You are here

Борисов се отметна от поредната клетва! Но кой ти забеляза?

Алогичната на пръв поглед българска политика е низ от закономерности. Пример за това е и стартиращата кампания за избор на държавен глава. Най-харесваната партия, водена от най-харесвания политик (редно е да признаем това на Бойко Борисов, тъй като дори моментните звезди Плевнелиев и Фандъкова греят с отразената му светлина), готви кандидатпрезидентска номинация чрез лъжа и пренебрегвайки обществения интерес. Но съобразно нравите, културата и установените партийни практики тази тактика може да се окаже успешна. В политиката няма морал, но ситуацията онагледява както моментната политическа конюнктура, така и властващите обществени ценности.

Поведението на ГЕРБ е крайно любопитно, но не заради нескончаемата дилема ще бъде ли Борисов кандидат или не. То е

на ръба на скандала,

но не само поради факта, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов оглави партийния предизборен щаб. Обществото гадае кой ще е кандидатът, Цветанов подхвърля различни "жокери", Борисов обяви наскоро, че ще съобщи номинацията през септември. Ето го скандала - та нали ГЕРБ имаше кандидат и това бе Цветан Цветанов. Нали Борисов го каза сто пъти, повтори и потрети. Това е единственото име (извън собственото), което той афишира публично. Нали то беше най-сигурното нещо на света. Днешното трескаво вайкане за името на бъдещия кандидат-президент на ГЕРБ само по себе си е огромен скандал, тъй като е свидетелство за гигантската лъжа, в която управляващите завъртяха цялото общество. Плакатът "Цветанов президент" се оказа

измама със срок на годност,

в нейния край виждаме как МВР шефът няма да е кандидат, или поне се търсят десетина имена още. Насрещният обществен отговор обаче е още по-тревожен - гадаене по всички паралели и меридиани (от Христо Стоичков и Стефан Цанев), без да бъде зададен най-нормалният и логичен въпрос: "Абе, нали човекът щеше да е Цветанов? Кога и защо генералът го разжалва?"

Но тук не става дума само за обществена амнезия или за поредното доказателство, че думата на Бойко Борисов нищо не струва. Тук иде реч за свикването с лъжата, приемането й за нормална до степен, в която съвсем основателно може да се попитаме грях ли е да се лъже в България. Очевидно не е, след като политиката произвежда толкова много лъжи, които безпроблемно минават и заминават, сполучливо обслужвайки конкретния конюнктурен интерес. Борисов "издигна" Цветанов някъде в пролетта на 2010 г., с претенцията номинацията да е свидетелство за "новия начин", по който процедира ГЕРБ - "ние сме честни, прозрачни, няма скрито-покрито".

После се "вбесяваше на анализаторите", които измисляли всякакви номинации, сърдеше се на журналистите, че непрекъснато го питали за имена, пък ГЕРБ отдавна си имали претендент - Цветанов. За последно го лансира преди два месеца пред репортери в Козлодуй. След това забрави, а

 

самият МВР шеф започна да се гъбарка:

кандидатът ще е жена, мъж ще е; министър няма да е. През цялото време и авторите, и публиката знаеха, че лозунгът с "най-ясния кандидат" е измама. Затова и с настъпването на нейния финал няма чудене, че Цветанов е последен в списъка. Това е ужасно - излиза, че всички знаем, че целенасочено ни манипулират, но сме свикнали с манипулацията и я смятаме за нормална.

Подобна "нормалност" е обзела електронните форуми, а и зрителския ефир в телевизиите: половината електорат се вълнува дали ГЕРБ отново ще натрият "муцуните на куманизите", другата - "дали мутромилиционерите най-сетне ще се провалят". Вотът се схваща като състезание,

отдушник за гняв и реванш,

а не като ценност, която трябва да почива върху принципи. Ни дума за лъжата, върху която ГЕРБ построи цялата си предизборна стратегия. Приятели и врагове им помагат наистина да започне състезанието на чисто. Ако у нас имаше обществена чувствителност, то упоритата измама с кандидатирането на Цветанов никога нямаше да бъде простена. Щеше да бъде разнищена от медии, политолози, електоратът също щеше да е гневен.

Най-малко защото онагледява "прозрачността и честността при ГЕРБ". Но тъй като чувствителност няма, т. нар. обществено мнение изсмука помията като попивателна гъба, а вотът за президент ще е такъв, каквито са винаги изборите в България - безпринципни, подли, в ущърб на избирателите.

Е, на това игрално поле настоящите шансове на ГЕРБ никак не изглеждат малки.

Борисов бави топката и направо прилича на Пената,

оставил играчите си да се плацикат в басейн, докато противникът се изтощава от тренировки. Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Волен Сидеров, Атанас Семов и Румен Христов чакат кандидата на ГЕРБ, за да включат тежката артилерия. Но такъв няма и единственото, което правят, е да губят инерция и от време на време да правят грешки в стремежа все с нещо да влязат в новините.

Тактиката на Борисов да изчака се оказва правилна. Още отсега се чува див бравурен рев: "Какъв тактик, какъв стратег, как остави другите да се прецакат!" Което само ще потвърди, че досегашните лъжи се приемат за нормални, а вотът се схваща просто като едно прецакване.

А иначе България имаше нужда от ясни кандидати поне половин година преди вота. Хората да ги узнаят не само кои са, но и какво предлагат. Да споделят виждания за президентската институция, да оценят Първанов, да разберем според тях какво следва да правят и какво не бива. Като управляваща партия ГЕРБ трябваше да даде пример. Но и законът позволява на партиите да регистрират кандидати до 35 дни преди вота, т. е. до последния момент. Дава им премного време да лъжат. Защо ли никой не променя този срок?

Диян БОЖИДАРОВ

„Сега“