Безхаберието убива! Виновни няма! Забравете!

Защо винаги, когато нечий живот е прекъснат нелепо, защото някой не си е свършил работата, присъдите са толкова леки, че звучат по-скоро като подигравка, отколкото като справедливо наказаниеЗащо винаги, когато нечий живот е прекъснат нелепо, защото някой не си е свършил работата, присъдите са толкова леки, че звучат по-скоро като подигравка, отколкото като справедливо наказание

Българите сме състрадателни хора. И едва ли има някой, който да не е трепнал, когато е научил, че в първите дни на 2008 г. 22-годишната Гергана е нелепо убита от срутила се бетонна козирка във Варна. Или да не е плакал заедно с родителите на загиналите в тунела на дискотека „Индиго“ седем деца.

Или пък да не е бил съпричастен с мъката на роднините на мъжа, който бе убит от ток във фонтан в самия център на София - на площад „Славейков“. Защото всеки един от нас е можел да бъде на мястото на жертвите или на техните семейства. И животът му да бъде прекъснат или преобърнат заради нечие безхаберие.

Затова гневът е още по-силен, когато след години протакане на разследването виновни за трагедиите или изобщо не се намират, или парсата обират „дребни риби“, или присъдите са толкова леки, че звучат по-скоро като подигравка, отколкото като справедливо наказание.

Само преди ден Варненският окръжен съд затвърди тази тенденция, след като оправда и седемте подсъдими за смъртта на Гергана. С 2 на 1 гласа съдебният състав реши, че никой от конструктори, надзорници, проектанти, архитекти, общинари не носи отговорност за това, че нищо неподозиращото момиче е било затрупано на улицата от бетонна козирка.

Мнозинството от състава се измъкна с твърдението, че още преди две години управителката на фирма подизпълнител, която сложила фасадната облицовка на козирката, си признала вината, сключила споразумение с прокуратурата и получила условна присъда и... забрана три години да не строи.

Тя признала, че сложила фасадната облицовка на козирката, без да има проектна документация и техническа спецификация за носимоспособност (каквото и да значи това). И е единствената виновна за трагедията. Защото имало две линии на проектиране и изпълнение на обекта.

Едната била за вътрешното проектиране и преустройство на офиса, за която отговаряли седемте оправдани лица. Те нямали задание, норматив или изискване към изследване на състоянието на сградата и фасадата й. Втората линия касаела точно реконструкция на фасадата, за която била виновна фирмата, сложила облицовката.

Да приемем, че всичко това е правдоподобно. Какво обаче стана с първоначалните заключения на прокуратурата, че за офиса дори не е имало издаден акт за въвеждане в експлоатация, още по-малко - за разрешение за окачване на рекламните пана на козирката, и че на практика е работел като „неприет обект“? Как тогава в тази сграда се е работило? Как са се окачвали пана? Защо собственикът не е санкциониран?

Не носи ли той отговорност за цялата сграда? И какъв нещастен случай трябва да стане, за да бъде наказан той за пренебрегването на закона? Какво би станало, ако въпросната управителка не бе се признала сама за виновна? Защо, ако тя е виновна, наказанието й е символично?

И до момента не е ясно има ли изобщо ред, по който се следят такива опасни обекти - кой дава разрешения, кой е длъжен да контролира дали някой има право да си слага козирки, фасади, реклами? Какво точно правят десетките контролни органи на общината, строителният контрол, инспекторатите?

Нали това им е работата - да следят и проверяват по улици, площади, квартали. А не само да събират пари за разрешителни, да тормозят с претенции коректните фирми и граждани, а когато се случи подобна трагедия, да се оправдават, че контролът не е тяхна дейност. Ами на кого е работа тогава? Каква е гаранцията, че утре отново няма някоя друга козирка да се срути и да убие друг невинен човек?

Изобщо да не говорим, че едва два дни след падането на козирката е започнало разчистването на бетонните отломъци. Ами ако отдолу е имало повече хора? Ако е имало ранени, които са можели да оживеят?

Това безхаберие също ли не се наказва? Фактът, че смъртта на Гергана е настъпила веднага, не омаловажава въпроса кой е трябвало да се погрижи за своевременното разчистване. Защото следващия път пострадалите може да са повече и спасяването им да зависи именно от бързината на реакцията на разчистващите екипи.

Друг пример - 6 години не стигнаха, за да бъде открит поне един виновен и за срутилата се през 2006 г. сграда на столичната ул. „Алабин“, която погреба две момичета в самия център на София. Дори се заговори, че делото ще бъде прекратено, защото не било установено човешка грешка да е причинила смъртта. Една експертиза заключи, че зданието е паднало само и случайно.

После бе направен опит за втора, допълнителна експертиза, но бе обявено, че вещите лица поискали хонорар от 100 хил. лв., а нямало толкова предвидени. Бе внушено, че било трудно да се търси вина, защото през годините се били сменили много собственици и много предписания за санирането й не са били изпълнени.

Трудно обаче било да се докаже причинно-следствените връзки между действията на конкретни лица и смъртта на момичетата. Майките на загиналите обвиниха прокуратурата, че не си върши работата и нарочно води разследването към прекратяване, както и че има заличени доказателства.

Още един пример в това отношение - за смъртта на мъжа във фонтана на столичния площад „Славейков“ бе наложена глоба от 1000 лв., и то на шефа на пазара, към когото е съоръжението. Независимо че много хора са имали отношение към изграждането, експлоатацията и поддръжката на фонтана. И че със сигурност има достатъчно хора, които да отговарят за причиняване на смърт при професионална непредпазливост.

Достатъчно е да се помисли, че всеки човек е можел да бъде на мястото на мъртвия мъж. Че е повече от абсурдно на пъпа на София да тече ток във фонтан. И че затова няма как да няма отговорни.

Или пък да вземем трагедията „Индиго“, която финишира с наказания единствено за двама охранители - по 800 лв. глоба, с „по-висока“ глоба за управителя на заведението - 1000 лв., и „условно“ потупване „зад врата“ за шеф на Агенцията за младежта и спорта.

Като оставим настрана, меко казано, смешните наказания, пак не се намериха виновни чиновници, позволили в центъра на София години наред да работи заведение, което изобщо не е трябвало да съществува. Кой е трябвало да проверява обектите? Кой е трябвало да следи дали са редовни документите? И докато оправдания от сорта - не знам, не чух, не видях, ще са алиби за чиновниците, на които им се плаща да упражняват превантивен контрол?

В крайна сметка тази благотворителна практика, в която участват и полицията, и прокуратурата, съдебната система, наистина започва да става натрапчива, абсурдна и направо опасна. При нея всички отговорни лица, които трябва да следят за стриктното спазване на закона, за да не се стига до подобни инциденти, излизат невинни.

Всички собственици на сгради или съоръжения, които са пренебрегнали предписанията на контролните органи - също. Отговорността се размива и накрая се изпарява. Затова и безхаберието продължава да е повсеместно и все по-често ще взема жертви.

Александър АЛЕКСАНДРОВ

Сега