You are here

Бай Ганьо С ФАСОН НА МАСОН

Манол Глишев, Стършел

Покойният Умберто Еко казваше, че лудият рано или късно заговаря за тамплиери. Напоследък лудостта обхваща и други теми – като например космически древното величие на българите от Атлантида, връщане към тезата, че Земята е плоска, суеверен страх от ваксини и така нататък.

Но рицарите-тамплиери си остават евъргрийн, така че народният представител Маноил Манев (не помня от коя точно партия, но те сега всички са на власт) е готов с първия си роман. Точно така, той е за тамплиерите.

Досега г-н Манев е издал стихосбирка, бил е заместник-областен управител в Стара Загора и е бил разследван за присвояване на средства. Човек от структурите на МВР, основател на колеж за сигурност и охрана и, естествено, член на така наречения Велик приорат на Ордена на тамплиерите в България, оглавяван от бившия генерал от УБО Румен Ралчев…

Една класическа биография на успял бизнесмен, политик, а вече и писател в нашата китна страна. Направо очарователно.

Не знам защо тамплиерите са така привлекателни за определена прослойка граждани. Може би защото някак си изглеждат като средновековни разузнавачи, като майор Деяновци направо. Или може би трябва да казвам сър Деяновци, защото все пак за рицари става въпрос.

И така, написал човекът роман за тамплиерите, в чийто орден членува по живо, по здраво в двайсет и първи век, нищо че същият този орден е бил закрит с гръм, трясък, съдебен процес и лустрация още в четиринайсетото столетие.

Романът е озаглавен „Орденът на оръжието, оръжието на ордена” и в него авторът твърди, че братството на рицарите в бели наметала било основано някъде из Старозагорско. Доскорошният старозагорски митрополит Галактион или „Мишо“ много обичаше да отстъпва православни храмове за церемониите на съвременните тъй наречени „тамплиери”, та вероятно тук се крие ключът към фантастичната повест на г-н Манов.

Да не говорим как проф. Овчаров беше обявил едни български възрожденски кръстове за „тамплиерски“. Същинска рицаромания е настъпила, та чак очаквам скоро и Свещеният Граал да изскочи от някой вампирски гроб из Созополско.

Освен всичко друго, част от действието на книгата се развива на полуостров Крим. Точно така, не например в Антиохия, Триполи или Париж, където тамплиерите са се подвизавали, а тъкмо на Крим. Интересно дали освен рицари в бяло из книгата шестват и вежливи люде в зелени униформи без опознавателни знаци.

Като казах „тамплиери”, та се сетих една масонска история. Мой комшия беше поканен да стане масон и понеже не стана, разказва най-свободно, че като отишъл на посветителната церемония, трябвало да му вържат очите и после да му махнат превръзката, за да го приемат. Махнали му я, той се огледал и си излязъл веднага.

По собствените му думи на масонската сбирка не се дишало от ченгета. Ама не от пътни полицаи, а от истински, класически, едновремешни доносници. Пък те, масоните и тамплиерите, открай време са си дружинка, та подозирам, че каквато ни е държавата, такива са є тамплиерите…

У нас изобщо са на мода рицарските звания и титлите. Имаме си тамплиерски орден, имаме си архонти, даже нещо като цар си имаме, нищо че сме република (шестнайсета, да речем), имаме си и един лорд някъде по софийските трамвайни линии.

Едно време беше прието знатните личности от Наполеон нагоре да ги държим в тихи стаи с меки стени. Сега сме им отпуснали края, даже в Народното събрание сме ги оставили да влизат. Интересно явление е как покрай демокрацията се възстанови направо някаква аристокрация.