Безсребреникът Путин и клеветниците

… Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи дворец, Владимир Владимирович?“

„Не е мой“, с широка усмивка спокойно и без капка съмнение отговори Владимир Владимирович.

И беше абсолютно прав! Къде, в кои документи пише, че е негов дворецът? Никъде не пише и няма как да пише, защото В. В. Путин не е нито собственик, нито ползва, нито владее, нито се разпорежда с този имот.

Този имот е ничий – той е фикция като всяка собственост, която, както ни учат класиците, е „кражба“ /от народа/. А другарят Путин не е крадец – той управлява руското господарство, защото народът го обича. А народът го обича, защото той е господар, а народът винаги обича този, който е господар и мрази този, който иска да стане господар вместо Владимир Владимирович.

Всеки политтехнолог на путиновото господарство ще ви каже, че има два основни модуса в системата държавна власт – частна собственост. Първият модус е когато частната собственост/икономиката определя държавната власт/политиката по определени правила – тази система класиците наричат капитализъм.

Вторият модус е, когато държавна власт/политиката определя одържавената собственост/ социалистическата „икономика“. Тази връзка класиците наричат социализъм / който ще прерасне в комунизъм, когато и властта, и собствеността изчезнат, защото са … фикция/.

Но класиците не са и допускали, че може да има и трети модус в отношенията власт /собственост. За тях премахването на собствеността води до свобода, но не са си дали сметка, че свободата при наличието на /безразделна/ власт и без /частна/ собственост се превръща в своята противоположност.

Те не са и допускали, че премахването на частната собственост при запазването на властта, при това като тотална диктатура, която историята не познава, превръща властта в частна собственост на тези, които държат абсолютната и безразделна власт. С други думи на всеобщата държавна собственост при социализма отговаря всеобхватна частната власт на … комунистическата номенклатура /назначения да притежава властта и собствеността комунистически елит/.

Репортери на в-к Правда в края на 30-те години в СССР с умиление пишат как другарят Сталин видял загубило се момченце след Първомайския парад и бръкнал в джоба си да му даде бонбонки и копейки. Оказало се, че  дори другарят Сталин няма копейки в джобовете си, както нямат копейки и редовите съветски труженици по това велико време на незапомнен възторг и още по-незабравим терор.

Защо няма пари в джоба си, другарят Сталин? Защото той, заедно с останалите болшевишки главатари  притежава властта, т.е. тяхна частна собственост е цялата държава с всичко в нея и другарят Сталин от пари няма нужда!

Половин век по-късно, през месец август  1989 г. на „Златни пясъци“ другарят Тодор Живков разкри пред подбрани другари-журналисти тайната на прехода от социализъм към капитализъм по комунистически: „В блатото, (демек социалистическото „общество“) като пуснем сред шараните (демек социалистическите труженици) щуките (демек наши, проверени социалистически другари от ДС), блатото ще се размърда и нещата ще потръгнат! И пак ние че си останем на власт, другари, ха, ха, ха!

Родилата се система след брака между абсолютната власт и липсата на частна собственост социалистическа система в края на краищата естествено се провали. Но комунистическите главатари не са обикновени бандити – за тях въпросът не е как да гепим парите и да офейкаме, а как хем да гепим парите, хем да заблудим  шараните, че това е в техен интерес и те пак да ни изберат.

„Социализмът икономически не работи“ – откровеничи вождът на пролетарската революция Владимир Илич Ленин още през 1922 г пред мошеника-милиардер и социалист – фалиращ и възкръсващ по чудо чак до 1990 г. Арманд Хамър (нещо като прототип на Доналд Тръмп).

Ленин предлага на американките и европейските капиталисти да подпомогнат Русия срещу нейното злато и диаманти с инженери и технологии, за да спаси социализма. С идеята за НЕП (т.е. нова икономическа политика) той цели да възстанови разрушената връзка между власт и собственост, т.е. да възстанови капитализма, но под твърд комунистически контрол. Защото социализмът не работи икономически, но работи прекрасно политически. Как – чрез физически, идеологически и пропаганден терор –  в продължение на почти 80 години в Съветска Русия и 45 години в нейните европейски колонии.

