You are here

БСП – ходом марш със Запада, но с гърба напред

Христо Комарницки

Корнелия Нинова бърза бавно, за да изпревари Борисов в експлоатирането на проруския електорален сантимент

Диян Божидаров

Тъкмо щях да напиша, че по някои международни въпроси БСП прилича на слон в стъкларски магазин, но се сетих, че друго е по-подходящото сравнение. БСП прилича дебел човек, който стои, пуфти, озърта се, бавно се движи в една посока, обаче лицето му гледа в противоположната. И придвижването се извършва някак със задните части напред. Такова е положението й спрямо вечния за нея въпрос - "Със Запада или Русия сме".

Съдете сами. През 2000 г. се състои възлов конгрес, на който лидерът Георги Първанов произнася ключови за партията и страната думи: "България ще може да отстоява добре интересите си, когато е във, а не извън Северноатлантическия договор". Преди това той е дефилирал на протести срещу НАТО, но от този момент нататък БСП е проатлантическа. После вече като президент Първанов вкарва България в пакта и ЕС, а приемникът му в БСП Сергей Станишев впоследствие оглавява Партията на европейските социалисти (ПЕС). Успоредно с това, на фона на придвижването си на запад, БСП стои обърната с лице към Кремъл - лобира за руските бизнес проекти у нас, подмазва се на електората си, който е русофилски. Това не е стратегията на троянския кон, който се вмъква някъде, за да извърши подривна дейност. Това е поведение на

субект, който няма ясна политическа физиономия

Сетих се за всичко това по повод новината, че партията смята да организира "национална кампания за отмяна на санкциите срещу Русия". Всъщност санкциите на ЕС са срещу руски фирми и руски физически лица. БСП иска да постави темата по време на европредседателството на България. В какво точно би се състояла "националната кампания", още не е ясно, не се знае и как БСП може да повлия върху такава глобална дилема. Тоест знае се - никак. Много интересни обаче са три други въпроса. Първият - желае ли БСП искрено да паднат санкциите. Вторият - смята ли наистина да занимава ЕС с това. Третият - какво в крайна сметка ще произлезе за нея и България, ако повдигне темата.

Отговорът на първия въпрос е по-скоро отрицателен. Ако толкова много искаше да паднат санкциите, БСП можеше да пробва въздействие чрез ПЕС, където се разпорежда Станишев. Нищо подобно няма, наскоро той набеляза задачи пред лидерите на ЕС, не спомена руските санкции. Във вътрешнопартиен план темата бе начената от "дисидента" Георги Гергов, раздута после от депутата Георги Свиленски. В дух "санкциите са вредни за България" се изказа и лидерът Корнелия Нинова, но това бе в предизборния период. Тогава страданието на българския бизнес тя обобщи с тегобите на българските кисели краставички, които не можели да стигнат до руския пазар. Нито санкциите на ЕС, нито контрасанкциите на Русия се отнасят до българските консерви, а до другото, до което се отнасят, почти не засяга българския бизнес. А и думите, изречени през март, не се броят, ако се брояха, БСП вече щеше да е представила законопроект за нова избирателна система...Преди две седмици Гергов и компания пробваха да обсъждат санкциите на пленум, Нинова и крехкото й мнозинство стопираха идеята. Декември започва, наближават празниците, до старта на председателството не остана... Ръководството на БСП очевидно не бърза.

Че темата със санкциите на ЕС срещу руски фирми не е присърце на лидерите в БСП, подсказват и други процеси, още по-любопитни. Те дават отговор на въпроса къде в геостратегическия пъзел е разположена БСП. На думи е ясно - и вътрешни опозиционери, и ръководството е за цъфтящи отношения с Русия, за засилване на сътрудничеството с Москва. Факт е, че в БСП има прокремълски настроени политици - Гергов, Миков... Сега те се изтикани встрани, но не точно заради отношенията им с Русия. Реалните партийни действия и знаци показват друго. В момента на Балканите се развива откъсването на Македония от сръбското влияние и интеграцията й към ЕС чрез България. Това е в интерес на НАТО и е индиректно срещу Русия. БСП изработи и гласува заедно с ГЕРБ декларация в подкрепа на Договора за добросъседство, а македонският премиер Заев, двигател на целия процес, при посещението си през юни се прегърна горещо не само с колегата си Борисов, но и с Нинова. 

Всичко това не значи обаче, че Нинова няма да повдигне темата за санкциите. Напротив - след като е опозиция и

действията й са само за сведение,

може да го стори. Няма да прави Георги Гергов герой в очите на електората, я! Пък и не бива да е по-малък русофил от Борисов, който каза наскоро, че ще занимае ЕС с проблемите на Москва... Последното нещо на света, от което зависят санкциите срещу руски фирми, са мнения или постъпки на БСП. Затова, нищо чудно, Нинова все пак да подеме инициатива за падането им, което не може да е друго, освен бутафория; пълен сихрон с линията от 2000 г. - марш със Запада, но с гърба напред.

Най-любопитно в целия казус е какво би произлязло, ако Борисов или най-голямата опозиционна българска партия подемат инициатива в полза на Москва. Какво би се случило реално? Колкото и да го мислим, нищо друго, освен сърцераздирателна сълза на русофилския електорат у нас. И съответните дивиденти при все по-очертаващите се предсрочни избори.

http://www.segabg.com/article.php?id=883499