БКП – от секция на Коминтерна, през терора до тоталитарната власт под петолъчката на Кремъл

http://pametbg.com/index.php/bg/komunizmut/ideologia/38-2015-12-05-20-58-41

Вярна на Кремъл и с негова подкрепа БКП налага в България за повече от четири десетилетия тоталитарен комунистически режим, залъгвайки масите, че изгражда развито социалистическо общество, в което хората ще бъдат равноправни и ще благоденстват. На снимката: съветският лидер Никита Хрушчов, основателят на Виетнамската комунистическа партия Хо Ши Мин и комунистическият лидер на Чехословакия Антонин Новотни заедно с други чуждестранни гости редом до първия секретар на компартията Тодор Живков и български партийни функционери на трибуната на 7-я конгрес на БКП, проведен в София през 1958 г., когато режимът пропагандирана окончателната победа на социализма в България, обявено е, че капиталистическата класа е ликвидирана, а марксизмът-лененизмът е станал идейно знаме на основната част от народа | Снимка: Държавна агенция „Архиви”.

 

 

През май 1919 г. Българската работническата социалдемократическа партия (тесни социалисти) се преименува в Българска комунистическа партия (тесни социалисти), след като два месеца по-рано приема основните принципи, идеология и символи на Руска комунистическа партия (болшевики), оглавявана от Ленин. Тогава, през март 1919 г., е създаден Третият интернационал (Коминтерна) в Москва от Ленин и болшевиките, а БРСДП (тесни социалисти) участва в основаването му. На практика от юли 1919 г. до края на Коминтерна през 1943 г. БКП се води негова секция в България, както са всички останали комунистически партии в Европа, негови членове.

За свое начало БКП счита Бузлуджанския конгрес през 1891 г., когато се поставят основите на социалистическото и социалдемократическото движение в България. Утвърждава се като революционно-марксистка партия в България, която води класова въоръжена борба срещу буржоазията.

 

Секция на Коминтерна

След Деветоюнския преврат през 1923 г. БКП заема неутрална позиция, която е критикувана от Коминтерна и под негов натиск, въпреки нежеланието на по-старите социалдемократи да бъдат въвлечени в прибързани революционни действия, е направен опит за въоръжено въстание през септември същата година. Целта на Москва е България да бъде въвлечена в гражданска война и чрез нея да се приложи болшевишкия опит за завземането на властта.

Въоръженото въстание е лошо организирано, правителството го разкрива преди датата на избухването му и взима мерки, като в крайна сметка не успява. Ръководителите му Георги Димитров и Васил Коларов се спасяват с бягство в Съветския съюз през Югославия.

В началото на 1924 г. 21-то Народно събрание гласува Закона за защита на държавата, с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Мерките са в отговор на опитите на комунистическата партия, да предизвика дестабилизация на страната. Въз основа на закона през април 1924 г., Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП и още няколко организации, като имотите им се отнемат в полза на държавата. Комунистическата пария действа като нелегална организация. В края на 30-те години се слива с Българската работническа партия (БРП) (с това име остава до 1948 г., когато отново се преименува на БКП).

 

Политика на терор

Въпреки кръвопролитията от септември 1923 г. БКП продължава линията на въоръжена борба. На преден план излиза създадената по съветски модел Военна организация към Централния комитет (ЦК), чийто ръководители и членове са обучавани от изпратен от Москва специален военен инструктор. Военната организация на БКП провежда политика на терор срещу представители на властта.

Връх на терористичните ѝ действия е подготовката и извършването на бомбени атентат в църквата „Света Неделя” в София на 16 април 1925 г. по време на опелото на убития от комунистически терористи два дни по-рано като част от плана ген. Константин Георгиев. Целта на атентата в „Света Неделя” е да бъде избито военното и политическото ръководство на страната. В резултат на бомбения атентат загиват над 200 души, сред които и много невинни граждани, а 500 са ранени, като той е най-кървавият терористичен акт в историята на ХХ век.
 

 

Подкрепа на СССР, когато Сталин е съюзник с Хитлер

БКП не само, че не протестира срещу сключения между Сталин и Хитлер договор през август 1939 г., известен като пакта Молотов-Рибентроп, с тайния протокол от който нацистка Германия и СССР определят зони на интереси в Европа и поставят началото на Втората световна война, но и като секция на Коминтерна е в подкрепа на Съветския съюз, докато той е съюзник с нацистите до немското нападение през юни 1941 г.

Това не пречи по-късно БКП да подмени истинските факти и да фалшифицира историята, пропагандирайки, че още от самото начало партията „следва неотклонно линията на борба срещу германския фашизъм”. В официалната история на БКП (изд. „Партиздат”, 1984 г.) липсва информация за позицията ѝ към съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1942 г.

