You are here

Бий, за да те уважават

Бий, за да те уважаватВ една късна декемврийска вечер на 1998 година след неуспешен опит да задържат известната тогава мутра Ганеца група полицаи се връщат по автомагистрала „Хемус“. По пътя те засичат автомобил, управляван от 19-годишния Айредин Мустафов.

Служителите на МВР започват да го преследват. Причината за това и до ден днешен не е ясна. Полицаите първо казват, че автомобилът е карал на дълги светлини, после, че шофьорът им се сторил подозрителен. А накрая – че не спрял (полицейските автомобили са били без отличителни знаци, а полицаите са били цивилни). На "Ботевградско шосе" бусът на МВР изпреварва колата отдясно. Полицаите започват да стрелят. Общо 21 проектила попадат в автомобила. Айредин умира на място. Впоследствие ще стане ясно, че той няма абсолютно нищо общо с Ганеца. Не е въоръжен, дори няма криминално минало.

Започва разследване. Експертиза показва, че фаталният изстрел е от пистолета на шофьора на буса. Досъсдебното производство е прекратявано 13 пъти от военна прокуратура, като всеки път съдът е отменял това и е разпореждал разследването да продължи. Днес делото е някъде из дебрите на държавното обвинение, полицаят, който е шофирал буса, е служител на ГДБОП.

Да обобщим – полицията бърка веднъж в преценката си; след това още веднъж – като абсолютно незаконно използва оръжие, в резултат на което е убит човек. Последствията – няма подсъдими, няма уволнени началници, а основният виновник все още работи в "най-елитната" (по вътрешния министър Цветан Цветанов) служба в МВР.

Както видяхме през последния месец, този брутален пример отпреди 14 години, уви, е актуален и днес.

Съвпадение след съвпадение

Три брутални прояви на полицейски непрофесионализъм (макар и несравними с историята от началото на текста) се случиха през последните две седмици и фокусираха вниманието към вътрешното министерство.

Първата беше с разследването на отвличането и смъртта на Мирослава от Перник, когато служители на ГДБОП оставиха задържания свидетел Стойчо Стоев да се самоубие пред очите им. За случая няма наказани. Прокуратурата разследва смъртта на Стоев.

Втората беше безумната операция, при която 40 тежко въоръжени и маскирани полицаи иззеха пет кутии цигари, набиха един човек и счупиха една врата в софийското с. Мировяне. Двама полицейски началници получиха символични наказания, а третият беше върнат на старата си (пак началническа) работа. Прокуратурата образува дело за петте кутии цигари, но не за действията на полицията.

Третият случай беше от с. Скравена, където според собствените му обяснения 17-годишно момче е било изтезавано с електрошокова палка. Вътрешният министър Цветан Цветанов категорично отрече твърденията на момчето. Впоследствие дори се усъмни в медицинското му свидетелство. След това стана ясно, че момчето е освидетелствано в присъствието на 12 студенти по медицина.

Всъщност – нищо ново

"Всичко, което виждаме в тези три случая, напълно влиза тенденциите на това, което констатирахме в едно изследване за полицейско насилие от миналата година", коментира Иванка Иванова, ръководител на Правната програма на институт "Отворено общество". Въпросното проучване беше базирано на изнесени в медиите случаи на насилие. Констатациите тогава бяха, че:

- през последно време има концентрация на казусите на превишаване на силите от специализираните служби (маскираните служители от групите за задържане)

- все по-често насилието се извършва в собствения дом на пострадалия

- жертвите в резултат действия на полицаи са повече, отколкото убийствата на организираната престъпност

- липсва анализ от страна на МВР за причините за тези случаи на насилие

- полицейските операции по задържане не са добре планирани.

Пред "Капитал" Иванка Иванова напомни, че преди десет месеца ръково дството на МВР се е съгласило с констатациите, а самото изследване е било представено пред комисията за правата на човека към МВР. Беше поет ангажимент за законодателни промени, но нищо от това не се е случило до този момент.

"Още повече – десет месеца по-късно виждаме, че има връщане назад. Най-висшето политическо ръководство на МВР очевидно не признава проблема, а такъв има и той е с политическа тежест", добавя Иванка Иванова

Тази седмица главният секретар на МВР Калин Георгиев заяви, че полицейското насилие е мит и че е имало едва 70 дела срещу полицаи. Иванка Иванова индиректно опонира на тази теза: "При полицейското насилие има много голям процент на латентност (т.е. случаи, които остават скрити от статистиката – бел. ред.)." Според направено преди няколко години проучване на Центъра на изследване на демокрацията и "Отворено общество" жертвите от полицейско насилие в България всяка година са около 12 хиляди.

Изследователят от същия център Филип Гунев дава друг ъгъл на проблема: "Не мисля, че в България полицейското насилие е силно изразено." Според него фактор за насилието е силно изразената култура на полицейските проверки, наследена от комунизма. Така полицията има много чест контакт с гражданите, което е повод и за повече конфликти. Филип Гунев е на мнение, че друга предпоставка за полицейско насилие е разбирането на полицаите, че могат да раздават правосъдие: "Най-често, когато срещу даден задържан няма достатъчно доказателства, вместо да започне дело, полицаят предпочита да набие задържания, да респектира, така да се каже, контингента". Което, както и да го погледнем, е престъпление.

