You are here

Банята на БСП vs кОлтурата на ГЕРБ

Не че на социалистите им трябва баня, не че на герберите им трябва театър

Емилия Милчева

 

Дайте на ГЕРБ терен и кранче от оперативна европейска програма и те ще построят път, стадион, пеещ фонтан… или някоя полифункционална „Арена“. Дайте на БСП проект на ГЕРБ и те ще го оспорят, защото така разбират ролята си на опозиция – или по-скоро на вечната втора (не съпруга, политическа сила). Все да „не“-кат. Дори когато заприличват на опортюнисти.

 
Сега първата и вечно втората са се счепкали заради Централната минерална баня в София. В началото на ноември един от заместниците на кмета Йорданка Фандъкова – Тодор Чобанов, оповести публично инвестиционните планове на „Московска“ 33 – трансформация на двата басейна в бившата Централна баня в многофункционални зали. Снощи беше общественото обсъждане.
 
Женският басейн става музикална зала с около 150 места, мъжкият – театрална с близо 250 места, но в тях ще може да се правят и кинопрожекции, изложби и различни други събития. За строителството ще се кандидатства за 10 милиона лева пред оперативна програма „Региони в развитие“.
 
От същата тази програма близо 44 милиона закопаха в обновлението на столичния център добре познатите играчи в обществените поръчки „Джи Пи груп“ и „ПСТ груп“. С пари от предшестващата я ОП „Регионално развитие“ част от Централна баня бе преобразувана в Музей за история на София с неговите 11 зали, в т.ч. и учебна, на обща площ от близо 3700 кв. метра.
 
Ще има ателиета, пространство за деца, хора ще се срещат и ще общуват…
 
Звучи прекрасно и по вескомариновски адреналиново и жизнеутвърждаващо.
 
Защо от „Московска“ 33 правят това, може да се прочете на сайта им – в един наратив с лоша пунктуация, в който в различни пропорции са смесени история, провалени добри намерения и намален дебит от 12 л/сек на минералната вода след земетресението в Перник през 2012 г. (Същото, при което Владислав Горанов получил уплах и вместо да му леят куршум, се преместил със семейството си в 180-те квадрата на кръстник Сариев.)
 
 
Съвсем не е ясно от това изложение защо Столичната община не е в състояние да осигури 9 милиона лева за развитието на Централната баня като балнеолечебен и СПА комплекс, но е готова да похарчи 10 милиона само за строителство и още няколко милиона за високотехнологично оборудване от Фонда на фондовете – държавна фирма, която управлява парите на няколко европейски програми.
 
Има само един ясен отговор – пари – строителство – пари прим.
 
В София, където има предостатъчно театрални сцени, само общинските са четири – театър „София“, „Зад канала“, „Възраждане“ и Столичният куклен театър, ще се отварят още зали?! На бившия вече директор на НДК Мирослав Боршош дължим театъра в Националния дворец на културата. Причината е ясна – нарича се дотации на билети било за театър, концерт, представление на фолклорен ансамбъл и др. Парите идват от държавния бюджет.
 
Но БСП възразяват само срещу това, че Столичната община не си изпълнява стратегията за минералните бани, която за разлика от решението за концесия не е отменена.
 
 
„Използване на водата с хигиенни нужди е с изчерпано значение и подобно предназначение на банята би привлякло само рискови групи“, пише в излиянието на общинския сайт. Пак там припомнят, че банята като такава е приключила с предназначението си още през 70-те години на миналия век, което ще рече, че е съществувала сравнително кратко – отворила е през 1908 г.
 
Както е добре известно, Сердика-София дължи съществуването си именно на минералните си извори. Впрочем някои от рушащите се бани в „Овча купел“, „Княжево“, „Горна баня“, Банкя, които са културни ценности, май ще се пооправят – в Банкя я обещават за догодина, а в „Овча купел“ – през 2020 г. В прочутата по римско време с минерални извори Сердика днес има само един басейн с минерална вода.
 
 
И ако искат да изглеждат малко по-смислени като опозиция, от БСП е редно да предложат като как да я бъде тази Централна баня. Защото от един друг ъгъл цялата тази градска част от стара София се прави на парче – достатъчно е да погледнем какво се получи с Женския пазар. Рушащите се около него прекрасни сгради, от които редовно падат парчета мазилка, но се белее алуминиева дограма, са жалка и грозна картинка.
 
Социалистите толкова отдавна не са управлявали голям град, а София я изгубиха още в края на миналия век, че трудно ще ни убедят в противното. Къде са им специалистите по градско планиране, архитектите, експертите по субурбанизация… Калоян Паргов и разни други позитански „визионери“ ги знаем.
 
Както и преквалифицирани в местна власт гимназиални учителки.
 
И така едните ще си викат за банята, другите – за кОлтурата. А на нас ни остава само да внимаваме да не оставят плочки за баня в театралните зали.