Бате, Чук и ГЕРБ

Бате, Чук и ГЕРБ Бате, Аз Целунах Тъщата. Толкоз бях щастлив. Така съм се усещал, като мислех, че съм ударил петица от тотото, ама жената изпрала панталоните през центрофугата и не ми признаха фиша. Кой ги взе тез пари, не знам.

Бате, толкоз щастие не съм изпитвал. Де да знам, че една цигара струва. Оня ден, тъкмо се прибрах и се чудех откъде да я подхвана, щото кинтите от изборите свършиха, а неплатената отпуска - не, и ми се допуши. Контрабандните се бяха свършили, и тогава викам я да проверя при щерката, щото знам, че пуши тайно. И какво да видя в шкафчето - неква ръчно свита цигаретка, зеленикаво-кафява вътре. Браво, викам, и припалих в кухнята. Тъщата вари леща.

Бате, дърпам здраво два пъти и... като ме напуши смях. Аз не помня на „Комиците“ така да съм се смял. Лъжа, май не помня тъй да съм се смял, откакто не пускат вече филми с Парцалев.

Дават те по телевизията, ти говориш, нещо си се вкиснал, нещо за БДЖ и съкращения, че си хирург, че ще става по-лошо, аз се смея с пълен глас и сълзи ми текат. Весело ми е. И таз панелна кухня с мухъла в ъгъла, дето фана от дограмата на терасата, не ми е крива. Даже и петното ми се вижда като цвете, ту синьо, ту зелено - и на жълто го избива. И цъфти, даже ми мирише. Викам, леле, аз такава красота не съм виждал и насън. А това си е наживо.

Тъщата - гледам я с тез подути изкривени пръсти, реже некви чушки, и толкоз я обичам, че й викам: „Майко, много си ми мила“. Тя се стресна и изпусна ножа. Пил, си, вика, ма кога - трезвен се прибра. После нещо се ухили, нещо се развесели и тя и вика: Много ти се струпа на главата.

Бате, страшен смях настана. Гойо, вика, само леща има за вечеря. Ти да си жива, викам, и се смея с пълно гърло. Дърпам още два пъти и искам да отида при съседа отгоре, дето три пъти ме наводни, да му кажа колко го обичам. Бате, всички ги обичам. Тебе най-, то е ясно.

Гледам Дянков нещо мърда с очилца по телевизията и викам на тъщата: Глей го тоя, като онуй зайче Бъни е! Щерката много го харесваше. Даже кат се позагледах, верно, Бъни - с морковче, на столче, хили се и нещо си бърбори. Морковът е сигурно за пицата, че нали и догодина няма да е блажна. Кофти и за пенсиите, и за заплатите. Тъщата и тя се смее: Нищо, вика, ще се мре с тия пенсии, тъкмо да се отървете. А на мен сълзи ми изскочиха от смях.

Тръгнах към съседа. Тъщата и тя с мен - засмена, радостна и току ме тупа и ми вика: „Нещо ми се пее, откак запуши!“ Пей, викам - и аз с теб. Мамка му, днес ни е светло на душата.

И запяхме на два гласа: „Панаири, панаири...“ Давай, викам, да му носиме подарък на съседа. Има там един буркан с месо, скрит в шкафа, зад тенджерата под налягане, вади го, викам и да ходим.

Тъкмо сме вече на вратата и щерката се прибира - идва да ни види, щото майка й за два дни я няма. И окаменя момичето. Тате, вика, бабче, кви са тия работи. Души като пинчера на шурето, онуй, дето не е куче, а направо мишка.

Нищо, тате, викам, при съседа ще се качваме, Борето, да му носим тоз буркан, да се извиня, дето го напсувах два пъти на майка, че ме наводни, а пък той ми счупи катинара на мазето. Между другото, викам, да ми земеш две-три от твоите цигарки.

Щерката се разрева, аз не спирам да се смея. Тъщата, наметнала плетения шал, дето й го взе жената от китайския на ъгъла и го слага само на сладкарница с Венета, стиска с две ръце буркана, щото от едно известно време взеха да й потреперват малко, и се смее смее тихо - даже хълца. Тате, викам на детето, теб обичам най-много, може да не съм го казвал, ама ми е хубаво сега и да го знаеш.

Щерката заключи, после леко почна да ни тика пак обратно в кухнята. Хайде, вика, аз ще сипя лещата, ще вечеряме и лягаме. Отвори вратата, викам - искам да им кажа аз на всички в блока днеска колко ми е хубаво. Чук и ГЕРБ му е майката. И България - на Бойко Борисов!

Тъщата вика откъм кухнята: Гойо, туй мирише на фъшкия май, даже конска. На фъшкия, ама си щастлив. Той животът ни мирише на фъшкии, ама не му се смеем.

Бате Гойко

Webcafe.bg