Тази седмица, опонирайки на критиките за полицейско насилие, главният секретар на МВР Калин Георгиев коментира, че пребитите полицаи са 142, а има и 2 убити. Контратезата му беше, че полицаите се превръщат в жертви заради страх от обвиненията, че се използва насилие. Зад инцидентите с полицаи обаче прозират съвсем други проблеми – за подготовката на служителите, за планирането на операциите, за познаването на закона (ако полицай бъде нападнат, той има законово право да използва сила).

Отказ от разследване

"Това, което се откроява като ясна тенденция в решенията на Европейския съд по правата на човека, е отказът на прокуратурата да разследва тези случаи", коментира адвокат Александър Кашъмов, който има опит в защитата на пострадали от полицейско насилие, в т.ч. и пред съда в Страсбург. Според него показанията на пострадалите не се взимали предвид, а се толерирали останалите свидетели, които в повечето случаи били полицаи.

В продължение на дълги години престъпленията, извършени от служители на МВР, се разследваха от военната прокуратура. Мотивът за това беше, че магистратите под пагон могат да гарантират независимо разследване, защото не работят с полицията (цивилните прокуратури работят всекидневно). Резултатите бяха противоречиви, а военната прокуратура действаше конюнктурно. Достатъчно е да припомним времето на бившия главен прокурор Никола Филчев, когато военизираната магистратура на практика се беше превърнала в преторианската му гвардия, готова да изпълнява поръчки срещу неудобните.

Преди няколко години разследването на престъпления, извършени от полицаи, беше възложено на цивилните прокуратури. Видима промяна няма. "Действително има нужда да се ревизира ролята на прокуратурата", коментира Иванка Иванова. Според нея държавното обвинение трябва да извърши анализ на тези разследвания и публично да обявява резултатите от него.

Прокуратурата сякаш е свързана като с евстахиева тръба с полицията. Всеки сблъсквал се с рутината на разследването знае, че много често полицаите са възприемани като "колеги" от прокурорите.

А оттам крачката до криворазбраната колегиална толерантност е съвсем малка. Липсата на отстъпление и критичен поглед пречи на ефективното разследване на полицейското насилие и е непрофесионализъм. Това го видяхме нагледно и при инцидентите в Перник и в Мировяне. Окръжната прокуратура в Перник отказа да разследва полицейския началник, дал разрешение за оръжие на Стойчо Стоев въпреки съдебното му минало и криминалните регистрации. Обяснението – тече вътрешноведомствена проверка от Инспектората на МВР.

Със същия аргумент Софийската районна прокуратура отказа да разследва действията на полицаите в Мировяне, но продължи разследването за петте кутии цигари без бандерол, намерени в дома семейството. Това, че подобно количество (щетата от неплатения акциза е 15 лева, а законът криминализира само случаи, които не са маловажни) никога няма как да бъде обект на престъпление, беше без значение.

Решението – реформа на МВР

"Министерството на правосъдието отказва да изпълнява задължението да се превеждат решенията на съда в Страсбург. Според мен освен това е необходимо изводите от тези решения да бъдат преведени на разбираем език и издадени в наръчник за полицаите", коментира Александър Кашъмов. Той дава пример за реакциите на МВР, които са насочени не към причините за проблема, а към резултатите: "Преди години защитавах едно момче, което беше брутално насилено в столично районно управление от полицаи с бухалка за бейзбол. Наскоро на едно обсъждане разбрах, че е издадена заповед или инструкция, която забранява в полицейските управления да се внасят бухалки."

Според Иванка Иванова последните случаи налагат създаването на анкетна комисия, която да изследва случая, защото "са налице повтарящи се тенденции". Според нея са необходими конкретни мерки – законодателни промени, както и кадрови промени. Ако се върнем на случая от началото на текста, както и при безумното поведение на полицаите в Перник и Мировяне, ще открием една ясно откроима нишка – на непрофесионализма.

"Като всеки един от нас, като човек, има някои пъти случаи, когато се допускат грешки", коментира от парламента Цветан Цветанов. Че човек греши, е принципно вярно, но същественият проблем е, че ръководството на МВР отказва да признае грешките. Това, от една страна, прави анализа им невъзможен, а от друга, е сигурна гаранция, че тези грешки ще се повторят отново.

Докато през последните 20 години словосъчетанието съдебна реформа се повтаряше като мантра от управляващите, нито едно правителство не пожела да се захване със същинските проблеми в полицията – качеството на кадрите, завишения брой началници (по Бойко Борисов – "много вожд, малко индианец"), ширещото се връзкарство, което издига послушните и безгласните, а не качествените кадри; обърканата йерархия между трите дейности на МВР –  охранителна, оперативно-издирвателна и разследваща, и т.н., и т.н. Всяка подобна реформа със сигурност би предизвикала челен сблъсък между изпълнителната власт и армията (над 60 хиляди) от служители. Достатъчно е да припомним плахите опити на бившия вътрешен министър Михаил Миков да подреди министерството, които изкараха полицаите на улицата.

Конформисткото поведение може и да има и друго обяснение – както при ГЕРБ (Цветан Цветанов), така и при БСП (в лицето на Румен Петков) МВР беше ръководено от висши партийни функционери с пряко отношение и към предизборните кампании, и към финансирането на партиите. Дали те имат нужда от реформирана или от послушна и услужлива полиция, можем да си отговорим сами.

А от какво има нужда българското общество, е реторичен въпрос.

Росен Босев,

„Капитал“