You are here

БДЖ трябва да се прекръсти на БГЖ* от срам

Постижения от началото на ХХ век в БДЖ са недостижими през ХХІ век от БГЖ

*БГЖ – Българска Герберска Железница трябва да се нарече от срам днес БДЖ, защото точно при това управление състоянието на железницата се върна във времето на Барон Хирш ?!

БГЖ

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна. Построена е от английска компания с главни акционери братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години от османското правителство. В български източници за участник в предприятието често е сочен политикът Уилям Гладстон, по това време британски финансов министър, но вероятно става дума за негов роднина. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината ѝ е 223 км. Скандалното при нея, е че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на Барон Хирш - Източни Железници. През периода 1870-1874 г. Източни железници построяват жп линията Любимец - Белово, с отклонения Симеоновград - Нова Загора - Ямбол. Железопътните линии в България, собственост на барон Хирш (Източни железници), са с обща дължина 309,6 км, които през 1909 г. са откупени от държавата за 43 294 347 златни лв.

Baron_hirsch

Неукрепнала още като държава след Освобождението и акта на Съединението България доставя първите дизелови мотрисни влакове в периода 1905-1908 година. Първата ни мотриса притежава серия 21-01 и е произведена в заводите GANZ-Будапеща, а едни от най-поулярните мотриси в БДЖ са серия 24, - произведени в заводите FIAT-Torino, които развиват скорст от 135 км. в час! Нещо недостижимо за внесените през 2005г. мотриси на „Сименс“ ?!

Мотрисите серия 24-00 са първите бързоходни мотриси на Българските железници за нормално междурелсие. Произведени са от италианската фирма Fiat, Torino. Доставката им започва през 1938 г. Първоначално са носели обозначението 04-00, което през 1965 г. е променено на 24-00, а днес единствената останала мотриса от този тип носи обозначението 14 008.7.

Бреда

Мотрисите притежават аеродинамична форма. Те са 4-осни тип (1-А)' – (А-1)'. Снабдени са с два дизелови двигателя Fiat 357, всеки с мощност 145 hp. Мощността от всеки двигател се предава на 4-степенна механична скоростна кутия. Конструктивната скорост на мотрисите е 135 км/ч.

Комфортните условия и бързоходност при пътуване правят мотрисите 24-00 изключително удобни за служебни пътувания. За тази цел са леко преустроени няколко мотриси.

Breda_Costruzioni_Ferroviarie

На снимката виждате модел мотриса 40.004 въстановена през 1995 г.

Общо от FIAT са направили между 25 и 40 броя от модела закупен и у нас.

Тези влакови композиции не изглеждат остарял дори и днес. Но те са били построени преди Втората световна война. През 1930 г. италианските държавни железници, Ferrovie дело Stato, електрифицира основната линия Милано-Болоня-Флоренция-Рим-Неапол поради нужда от бърз влак . Проектът е започнал през 1934 г., чрез използване на нови технологии за металите и аеродинамиката. Иновативния дизайн на носа на влака е разработен след изследвания в аеродинамичен тунел в университета в Торино.

Италиански елвлак

40004-021094dlrivarolo copia

Ето и снимка на влаковата мотрисна композиция построена от италианската група Ернесто Бреда през 1936 г. Композиция от съчленени три коли (една 1 класа с 35 места и две втора класа с 69 места) на четири талиги, две от които са имали единична 175 кВт T 62-R-100 мотор, докато другите са с две са с подобни двигатели . Обща изходна мощност е била 1050 кВт. И всичко това през 1936 година ?!

На интересни факти са се натъкнали от сайта Бесове.ком и ще се възползвам да цитирам част от тяхна статия посветена на тази тема:

Черноморски фар

На 11 октомври 1937 година привечер голямо множество граждани се струпва на бургаската гара, за да посрещне мотрисата „Бреда“, която трябвало да пристигне от София. На перона чакали областният директор на Бургас д-р Н. Рашков, кметът инж. Атанас Сиреков, а в мотрисата пътували високи гости – инж. Георгиев от дирекцията на железниците, секретарят на министъра на търговията Георги Томов и представителят на мотрисата „Бреда“ за България – бургазлията Христо П. Попов.

