Българинът и класовата ненавист

(БУРЖОАЗИЯТА СЕ ЗАВРЪЩА)

 

Николай Флоров

Освен тарикат – казано възпитано – българинът е известен още и като завистливо същество. Вицът за казана с катрана, в който врят българите в ада, се отнася точно за тази им слава: единствено до този казан дяволите нямат пазач, тъй като знаят, че българите сами ще  смъкнат обратно във врящия катран всеки, който иска да избяга. 

Дяволите очевидно са запознати добре с адетите на българите, за да им гласуват такова голямо доверие.

За това си има и съответното обяснение – не беше отдавна, когато цар Фердинанд си е набирал за дворцови дами някои от софийските селянки, които са му изглеждали малко по-окумуш, накарал ги да хвърлят селските си носии и да облекат нещо виенско или парижко, та да изглеждат по-дворцови. Та от тогава, казват, се зародила и модерната класова ненавист. 

Не след дълго на власт дошли комунистите, а те, както знаем, се впуснали по ленински да прилагат класова ненавист – ненавист, братче, до дупка: избити, изгонени, концлагерувани, интернирани, национализирани… 

Но ето че днес комунистите и техните бивши десарски ченгета са зарезали класовата ненавист, присвоили  са си капиталите, подсигурили са децата си и са оставили кой както може да изпълзи от казана и да забогатее. Който не може – да ври! Ленин повече не преде. 

Да, ама да вриш в катрана е навик. На хоризонта идва новата българска буржоазия – забогателия и забогатяващ некомунист. Той има яхти, хотели, вили, Ламборгини, ферми и конюшни, басейни, апартаменти в близка и далечна чужбина… Или както казва старият комунист Бойко Борисов: «Българите се видяха в пари…»

Е, не точно българите, но някои от тях. Така и трябва – буржоазията се завръща. Тази същата омразна буржоазия, тоест гражданската класа, the middle class, носителя на всичко омразно за Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин.

Не ме разбирайте зле – комунистите и днес ненавиждат буржоазията във всичките й разновидности: интелектуалци, технократи, специалисти, техници, бизнесмени, учени, актьори, хора на изкуството. Както обикновено, те се страхуват от тях, така че колкото по-голяма е буржоазията, толкова по-опасна е тя за комунизма и неговите наследници на омразата – децата им. Те са приемници на червената буржоазия. 

Да ненавиждаш е не само страст – това е ръжда, която разяжда душата. Българите никога не са били учени как бедните да живеят заедно с богатите, без да се мразят един друг. Това че не знаят е постижение на комунизма. Това е омразата, която разяжда националната тъкан. Но те не са учени и на друго – как богатите (най-малко богатите комунисти) да милеят за род и отечество, да помагат на бедните и да покажат милосърдие и състрадание. 

За тая философия се искат дълги традиции за толерантност и свобода на личността – същата тая личност, която комунизма така старателно се опитваше да убие и почти успя.

Класова хармония ли? 75 години класова омраза не се изтриват с гума за триене. Толкоз за декомунизацията.