Безработните плащат сметката

Безработните плащат сметкатаСред новите страни в ЕС, тъкмо в България трудовата заетост спадна най-драматично по време на кризата. Вече над 420 хил. българи търсят работа. Но дори и да имаш работа в България, пак не е сигурно, че няма да си беден.

В България безработицата продължава да расте. През тази година вече достигна рекордните 12.9%. А ясно е, че колкото по-малко работа имат хората, толкова по-малко са и парите им. Тоест – бедността расте.

Трудовият пазар в целия ЕС върви надолу. Международната организация на труда прогнозира, че през тази година около 200 млн. души ще останат без работа. В Испания и Гърция вече всеки втори човек под 29-годишна възраст не може да си намери препитание.

На този фон България се нарежда в средната група в ЕС, където безработицата е над 10%. Има обаче една важна българска специфика. Докато другаде из Европа трудовият пазар „изплюва” най-вече хора с ниско образование и квалификация, засегнатите българи са както ниско и средноквалифицирани специалисти, така и хора с добри професии и заплати, коментира проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания при БАН.

Бившите комунистически държави, които след промените запазиха своята промишленост, успяват и да поддържат стабилни равнища на пазара на труда. България обаче не е сред тях, установяват специалистите. Защото в България беше сбъркана самата формула на икономическото преструктуриране – и сега безработните плащат цената.

Вместо работни места за сравнително добре квалифицирани хора, днес българският трудов пазар предлага заетост най-вече в селското стопанство, търговията и туризма, казва проф. Белева. И според Петър Ганев от Института за пазарна икономика средноквалифицираната работна сила в България губи почва под краката си, а предлагането на такива работни места е все по-ограничено.

Не напред, а назад

В България хората все още трудно се ориентират към алтернативни източници на доходи, извън работната заплата. Другаде по света (в Германия, напр.) отдавна се въведени гъвкави модели на заетост – в България такава реакция на кризата все още липсва, допълва проф. Белева. Само 4% от заетите през 2011 г. са работили с договори за непълен работен ден. За сравнение: в страни като Германия, Франция, Австрия, Естония и Полша тъкмо по-равномерното разпределяне на труда между хората служи за справяне с кризата.

Накратко: българската икономика остава далече от стабилните европейски пазари, защото не привлича и не генерира инвестиции и не разкрива нови работни места. Затова до 2020 г. страната едва ли ще може да достигне мечтания в Европа процент на заетост от 75 на сто за населението на възраст между 20 и 64 години. Но дори и да го изпълни, това няма да доведе до стабилност на пазара на труда, казва проф. Белева. А Петър Ганев уточнява, че заетостта в България вече е устойчиво под 60-те процента, което означава, че не само целите се оказват твърде оптимистични, но и че движението е в обратната посока.

България трябва да предложи антикризисни мерки за създаване на нови работни места и за използване на гъвкави форми на заетост, обобщават експертите. Макар че, както установява едно скорошно изследване на Световната банка, дори да имаш работа в България, пак не е сигурно, че няма да си беден. Близо 10 на сто от работещите също са захапани от мизерията, като по този показател страната е на първо място в Евросъюза.

Deutsche Welle