Бургаският бизнес печели признание навсякъде, но не и в Бургас
Хвалбите на управата на община Бургас и в частност тези на кмета Димитър Николов за спечелени европроекти и възложени около 700 обществени поръчки не правят по-леко оцеляването на бургаския бизнес. Както всички знаем основната тежест в разкриването и поддържането на работни места в Бургас се пада на частния бизнес с изключение на около 10 000 работни места осигурявани от държавните фирми и учреждения като в тях включвам и няколкото хиляди на частната ЛУКойл .
Истината е, че управниците само обещават работни места в предизборните си програми като кметът Димитър Николов ту 4 000, ту 2 500, а напрактика се оказват примерно 8 или при откриването на поредния МОЛ се твърди, че пак техни са заслугите за откриването на 300 работни места и т. н. Всичко е шменти-капели, а хората просто нямат работа ...
Ненапразно шефът на БСК Божидар Данев счита, че реалната безработица у нас е 20.2 % ...
И на този фон, когато има възможност да се избере българското, в частност произведеното от бургаски фирми с добро и доказано качество, а се избира правеното в Турция или неизвестно къде е просто грях и точно затова искам да напомня на общинските управници, че без поръчки няма работни места, няма и пари за данъци и такси нещо откоето те се хранят ...
Една публикация в бургаски сайт спря вниманието ми и ме накара да направя сравнение между възможностите на бургаския бизнес и тяхното осъществяване, тук намясто в Бургас.
„Бивш МВР министър награди бургаско паве
burgasinfo.com
текст под снимка
Богомил Бонев връчва на управителя на „ЛЕО – Бетонови изделия” Иван Димитров златния медал.
Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев награди… бургаско паве. Наградата е за иновация в строителния бранш. Връзката между павето и Богомил Бонев е есенното издание на Международния технически панаир – Пловдив 2012, чийто изпълнителен директор е ексминистърът.
Двуслойната бетонна плоча „ЛЕО – паве” на едноименния бургаски завод за бетонови изделия е един от 13-те български експоната, грабнали златен медал на панаира. Златните медали са отличие за продукти, отговарящи на европейски стандарти за качество и представляващи новост в своята област. Това е поредното признание за фирмата – тази година павето на „ЛЕО” спечели златен медал и на „Флора – Бургас”. То е патентовано от производителя и се произвежда само в Бургас.
Миналата година „ЛЕО” отвори в Бургас най-големия завод за бетонови изделия в Югоизточна България. Продукцията му е предназначена най-вече за инфраструктурното строителство заради автоматизираното производство, сериозните обеми и гаранцията. С бордюри и плочи на „ЛЕО” е изграден паркът в Карнобат, а сега предстои те да се поставят и по новите улици на Камено, които ще се ремонтират по европейски проект.“
Нека да си дойдем на думата и да припомним едно недоразумение, в което община Бургас като възложител можеше поне да се опита да се погрижи за загиващия бургаски бизнес, а не за този на комшиите от Турция, а това бе изпълнението на проекта за бургаското ларго.
Като повечето бургазлии преди време и аз реагирах с недоумение, защо точно от Турция ще трябва да внасяме тези продукти, след като в Бургас имаме поне пет фирми, които произвеждат подобни продукти и то с добро европейско качество, а да не говорим за страната?!
Нима общината като възложител не можеше да се договори чрез фирмата-изпълнител с примерно някоя бургаска фирма-производител за добра отстъпка при тези солидни количества и при спазване на необходимите технически изисквания.
Нима бизнесът в Бургас цъфти и се развива, че не трябваше да проявим поне елементарна загриженост към него. Нима неслучайно Бургас изостава в развитието на подходящ бизнесклимат и в търговете по обществените поръчки, че все софийски, ямболски и всякакви други фирми грабват сладките хапки на бургаските бизнесмени. Нима така ще се преборим със значителната безработица в града?!
Не знам кой и как го е установил това, но мога да посоча, че български плочи, направени по наша българска технология, устояват около 30 години пред бившия партиен дом, по-късно използван от БСУ, а сега – от съда и прокуратурата, на всякакви мразове и жега и много от тях не са мръднали дори и след машинно почистване на снега, газени от тежки машини по време на концерти и мероприятия и удържали натиска на паркираните върху тях автомобили на „специални“ държавни чиновници.
