Брекзит:„Английският пациент“, лекуван по кремълския телевизионен модел

Именно такива хора избират Путин в Русия с мнозинство от над 70%!

Андон Михайлов

Постепенно утихват страстите след „неочаквания“ вот на част от британците за излизане от ЕС. Журналисти и политолози от цял свят се опитват да разтълкуват станалото. Според някои това е грешка на по-възрастните и по-необразованите британци срещу пришълците от бедни европейски, африкански или азиатски странни. Според други вотът е срещу бюрокрацията в Брюксел. Според трети – Англия първа напуска потъващия кораб на ЕС...

А всъщност истината е много проста: част от гражданите на острова, недоволни от различни социални, икономически, здравни и други вътрешни национални проблеми бяха подлъгани да гласуват за излизане от един успешен съюз. Англия дължи успешното си икономическо развитие през последното десетилетие имено на този съюз. Какви ще бъдат последиците от този наказателен вот, ако накрая тя действително напусне ЕС?

Загуби – казано с една дума. В краткосрочен и дългосрочен план – само загуби. Британската икономика ще започне да се свива с малки, но постоянни темпове. След двадесет години икономиката ще се свие с поне двадесет процента. И няма как да бъде иначе. Тя ще загуби супер евтината и послушна работна ръка от Източна Европа. Ще загуби и свободните пазари в ЕС за близо 450 млн потребители. Част от големите и средните инвеститори ще се пренесат на континента. Част от малките ще фалират.

Как стана така, че една модерна, демократична страна с най-свободната на планетата преса /поне на теория/ тръгна доброволно по пътя на „самоизолационизма“, ако може да бъде употребен такъв термин?

Ето това е най-важният въпрос който трябва да бъде разтълкуван след Брекзит. Последните седмици преди вота целият свят следеше медийната кампания „за“ и „против“ на Острова. Тя се водеше и от двете страни в предимно емоционален и морален план със силни националистически оттенъци, съпроводени с елементарни лъжи и фалшиви данни. Никоя от страните не изложи сериозен план с икономически доводи и разчети за следващите две десетилетия.

Може ли някой да отиде в банка в Лондонското сити и да поиска бизнес заем за стотици милиони с общи устни обещания за бъдещ успех? А ако все пак има трудности, накрая те ще бъдат преодолени и начинанието неминуемо ще сполучи?! Не може, естествено. Англия обаче тръгна на дълъг и опасен път без никакви сериозни финансови, бизнес и ресурсни разчети.

Доскоро такъв тип емоционална

политика под въздействието на телевизора

се правеше в страни с неразвита или фалшива демокрация. Някои я определят даже като „Кремълска“ демокрация. Гражданите там се „подгряват“ няколко месеца активно по централните телевизии, при подкрепата на радиостанциите и информационните сайтове, и накрая те сами взимат „правилното“ решение. Политическият елит получава желаният резултат. Нерядко той е в пълен противовес с интересите на бизнеса.

Подобен е случаят и с „английския пациент“. Бизнесът ясно каза, че не желае Англия извън ЕС. Интелигенцията и младите поколения казаха същото. По традиция /явно световна!/тези съсловия не можаха да се обединят, да изкарат сериозен план с данни и статистика и не се активизираха в деня на гласуване. Надделяха гласовете на по-бедните, по-възрастните, по-уплашените и по-ядосаните от живота си.

Имено такива хора избират Путин в Русия с мнозинство от над 70%! И вероятно пак ще го изберат...

Феноменът на кухата, изпразнена от достоверни факти, данни и статистика журналистика, но пък пълна с емоционални и недостоверни твърдения, гъделичкащи страховете и маниите на елементарно мислещите хора дойде и на Острова. Но за да сме честни – от около пет години това се превърна в световен феномен, касаещ почти всички развити, демократични страни.

От световната журналистика изчезнаха сериозните анализи на въпросите, касаещи обикновените граждани на Европа, САЩ, Канада, Япония и др. Поставят се въпроси, касаещи елитите и се разглеждат в условен, завоалиран и псевдо теоретичен аспект. Обикновените граждани на тези страни се интересуват защо цените и наемите на жилищата непрекъснато се увеличават въпреки, че строителните материали поевтиняват, а технологиите се развиват?! Защо поскъпват и здравните услуги, без да се увеличава качеството и бързината им? Защо не може да бъде овладяна криминалната и битовата престъпност, тероризма въпреки супер скъпото и супер технологичното оборудване на институциите? Защо не може да бъде овладяна световната бежанска вълна – кораби и катери ли липсват, сателити за наблюдение, камери, служители?!...

Всички тези въпроси или ги няма в централните национални медии или се разглеждат

по „кръмълски“ - псевдо теоретично, замъглено и емоционално

Националните дебати явно са овладени напълно от елитите и те подминават или замазват горните въпроси. А когато на изнервените обикновени хора им писне, гласуват в подходящ момент за подходящата националистическа партия или кауза с наказателен вот против елита.

В Англия на обикновените хора явно отдавна им беше писнало от тази медийна игра на демократични дебати и част от тях те се подведоха по елементарни политически самозванци като Борис и Найджъл.

Не е лесно да подведеш цял народ да предприеме най-сериозният политически ход след Втората Световна Война без никакъв икономически, социален и бизнес план. От друга страна това е напълно по силите на човек, позволил си да отрови с полоний на Острова неудобен противник и с приятел цигулар, притежаващ два милиарда долара в офшорни сметки за „благотворителни музикални цели“.

Британският премиер обаче забрави да попита – чии всъщност са медиите на Острова и 

за кой оркестър свирят техните собственици 

и главни редактори?! За кого работи всъщност най-богата държавна медия на планетата BBC – за Болшой Театър ли!? И дали са чували там за детектор на лъжата, като служителите от МИ5, примерно.

Идват супер интересни световни политически и медийни години. Много внимавайте пред телевизора, приятели...

http://www.faktor.bg/