, България падна в годишната класация на „Репортери без граници“ за свобода на печата от 35-о място, което делеше с Франция през 2006 г., до 109-о от общо 180 страни през 2017 г. Тя е най-зле класираната страна членка на ЕС.

Някои наблюдатели казват, че парадоксално ива взаимна връзка между това влошаване и желанието на България да подобри образа си на най-бедна и най-корумпирана страна от блока.

Властите искат „Брюксел да повярва, че има напредък“ в тяхната борба срещу корупцията и така да заглушат разследващата журналистика според опозиционния вестникарски коментатор Светослав Терзиев, който преподава журналистика в Софийския университет.

„Хронична“ автозенцура

Подобно на други бивши комунистически страни, в България има много медии, но собствеността им изглежда непрозрачна и съсредоточена в ръцете на малцина.

„Те са като матрьошки – като отворите една, вътре има друга. Има официален собственик на медията, но всички знаят, че той не е действителният собственик, зад него има някой друг“, казва Кристиан Шпар – шефът на регионалната медийна програма на германската фондация „Конрад Аденауер“.

Мощният медиен елит на страната е доминиран от олигарха Делян Пеевски – богатия разпространител на вестници, който попречи на появата на „Прас-прес“.

37-годишният тютюнев и строителен магнат оглавява империя от медии, чийто настоящи размери остават неизвестни заради непрозрачната собственост.

Според „Репортери без граници“ той контролира близо 80 на сто от вестникарското разпространение.

Пеевски е и любим обект на карикатуристите от „Прас-прес“ – факт, който вероятно не е бил в тяхна полза.

„Но ние не отиваме толкова далеч, колкото нашите колеги карикатуристи във Великобритания или Франция, които са много по-брутални“, изтъкна Комарницки.

Преплитането на политически и окономически интереси в България превърна журналистиката в тичане с препятствия за репортерите.

Над 90 на сто от българските журналисти, анкетирани наскоро от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), заявиха, че често се месят в работата им.

„Автоцензурата се превърна в хронична болест“, обобщава проучването.

Заплахи в „сицилиански стил“

През 2016 г. всички рисунки на карикатуриста от „Прас-Прес“ Чавдар Николов бяха изтрити от сайтовете на медията, за която той работеше, след като нарисува премиера Бойко Борисов като предводител на гражданска милиция, ловяща мигранти.

Пак през същата година телевизионни журналисти бяха заплашвани с уволнение от депутат в предаване на живо.

Физическите нападения също са често срещани според репортерите.

Атанас Чобанов от разследващия сайт „Биволъ“ заяви, че той и колегите му са били редовно сплашвани с послания „в сицилиански стил“.

Американският Борд за проучване и обмяна (IREX) – сдружение с идеална цел, борещо се за правата на независимата преса, осъди „видимия политически натиск“ върху водещите български национални медии.

От IREX изтъкнаха и нарастващото влияние на т. нар. бухалки – „таблоиди, онлайн новинарски сайтове и телевизионни канали, използвани от местни олигарси за упражняване на влияние, сриване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение“.

Правителството използва фондовете на ЕС, предназначени за пресата, като лост „да направят медиите благосклонни“ към тези, които са на власт, добълни Чобанов.

Резултатът – едва 10 на сто от българите, анкетирани при скорошно прочване, казаха, че вярват в независимостта нееа техните медии.

–-

* Автор е Весела Сергева, кореспондент на АФП в България.

kafeneto.wordpress.com