Българинът ги разбира нещата, нали е тарикат

Radoslav Markov

 

Оказа се, че в България има на глава от населението повече специалисти по американска демокрация, отколкото в самата Америка! 

Българинът, който не е помирисал истинска демокрация и свобода вече 30 години и който през последните десет избира неизменно един мафиотизиран и корумпиран простак да го управлява с 200, този българин обяснява на баща си как се правят деца. 

Така е, защото той, всъщност, е много, много, много болен. По-лошото е, че той не осъзнава, че е болен. 

Имам късмета, всъщност, това е съвсем съзнателен избор, да наблюдавам отстрани и по този начин да добия реална представа за дълбочината и всеобхватността на проблема, защото, когато си във водовъртежа на центрофугата, започваш да губиш истинските ориентири. 

Единици са хората, които успяват да запазят демократичните си инстинкти и чувството за реалност в отровната среда в България. 

Българинът е много добър в подигравките, в обезценяването, в правенето на интересен, в остроумниченето, в осъждането и в произнасянето на присъди от висотата на последна инстанция, но всичко това разкрива емоционална незрялост и дефицит на базисна справедливост в обществото. 

Всъщност, за България няма изход. Мракът ще се спуска все по-черен и по-черен, а нищожният процент хора, запазили все още някакво чувство за справедливост и свобода, ще намалява, докато съвсем се стопи. 

Единственият изход, може би, е огромен световен (най-вече източен) геополитически катаклизъм, който да прекъсне облъчването и зомбирането на българите от кремълската петолъчка. 

В същото време се забелязва един много интересен феномен – на инстинктивно ниво, явно, българинът гледа да изпрати децата си да учат и живеят на Запад, в онзи Запад, в който, според него, няма демокрация и свобода, има цензура в социалните мрежи, а и въобще, пълно е с гейове и транссексуални, в който върлува световната конспирация и който е пръскан с кемтрейлс, облъчван с пет жи и който, с две думи, е олицетворение на правиславния ад. 

В същото време съвсем съзнателно не изпраща децата си в една прекрасна страна на Изток, една свободна, богата, развита, демократична и необятна страна, където свободно се диша (и винаги се е дишало), там, където думата “цензура” не съществува, там, където мъжът е мъж, жената-жена, а децата не се знае от кой са, там, където духовното е много над материалното, защото не могат да произведат качествено материално, и където сърцата на хората са огромни, разширени от консумация на алкохол. Там, където президентът язди мечка, гол до кръста, и лети с жерав. 

Българинът ги разбира нещата, нали е тарикат.