Задачата пред другарите от номенклатурата бе как да направят така, че фалитът на тяхната политико-икономическа система да се превърне в нейно Възраждане. Идеята идва на Андропов  – за да възродим социализма, първо трябва да го оставим най-сетне да фалира окончателно – и без друго народът вече не вярва на идеите, с които го лъгахме цели 80 години. Но в разгромената и ограбена от новата кагебесна олигархия страна, която междувременно ще смени на кормилото на властта склерозиралата комунистическа партия, през 90-те години се бе зародила идеята за свобода – нещо невиждано в руската Евразия.

Тази идея трябваше да бъде унищожена с универсалното средство за тази цел – войната – най-вече тази против собствения народ. Контролираната система на преходна власт, при която кагебесната олигархия разграби безплатно природните богатства на страната създаде предпоставката социалистическата икономика де се превърне в олигархична.

С идването на власт на КГБ в лицето на Путин съвременната руска олигархия окончателно формира корпоративната  система на олигархична собственост, която не може да съществува без симбиозата си с политическата власт. Така се роди съвременния руски неофашизъм, независимо че се нарича „управляема“ или „суверенна демокрация“.

Фашизмът, съчетан с национализъм, империализъм и социализъм роди днешната политико-икономическа система в Русия и сродните ѝ страни от „близката чужбина“.

Путинската олигархия имаше дяволски късмет –  цените на въглеводородите от 2001 г. до 2009 г.  скочиха до небесата. Това позволи създаването на новата система на власт, която не се нуждае нито от свободен пазар, нито от частната собственост, а най-малко от демокрация. Доколкото имаше такива, путинските олигарси, за разлика от олигарсите при Елцин, вече имаха нужда от всесилна държава, а не от пазарна икономика, от авторитарен режим, а не от „лигава“ демокрация.

„Основната сила в Русия вече не са олигарсите от епохата на Борис Елцин, които пробиха път към богатството чрез сенчести приватизационни сделки и след това превърнаха парите в политическо влияние. Съюзниците на Путин отново комбинират икономическа и политическа власт. Към това се добавя и връщането на държавния контрол над медиите“ – писа Файненшенъл таймс през 2007 г., когато тази система се утвърди. Според по-късно показно разстреляния пред Кремъл бивш вицепремиер Борис Немцов, тази политико-олигархична група обединява под властта си постепенно всички ресурси – на практика по времето на Путин за 20 години държавно контролираната  собственост нарасна от 30% до 85%. „Олигарсите от 90-те престанаха да бъдат олигарси и се превърнаха в държавно-контролирани бизнесмени – казва Немцов. – Сега на власт е олигархията на КГБ.“ (https://www.newsru.com/finance/19jun2006/ft.html)

Ако при социализма тоталната власт държеше икономиката без да и дава възможност да диша самостоятелно, ако при Елцин въпреки олигархичния грабеж имаше елементи на демокрация, сега олигархичната собственост съществува и работи в симбиоза с безразделната власт на Путин и кагебесната върхушка около него.

Това не е класическа олигархия  – това не е власт на забогатели частни собственици. Не, това е власт на назначени за капиталистически олигарси държавни чиновници, които са забогатели поради безразделната си власт – т.е. става дума за плутокрация в класическия смисъл на термина – забогателите от властта държат цялата власт и не я пускат.

Този модел на грабеж и измама съществува, защото има кой да вярва в него. Частната собственост при него е фикция – с нея се разпореждат и ползват само тези олигарси доколкото и докогато са свързани с политическата власт, т.е. с държавата и нейния връх. Без връзката си с политическата власт те са нищо – понякога стават нищо не само в преносен смисъл.

Какво общо има путинската система на власт/собственост с посткомунистическа, но вече европейска България?

Не е парадокс, че когато „собственикът“ на Мултигруп бе разстрелян показно, когато бяха разстреляни показно и други забогатели олигарси в България след 2002-2008 г. се оказа, че в тяхна фактическа собственост няма почти нищо. Оказа се, че собствеността им се е изпарила, че те притежават „кухи фирми“. Това е характерно за корпоративната собственост.  Също както се оказва, че когато милиардерът Хамър почива в касата му няма почти нищо, освен дългове, които многократно превишават активите.

Така че Путин няма нужда да притежава на хартия каквото и да е. Той ще ползва облагите на властта само докато е на власт, а се е подсигурил това да продължава вечно – все пак близките му хора са със сигурност вече милиардери. И все пак той не е Сталин. Единствената прилика между него и мустакатия съветски диктатор е, че може да излезе от Кремъл само с краката напред.

От Доц. д-р Момчил Дойчев