You are here

Борисов, мечтаните инвестиции и пост-истината

Мирослав Иванов

 

Странната на пръв прочит фраза „Пост-истина” (Post-truth) беше обявена от Оксфордския речник за дума на 2016 г. Според съставителите на речника думата пост-истина се свързва с обстоятелства, при които обективните факти оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение от емоционални изказвания.

По-просто казано, фактите се принизяват или се изваждат от контекст, преподреждат се, придава им се различно значение и се използват за аргументиране много близо до „популизма“. Политиката на пост-истината често е свързвана с президента на САЩ Доналд Тръмп. Но си има световни последователи.

Борисов и автомобилната индустрия

Съзнателно или не, съвсем ясен представител е българският премиер Бойко Борисов. При почти всяко свое публично изказване премиерът Борисов говори за страхотната бизнес среда, създавана от неговото правителство, и непрекъснато прииждащите чуждестранни инвестиции. В твърденията на премиера има малко факти, които той често манипулира и използва в подкрепа на истината, която се опитва да продаде на своите „потребители“.

Последната прожекция на Борисов по темата се завъртя около отварянето на фабрика за автомобилни детайли в Димитровград. Производствената мощност, в която към момента са ангажирани под 150 човека, беше тържествено открита от премиера Борисов, министъра на икономиката Емил Караниколов и председателя на Българската агенции за инвестиции Стамен Янев.

В тази компания и пред командированите за целта журналисти премиерът каза:

„Искам да поздравя инвеститорите, защото това е едно от много технологичните предприятия и виждате, че всичко е роботизирано. Всичко тука, което виждате, се изнася директно за Кьолн. Планират да назначат 400 човека и на съседния терен да доразвият производството, включително и с най-съвременните фарове с лазер, които отчитат препятствията на пътя.”

Автомобилната индустрия без съмнение е доста важен сектор за икономиката на страната. По данни на зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, представени на конференцията Automotive Forum Sofia 2018, общият приход на автомобилната индустрия в България през 2017 г. е бил близо 2.5 млрд. евро. Това е 5% от брутния вътрешен продукт. Броят на заетите в сектора надхвърля 50 хил. души, а компаниите, които оперират в сектора, са 170.

Има обаче една подробност. България не е изключение от общия тренд на развитие на автомобилната индустрия в региона. В свой анализ от миналата година SeeNews цитира данни на Международната организация на автомобилните производители (OICA). Според тях през 2017 г. в Югоизточна Европа са произведени общо 629 014 превозни средства (основни коли), което е близо 3% от общото производство на автомобили в Европа. Ръстът в региона на годишна база значително надвишава средния за континента – 9.7% спрямо 3.1% през 2017 г.

Но България е сред малкото страни в региона, която не може да се похвали с производство/сглобяване на автомобили. Заводи за асемблиране има в Румъния, Словения, Сърбия, Гърция. Около тях в тези страни се изграждат и много други предприятия за части. А това вече създава истински развита автомобилна индустрия. В Румъния секторът е носи 13% от БВП и осигурява над 200 хил. работни места. Автомобилната индустрия в Словения създава 10% от БВП и 12.5% от износа на страната. В Сърбия автомобилната индустрия осигурява 14% от преките чуждестранни инвестиции и 10% от износа през 2017 г. В нея работят над 40 хил. души по данни за 2017 г., пише „Капитал“.

В България се произвеждат основно аксесоари и детайли за автомобили. И това не е непременно лошо. В този вид производство има твърде малко високи технологии. Както и твърде малко добавена стойност. А това означава по-ниски доходи, по-ниски приходи и съответно по-малко платени данъци. А това в значителна степен се разминава в развиваната от Борисов теза за автомобилното производство.

Нещо повече. Един от големите инвеститори в сектора в България Automotive Leather Company (ALC) обяви преди седмица планове да прекрати дейността си в страната. Дружеството имаше три завода в България за производство на тапицерии за автомобили BMW. Над 1400 работника в Благоевград вече са уволнени, а тяхната участ очаква и работниците в другите два обекта – в Ихтиман и Мусачево.

Мечтаните инвестиции

Това само показва колко динамична е средата, когато говорим за производство с ниска добавена стойност. В анализ на индустрията от 2017 г., изготвен от Автомобилния клъстер, Colliers, PwC се сочат няколко предимства на България като дестинация. Повечето от тях са свързани с ниските разходи за труд и ниските корпоративни данъчни ставки.

Така подобно на туризма и в областта на автомобилната индустрия България упорито си изгражда имидж на дестинация за производства с ниска стойност и малко технологии.

А това отново влиза в дълбока колизия с представите на премиера за случващото се в сектора.

„На такива заводи се радвам. Защото те създават БВП. Създават работни места. Плащат добри заплати, а в същото време продукцията е 100% за износ, от което печели държавата.“

Неистовите опити на Борисов да представи България като място, в което прииждат чуждестранни инвеститори си имат лесно обяснима причина. Икономическият растеж е сред малко факти, с които управлението на Борисов реално може да се похвали. При ширещата се корупция, непрекъснатия спад на България в класациите за медийна свобода, за демокрация и за условия за правене бизнес.

Статистиката е красноречива – за последните 10 години преките чуждестранни инвестиции в страната ни са се понижили 10 пъти. От България се изтеглиха множество инвеститори, влезли преди или около присъединяването на България към Европейския съюз. Телекоми, банки, застрахователи. Секторите са различни. Общото е, че напускат страната. Често заменяни от местни играчи.

В това на пръв поглед също няма лошо. Както лошо няма и в увеличението на вътрешните инвестиции. Лошото е, че в значителна степен това се дължи на преразпределяне на обществен ресурс под формата на обществени поръчки.

Борисов дава обяснение и на това:

„А реалната политика значи добър инвестиционен климат. Затова и сега така ударно стартирахме „Хемус“. Искам март месец да направим поне три първи копки на „Хемус“. Защото виждате на юг, където са магистралите, са завод след завод. Ето, свършваш Министерски съвет и след час и нещо си в Димитровград. А на север няма нищо. А да тръгнеме за Търговище или Разград или Варна ако щете. Два дена трябват. Има ли разлика?“

Думите му  отново са от откриването на завода в Димитровград и отново се различават от истината. Според анализа на PwC  автомобилните компании са разположение във всички региони  на    страната. Концентрацията им е просто е по-висока в Южна България.

Снимка: Дарик радио

http://www.transmedia.bg/2019/01/24/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE...