Бракониерът, който стана горски и демонтира демокрацията

Евгений Дайнов

 

Коментарът е публикуван на 15 юни на английски от платформата opendemocracy.net с оригинално заглавие „Как се демонтира демокрация: Българският случай“. Преводът, заглавието и акцентите са на „Дневник“.

След години на увъртания от страна на тези, които би трябвало да знаят по-добре, най-после е всеизвестно, че демокрацията бива задушавана в Унгария и Полша. По-малко известно е, че демокрацията и върховенството на закона бяха на практика демонтирани в друга страна от ЕС – България, под управлението на най-дълго задържалият се популист, генерал-лейтенант Бойко Борисов.

За разлика от други европейски „силни мъже“ Борисов не е с фашистки, антисемитски или ксенофобски уклони. За разлика от други мъжкари в района той дори няма проблем с хомосексуалните. Това го прави, както са ми казвали представители на ЕС, донякъде „безопасен“, когато става дума за демокрацията.

Но не само фашизирани ксенофоби са способни да убият демокрацията. Тази задача може много ефективно да се изпълни от полуграмотни мачо, лишени от каквато и да е антидемократична идеология.

Бивш полицай и член на компартията между 1979 и 1991 година, през 1990 г. Борисов сменя лагера и се присъединява към една от евфемистично наречените „силови групировки“, създавайки умерено успешна „фирма за сигурност“.

След като не успява да направи забележителна кариера в „сигурността“, през 2001 г. той отново сменя лагера и става главен секретар на Министерството на вътрешните работи. В следващите няколко години се превръща в „бракониер, станал горски“ и с набраната така сила спечели изборите през 2009 г. и стана министър-председател една година преди Виктор Орбан да превземе Унгария.

Силните изяждат слабите

Случилото се тогава е, че бракониерът – докато заема поста на горски – продължи да бъде бракониер. Пренебрегвайки всякакви идеологии, той наводни системата с хора като себе си. Промени дизайна на цялата държавна машина по принципа не че законът важи еднакво за всички, а че силните изяждат слабите.

Десетилетие по-късно гражданското общество е в безпорядък, медиите са под строг контрол, вместо опозиция има „дисиденти“ – хора и групи. Властите преследват всеки, смятан за „враг“ или, както Борисов казва, „гадове“. След 30-годишно прекъсване, в България отново фактически има политзатворници.


Това е поучителна история, защото се случи под носа на Европейската комисия и Европейския парламент. Това е история за успех и поради това е гарантирано, че ще се случи и другаде. Поради тази причина е много важно да се разбере как се случи това в България.

Бракониерът, който стана горски и демонтира демокрацията в България

За го направим структурирано, можем да използваме т.нар. Копенхагенски критерии, които през 1993 г. описват условията една страна да стане член на ЕС. Те включват политически критерий, икономически критерий, административен капацитет.

Борисов и партията му ГЕРБ атакуваха и разглобиха всеки един от трите и на практика извадиха България от нормите, ценностите и принципите на ЕС.

Политически критерий: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, защита на човешките права и правата на малцинствата

Борисов не е прочут с четенето на философски трудове, но от самото начало той схвана основен Аристотелов принцип: политиката, т.е. създаването на условия за добър и ползотворен живот на гражданите, в крайна сметка се основава на етиката, т.е. на ценностите, изграждащи добродетели. Преди да демонтира политиката, той демонтира ценностите.

Демонтиране на ценности

В сектора на гражданското общество процесът на изтощаване вече беше в ход, когато той пое властта през 2009 г. За две години след влизането на България в ЕС през 2007 г. повечето от неправителствените организации за изграждане на гражданско общество бяха изчезнали, оставяйки гражданското общество да прилича на строителна площадка. Дейността на тези НПО в периода 1997-2007 г. компенсираше слабостта на институциите и отсъствието на демократична култура, спечелвайки на България репутацията на страна с „жизнено гражданско общество“. Оказа се, че то е „жизнено“, когато е наситено с активни НПО и граждански групи.

В предприсъединителния период финансирането на НПО се решаваше в Брюксел. С приемането в ЕС решенията за НПО проектите бяха прехвърлени на правителството в София. Министрите незабавно направиха две неща: разделиха НПО-та на две категории – „наши“ и „не наши“, като отказваха всякакво финансиране на втората категория; и добавиха клауза за 15%, които трябва да върнат на властта, като предварително условие да получат каквото и да е финансиране. В отговор водещите НПО прекратиха всякаква дейност, отказвайки да участват в тази игра.

По този начин гражданското общество вече бе изкормено, когато Борисов пое властта. Оставаха медиите, които на този етап бяха наистина плуралистични и енергични. Финансовата криза от 2008 г., пристигнала в България с година забавяне, прекъсна рекламните приходи и вкара повечето медии в загуби. Борисов предложи да запълни недостигащите приходи с еврофондове, управлявани от министрите му. Разбира се, имаше си условие – медиите, на които се помага, трябва да пропагандират правителствената линия по всеки повод и – нещо повече – все повече да атакуват критиците на правителството.

Бракониерът, който стана горски и демонтира демокрацията в България

След няколко години демократичният дебат бе изтласкан в интернет, оставяйки правителството без медиен надзор. Още няколко години и около 2018 г. водещите медии започнаха редовно да публикуват обновявани списъци на „врагове“ (т.е. „гадовете“), включващи водещи интелектуалци и критици на режима, както и на малцина останали независими журналисти и издателите на последните останали две независими печатни медии. 

  • През 2018-2020 г. всички уважавани разследващи журналисти във водещите телевизии, както и телевизионни водещи с независимо мислене бяха прочистени от трите големи национални телевизии. В навечерието на пандемията от COVID-19 медиите трескаво изграждаха култ към личността на Борисов.

Изграждането на гражданските добродетели се случва в гражданското общество и медиите. След като и двете бяха отстранени, изчезнаха и етичните основи на демократичната политика. Пътят бе открит за фронтална атака срещу политическия критерий от Копенхаген.

Премахване разделението на властите

Хитро – и за разлика от колегите си Виктор Орбан и Владимир Путин – Бойко Борисов не започна директни атаки срещу човешките права или малцинствата. Това незабавно би разгневило Европейската комисия. Вместо това той се съсредоточи върху премахване разделението между властите и превземане на държавните институции.

През повечето от 2013 и 2014 година Борисов бе извън властта. България беше със слабо и хаотично коалиционно правителство под постоянния натиск на масови протести. Вакуумът във властта бе запълнен от двама играчиДелян Пеевски – медиен олигарх и финансов магнат, и Сотир Цацаров – главен прокурор. Пеевски успя да затегне хватката си върху медиите и да изтърбуши четвъртата по големина частна банка – Корпоративна търговска банка, печелейки и реално политическо влияние. Главният прокурор бе зает да трупа реална политическа власт, привиквайки министри и депутати в кабинета си за „координация“. 

  • Когато Борисов се върна на власт през ноември 2014 г., той незабавно създаде алианс с тези двамата. Значителната част от обществените поръчки бяха канализирани към контролирани от Пеевски компании, а „редовните консултации“ с главния прокурор се провеждаха всяка сряда. Първото беше типичен източен олигархичен режим. Второто беше Борисово изобретение, показващо желанието му да преодолее конституционното разделение на властите.

След като опитоми поне част от правораздавателната система, той продължи с опитомяването на парламента, като му диктува отвън какви да са решенията на мнозинството и като отказва да се явява пред депутатите дори при вот на недоверие.

По времето, когато стана премиер за трети път през 2017 г., вече беше ясно, че изпълнителната власт е господарят на парламента, вместо да е обратното. С правосъдието като съюзник и парламента като слуга Борисов продължи да превзема държавните институции.

Превземането на институциите

Институциите са нещо повече от това, което се вижда с просто око. Те не просто администрират. Джефри Ходжсън казва, че институциите са „интегрирани системи от правила, структуриращи обществените взаимодействия“. При демокрациите тези системи от правила са фиксирани в документирани закони с декларирана цел да служат за общото благо на всички граждани. 

  • Казано накратко, институциите са еманация на върховенството на закона. Докато са такива, във всекидневната си работа те следват написаното в закона – никой премиер, който звъни по телефона с инструкции да се направи това или онова, което не е вписано в закона, няма шанс да му се подчинят.

Към 2017 г. българските институции вече не се вписваха в определението на Ходжсън. Те бяха „системи от правила“, но тези правила бяха желанията на министър-председателя и съюзниците му, а не писаните закони. Институциите правеха това, което им беше казвано да правят, независимо от закона.

Силата стана право с огромни последици от всичко това.


Когато „силните мъже“ работеха за „силовите групировки“ през 90-те години, те използваха организирани въоръжени банди да наложат волята си, ако някой се съпротивляваше. Когато силните мъже дойдоха на власт, те можеха вече да използват държавните институции като инструменти за налагане на волята им, като се спестява насилието.

От този момент нататък всеки, който не се подчинява или се оплаква, вижда как бива задушаван бизнесът му от комбинираната мощ на данъчни, противопожарни и здравни инспектори и цял паноптикум от „контролни институции“ (над 70) на държавата. Към 2018 г. оплакващите се от корупция видяха как биват съсипвани компаниите им като в прочутия случай на месопреработвател, оплакал се от натиск да предаде 4 тона суджуци на местния координатор на ГЕРБ. Днес този бизнесмен няма повече компания и самият той е подсъдим за корупция и изнудване.

След като институциите спряха да работят за общите стандарти в рамките на закона, цялата властова структура на страната беше преформулирана по феодални правила. Ключови сектори от икономиката, както и географски райони се сдобиха със свои силни мъже, чиято дума беше закон. Една от последиците беше оргията от строителство в защитени зони (предимно близо до Черно море).

Бракониерът, който стана горски и демонтира демокрацията в България

Разпад на националната сигурност

С преподреждането на държавата според принципа „силните изяждат слабите“ институциите, отговарящи за националната сигурност, също се пренастроиха и бързо се включиха в общата корупция и преследвания и лов на критици. Националната сигурност – и като продължение, сигурността на ЕС – останаха настрани точно в момента, когато зловредното руско влияние достигна своя пик. Руски агенти свободно проникнаха в България, създавайки център на ГРУ за операции на Балканите и в други райони.

През 2015 г. същата група агенти на ГРУ, която по-късно отрови семейство Скрипал във Великобритания, „тренира“ в България, отравяйки с вещество, свързано с новичок, българския предприемач Емилиян Гебрев. Той стана мишена заради сложна задкулисна схема, в която българската държава се опитваше да превземе бизнеса му, за да го предаде на някой друг, докато руснаците не го искаха като конкурент на международния оръжеен пазар.

Българските власти демонстрираха съучастие за сметка на националната сигурност, като години наред прикриваха инцидента. В един момент главният прокурор пусна подигравателно съобщение, че Гебрев сигурно сам се е отровил, като е ял „зле измита салата от рукола“. Само много силният натиск от НАТО принуди властите да разследват случая доста след скандала със Скрипал.

Бракониерът, който стана горски и демонтира демокрацията в България

(Следва продължение)