След юни 1942 г. до септември 1944 г. чрез партизански отряди комунистическата пария, извършва диверсии и саботажи, нападения на мандри, складове, железопътни гари и др.

Комунистическата партия наброява около 2000 членове. В официалната ѝ история не е посочена точна цифра на партизаните в България към лятото на 1944 г., а само, че към този момент въоръжените части на създадения от инициатива на Георги Димитров от Москва Отечествен фронт (юли 1942 г.) се състои от „една дивизия, 9 бригади, 36 отряда, няколко самостоятелни чети, стотици бойни групи и се подпомага от над 200 000 ятаци и сътрудници”. Вероятността тези цифри да са силно завишени, тъй като в годините след 9 септември 1944 г. БКП утвърждава специално звание, носещо редица привилегии – „активен борец против фашизма и комунизма”, като го дава на около 49 000 души.

 

Във властта с помощта на съветската армия

БРП (комунисти) влиза във властта чрез правителството на Отечествения фронт, дошло с преврат на 9 септември 1944 г., ден след като Царство България е окупирано от Съветската армия, която нахлува в страната без да срещне никаква съпротива. В правителството БРП (к) има четирима представители, двама от които получават ключови министерства – МВР и Министерството на правосъдието.

Терорът, насилието и съветската подкрепа се превръщат в главните средства, на които комунистическата партия разчита при разчистване на пътя към еднопартийно управление. Проводник на цялата тази политика стават указанията на Кремъл, които се изпълняват от партийните ръководители в страна чрез заповедите на Георги Димитров, спускани от Москва.

В първите няколко месеци след 9 септември 1944 г. е проведен кървав терор, чиито граници остават неуточнени и до днес, но по оценки на различни историци между 18 000 и 30 000 души стават жертва в този кратък период (виж рубриката в сайта „Убийства без съд и присъда”).

 

Разправа и ликвидиране на политическата опозиция

По разпореждане на Георги Димитров от Москва  е създаден т. нар. народен съд, като през октомври 1944 г. правителството на Отечествения фронт приема Наредба-закон за съдене от народния съд. Извънредният закон, организиран в нарушение на Тогавашната Търновска конституция, действа в периода декември 1944 г. – април 1945 г. и чрез него е избит политическия и военен елит на България (виж рубриката в сайта „народен съд”).

По указания на Сталин БРП (к) започва разправа с политическата опозиция, като до края на 1947 г. тя е ликвидирана, като се използват монтирани съдебни процеси, в които изпратените от Москва в България съветски съветници играят ключова роля в подготовката и осъществяването им, а части от съветските окупационни войски остават в България до края на 1947 г., за да гарантират пълната съветизация на България.

Едно от нейните разклонения е създаването на най-малко 44 трудови лагери (виж рубриката в сайта „Лагери”) по подобие на ГУЛАГ, в които са въдворени противници на режима, както и организирането на политически процеси, включително и срещу членове на БКП, проявили инакомислие. По съветски образец БКП изгражда репресивен апарат (Държавна сигурност), който в идеологическо, кадрово, оперативно и техническо развитие е поставен в пълна зависимост от НКВД, а впоследствие от КГБ.
 

 

Съветизацията на България и утвърждаване на тоталитарния комунистически режим

На 4 декември 1947 г. 6-то Велико Народно събрание приема нова конституция (Димитровска), с която комунистическият режим е юридически утвърден. Премахнат е принципът на разделение на властите, а ръководната роля на партията е заложена чрез монопола над другите власти. Правата и задълженията на гражданите са определени по съветския конституционен образец.

На 5-ия конгрес през 1948 г. партията си връща името БКП и приема решения, с които утвърждава основите на тоталитарната командно-административна система на управление на страната по съветски модел. Частната собственост е ликвидирана. Одържавени са комуникациите, транспортът, банките, предприятията. Наложена е насилствена колективизация на земята. Изграждането на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) се основава на съветските кооперативни планове. През 1958 г. 92% от обработваемата земя е в притежание на новите ТКЗС-та.

Отричайки религията, БКП възприема атеистичния модел на марксисизма-ленинизма, като част от идеологията на комунизма и минимализира влиянието на църквата в обществото чрез отнемане на собствеността ѝ и репресии срещу духовенството, а висшият клир на Българската православна църква е поставен под контрола на Държавна сигурност.

 

Насаждане на идеологически постулати на Москва и възпитание в ненавист към Запада

В областта на идеологията БКП строго и неотклонно следва постулатите на Кремъл. В договорите между НРБ и Съветския съюз се залага следната формулировка: „В съответствие с принципите на социалистическия интернационализъм и занапред  ще укрепват вечната нерушима дружба между народите на НРБ и СССР и ще развиват всестранното сътрудничество между двете страни, ще си оказват една на друга братска помощ”.