На неудобните въпроси защо са избрани турските плочи, а не български или плочи от други европейски страни г-н Илиев от фирмата-изпълнител „Трейс-Бургас“ ЕАД посочи преди време първо качеството им, което незнайно къде е пробвано и от кого, а после цена, макар че никой от тази фирма не е преговарял директно с производителя-турската фирма „Истон“, а са били доставени от доставчик АБО „Гранити“ ООД.
И ако турските бетонови плочи са били уж по немска технология произвеждани – в Бургас се произвеждат подобни изделия по италианска технология и с италиански машини.
Да допълня само, че в сайта на турския производител „Истон“ няма почти никакви технически данни освен габаритите, докато в сайта на бургаски производител има данни за натиск, натоварване и износване, за съдържанието на кварцов пясък и т.н.
Няма да обсъждам фугите между плочките и тяхната различна нивелация. Въпросът е, че част от тези плочки се напукаха и начупиха, за което писахме преди четири месеца.
Дали „високото“ качество на плочките или „майсторлъкът“на поставачите им, който е известен и на други места из Бургас, където те извършват т.нар. текуща поддръжка на тротоарите, доведоха дотам, че чисто новата настилка да се напука на места.
В края на тази пресконференция отпреди 20 месеца в защита на турските плочки се вясна и кметът Николов, който сподели, че трябвало да продължат в бъдещия мандат ( т.е. 2011-2015) да довършат още 70% от останалата част на пешеходната зона?!
Вероятно тази новина е зарадвала турските производители на плочи. Бургас ще им осигури поръчка за още поне 2, 2 милиона лева за „висококачествени“ плочки?!
А бургаският бизнес нека тъне в проблеми и дългове – така се излиза от кризата с „помощта“ на общината, която я няма никаква и която се крие зад правилата на поръчките и ония, които дежурно ги печелят?! А нали точно общинските специалисти изготвят документацията и ако примерно поставиш изискване плочите да са с по-голям или по-малък размер от турските положението ще е различно…Какво тук значи някаква грамота и панаирен медал ?!
Какво обаче се случи в Бургас и кой не поиска да избере българското? Дали това имаше връзка с общинското ръководство или с авторите на проекта, или фирмата-изпълнител или комбинация от всички фактори, които оставиха образно казано един куфар европейски и бургаски пари на брега край Босфора и така лишиха водеща фирма, а и не само нея, защото поне още 5 други в района на Бургас можеха да бъдат предпочетени за доставчици на материали за т. нар. бургаско ларго и да влеят и похарчат пари на бургаския пазар, но това не се случи..
Българското не е лошо и в другите общини го предпочитат, нещо, което показахме преди време със снимки от центровете на Хасково, Казанлък, Русе, Плевен, както и със снимки от продуктите на известна бургаска фирма от Варна, Шумен, Слънчев бряг, Царево, Несебър и Созопол, Средец, Карнобат ...
И тъй като нямало, ама никакви проблеми с качеството на турските плочки, кметът заяви по онова време, че ще вземе да счупи една плочка, че да имало основание за критика…
След 10 месеца от откриването на ларгото не само една от прословутите турски плочки вече бе счупена, а няколко квадрата са начупени по ул.“Васил Априлов“, но така се случва и при „най-качествените“ турски материали… Не товар от 15 тона, а дори тежината на лек автомобил от тон и малко отгоре начупи плочките по ларгото, а къде са гаранциите за 10 години?!
Просто качество… Качество на счупените обещания, а защо не и потрошени пари…
И ако това напомняне се окаже, че може да даде хляб на поредната бургаска фирма, която се представя добре извън Бургас , ние ще се радваме, че сме си изпълнили задачата да припомним, че е нужно да избираме българското и бургаското, ако по всички показатели то е конкурентно на чуждите стоки и изделия. Колкото за цената, там всичко може да се договори да е изгодно и за двете страни.