Точно в 19 часа без 2 минути „Бреда“ пристигнала на гара Бургас, след като тръгнала от София в 13,10 часа. „Разстоянието тя е взела за 5,54 часа, като е спирала на всички по-големи гари. Средно мотрисата се движила с 90 – 100 км/час.

Движи се с два дизелови мотори, поставени на двете крайни части. Същата може да се управлява и в двете направления. Мощността на всеки мотор е от 130 к.с. Максималната скорост в час е 140 км“, пише в. „Бургазки фаръ“. Той обяснява още, че мотрисата има 56 седящи места и 20 правостоящи, а теглото й без товар и пътници е 24 тона.

На следващия ден мотрисата прави демонстрационно пътуване до Карнобат с видни гости – областният директор, началникът на военния гарнизон Басмаджиев (по това време българската армия е била на почит), консули, журналисти. „Бреда“ тръгнала в 11,10 часа и още с излизането от Старата гара ускорила до 118 км/час. До Карнобат тя стигнала за 47 минути, а обратния път взела по-бързо – за 41 минути.“

Едва след 46 години на 27 април 1963 г. се открива за редовна експлоатация първият електрифициран участък в Република България София-Пловдив с дължина 156 km. По това време бригадите от строинели и монтажници вече усилено работят по електрификацията на железопътния участък Горна Оряховица-Русе (111 km). Оформят се комплексни бригади за направа на фундаментите, изправяне на стълбовете и монтажа на контактната мрежа.През 1963 работата по електрификацията е завършена. На 20 юни 1963 г. на тържествен митинг в Русе електрифицираният участък е въведен в редовна експлоатация.

През 1964 г. влиза в редовна експлоатация и електрифицираният участък Горна-Оряховица-Плевен, а строителите вече напредват в учатъка Плевен-Мездра. През 1967 г. електрически влакове се движат по цялото направление Мездра-Горно Оряховица-Русе.

През 1968 г. е въведен в експлоатация електрифицираният участък София-Карлово, 1969 г. завършва електрификацията на Карлово-Тулово, а 1970 г. - Тулово-Чумерна. През 1971 г. завършва електрифицирането на цялата жп линия София-Карлово-Бургас, но и след 54 години и до ден днешен скоростта на пътуване е под тази, която е можела да развие дизеловата мотриса от 1936 г. ?!

За сравнение в началото на 2005 г. между Siemens Transporting Systems и БДЖ ЕАД беше подписан договор за доставката на 25 двувагонни дизелмотрисни влака Desiro Classic. Само месец по-късно бяха доставени два броя мотрисни влака, които заеха серия 10 000 и съответно означения 10 001/002 и 10 003/004.

Дизелмотрисните влакове серия 10 се състоят от два крайни моторни вагона, всеки от които има по една двуосна двигателна талига под командните постове и една обща носеща талига между тях. Така колоосната формула на влака е B'(2)B'. Всеки моторен вагон е снабден с дизелов двигател с мощност 374 hp (275 kW) и 5-степенна атоматична скоростна кутия с вградена хидродинамична спирачка. Конструктивната скорост на мотрисите е 120 км/ч.

Сименс

Има информация, че до 1949 година скачени по 4-5 подобни мотриси са пътували като Тракия Експрес от София до Пловдив.За сравнение времепътуването тогава 2часа и 40минути е като на сегашен бърз влак от Пловдив до София през ХХІ век, който взима разстоянието за 2часа и 30 минути ?! Да се смееш ли, да плачеш ли ?! Това е БГЖ (Българската Герберска Железница) – срам за онези, които са работели едно време в железницата, както и онези, които пътуват днес ...