През 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение „За по-нататъшното засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма”. С него  на партийните и държавни органи и обществени организации е наложено задължението „да водят системна, научно обоснована борба за преодоляване влиянието на буржоазната и дребнобуржоазната идеология, за пресичане на идеологическата диверсия на империализма, за изкореняване остатъците от религиозните възгледи и буржоазния морал, за преустройството на бита  и общественото поведение на трудещите се в съответствие с принципите на комунизма”.

Висшето партийно ръководство се стреми да превърне България в строго охраняван лагер от западно влияние в идейно, културно и естетическо отношение.  Всичко в страната, което оказва влияние върху мирогледа на хората – от съдържанието на учебниците в училище през филмите, музиката, книгите, до увеселителните програми, танците, модата и репертоара на естрадата – трябва да отговарят на идеологическите схващания на партията, т. е. да бъде в хармония единствено с марксистко-ленинската теория.

За изходна точка Политбюро  приема, че „главна бариера срещу проникването на буржоазната идеология и против идеологическата диверсия на империализма е формирането на марксистко-ленински мироглед у трудещите се”. Задача на всички държавни и обществени организации и институти, както и на членовете на БКП е да насаждат в обществото омраза  и нетърпимост към Запада, като „възпитават трудещите се и особено младежта в дух на класова ненавист към империализма, към буржоазната идеология и морал”.

БКП насажда тази идеология във всички сфери на обществения живота в България. Изкуството също не е пощадено. С налагането на социалистическия реализъм като единствен творчески метод изкуството е превърнато в средство за постигане на дългосрочни партийни цели и създаване на удобни на партийната върхушка пропагандни произведения. На всички творчески организации и идеологически института е наредено да използват по-пълно „опита и постиженията на Съветския съюз в областта на културата и изкуството”.
 

Превръщане на България в най-верния сателит на Съветския съюз

Комунистическата партия управлява еднолично (формално в коалиция с казионната организация на БЗНС, възприела програмата на БКП), като конгресите ѝ и приеманите на тях партийни решения до 1989 г. следват конгресите и политическите постулати, приемани от Комунистическата партия на Съветския съюз. Лидерите на БКП са избирани след одобрението им от Москва и без изключение следват политиката на Кремъл (виж рубриката „Ръководители”). През 1971 г. е приета нова Конституция (Живковската), с чийто чл. 1 е утвърдена ръководната роля на БКП в социалистическата държава.

В свободния свят Народна Република България се възприема като най-верния сателит на Съветския съюз, въпреки че не малка част от българите не приемат наложената от Москва чрез БКП диктатура в страната – съпротива, която макар и не в мащабите на Унгарското народно въстание през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г. или полската Солидарност през 1980 г., остава скрита от цензурата на режима до 1989 г., не само от българското общество, но е малко позната в чужбина.
 

 

Синонимите на комунистическото управление: стокови дефицити, опашки и погазени човешки права

В икономическия си планов модел на развитие управлението на БКП претърпява пълен провал. Независимо от финансовата и суровинна подкрепа, която получава от СССР в продължение на четири десетилетия НРБ е държавата от Източния блок, която първа изпада във финансова неплатежоспособност през 1960 г. Следват още два фалита през 1977 г. и 1987 г. (виж рубриката в сайта „Фалити”). През цялото си управление БКП крие от обществото факта, че голяма част от развитието на страната по времето на социализма се дължи на финансови кредити, които комунистическата върхушка тайно взима от западните банки, трупайки непосилни за страната дългове.

По икономически подбуди ръководството на БКП при Тодор Живков на два пъти предлага на ръководството на КПСС Народна република България да се присъедини като 16-те република към СССР (виж рубриката в сайта „Национално предателство”), което е отклонено от съветските лидери. Въпреки това БКП продължава да работи за културното, икономическото и политическото интегриране между двете страни до рухването на комунизма.

Синоними на управлението на БКП  стават постоянният дефицит на стоки от първа необходимост, опашките, ниското качество, безстопанствеността и режим на електричеството дори през 80-те години на ХХ век на фона на ограничени и постоянно нарушавани основни човешки права, свободно предвижване и избор на местожителство, както и тоталното следене за антипартийни и антисъветски прояви от страна на Държавна сигурност.

При краха на комунистическата система в Централна и Източна Европа през 1989 г. управлението на БКП завещава най-тежкото икономическо положение от останалите страни от социалистическия лагер с натрупаните над 11 млрд. долара външен дълг, 26 млрд. лв. вътрешен дълг и над 1,5 млрд. долара трудно събираеми кредити, предоставени от режима на развиващи се страни като Ирак, Либия и др.