You are here

България е държава, която сама си зачерква бъдещето

Когато една държава се управлява от хора, на които не им пука за младежите, тя сама зачерква своето бъдеще и се самоунищожава. Когато управлението на тази държава има начело премиер, който съветва младежите да „садят картофи“ и да „пасат овце“, подобно управление е пагубно за бъдещето на тази държава.

А държавата е България ...

Бойкономика

Ако някой иска да работи, да почне да гледа овце и агнета, тъй като нашите животновъди не могат да произведат, колкото искат пазарите.“

Това призова премиерът Бойко Борисов в интервю за "Стандарт"през ноември 2011 г.

През март 2011 г. в интервю за БТВ пък премиерът даде друг подобен съвет, като заяви, че "при толкова пустеещи земи, всеки може да си насади картофи" вместо да се оплаква.

Цар Картоф

В наши дни особено силно са засегнати младите хора-бъдещето на България. Налице е ясна тенденция към спад във възрастовата граница на безработните. Потенциално най-активната и трудоспособна част от населението се превърна в годините от 2000 до 2012 г. в “излишна”, разчитаща само на щастливата случайност в намирането на работа. Това доведе нещата до лафа, че не ми е работа да си търся вече работа ...

Нарастващата липса на заетост сред младите провокира огромни разделения .Проблемът сигурно ще има голямо влияние върху бъдещето на Европа., за България която е в демографска катастрофа това ще е унищожително ... Работната сила на континента ще намалее с 50 милиона души през следващите 50 години според Световната банка. Нужни са необходими квалифицирани, опитни нови служители, които да издържат застаряващото население. И докато в Германия и другите стари европейски страни нещата ще се закърпят, то в България след 20 години тази реалност ще доведе до краха на пенсионната система и държавата.

В Гърция и Испания почти половината млади хора са безработни. До една четвърт от хората между 18 и 25 години в Белгия, а безработицата се е увуличила с почти 6% спрямо 2008 г. Дори в някои части на Брюксел младежката безработица достига до 40 процента. Във Франция, Великобритания и Швеция един на всеки петима младежи е без работа. В Италия нивото й не падна под 20% за две десетилетия, сочат данни на Евростат. В Германия едва 8% от младите между 15 и 24 години нямат работа, но в БЪЛГАРИЯ ВСЕКИ ШЕСТИ МЛАДЕЖ Е БЕЗРАБОТЕН ...

Пропастта между уменията на младите хора и изискванията на работодателите показва, че БЪЛГАРИЯ Е ЕДНА ОТ СТРАНИТЕ В ЕВРОПА С НАЙ-ВИСОК ДЯЛ НА МЛАДЕЖИ, КОИТО НЕ СА ЗАЕТИ И НЕ СА В ПРОЦЕС НА ПОДХОДЯЩО ОБРАЗОВАНИЕ И НЕ СЕ ОБУЧАВАТ СПОРЕД ТЪРСЕНЕТО НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ?!!

Или това е съдържанието на абревиатурата NEET (not in employment, education or training).

Таблица NEET

Но ако това, което се коментира по форумите е истина, че „белгиец, завършил гимназия, може да получава помощи от 900 евро на месец, ако има поне една година трудов стаж, а минималната брутна работна заплата от 1400 евро месечно и след облагането с данъци разликата между минималната заплата и помощите става около 150 евро, така че става по-лесно да си седиш у дома и да получаваш държавни пари, смятат експерти.“

Евростат

Моят син обаче с десет годишен трудов стаж получава помощ за безработен по 7,50 лева за работен ден или „ФАНТАСТИЧНАТА“ СУМА ЗА МЛАД ЧОВЕК ОТ ОКОЛО 165 ЛЕВА МЕСЕЧНО В „НАЙ-ХУБАВИЯТ ГРАД ЗА ЖИВЕЕНЕ“ В БЪЛГАРИЯ ?!

КЪДЕ Е БЕЛГИЯ, А КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ ?!

Ето как коментира този проблем Дойче Веле в статията : „Нищонеправещите в България“.

България е шеста в ЕС по брой на младежите, които нито учат, нито работят. А тези, които инвестират много време и средства, за да завършат висше образование, все по-често установяват, че от много учене полза май няма.

Последните данни на Евростат са еднозначни: и през третото тримесечие на тази година младежката безработица в България е продължила да расте. Всъщност безработицата сред младите не е български феномен. В световен мащаб всеки осми на възраст между 15 и 24 години си търси работа, сочи доклад на ЮНЕСКО, публикуван тази седмица. Около 25 процента от младите хора изкарват не повече от 1,25 долара на ден, което неизменно ги обрича на доживотна бедност.

...

Къде е България?

През 2011 година младежката безработица в България е възлизала на 26.6%, което определено е над средното за Европа. През 2012 година положението се е влошило още повече - Евростат отчита, че към средата на годината младежката безработица е достигнала 29,6%. Тези цифри нареждат България на шесто място в Европа.

Международната организация на труда не вещае нищо добро за младите българи - през следващите години те ще изпитват огромни затруднения при намирането на първа работа. А тези, които все пак успеят, ще са застрашени от опасността да „отпаднат” от трудовия пазар - заради оптимизациите, които въвежда бизнесът.

"Файдата" от ученето

Все по-често младите българи ще попадат в капана на временната заетост и сезонната работа. Тоест - ще им се налага да извършват труд, който не изисква висока квалификация или образование. Което пък е поредната илюстрация на крилатата фраза, че „от много учене файда няма“.

През 2011 година 82% от близо 180-те хиляди работещи младежи на възраст до 24 години са със средно образование, а едва 8% от тях имат диплома за завършено висше образование, сочи статистиката на българското социално министерство. И все пак: две трети от младите хора, които през 2011 година са били безработни и не са си търсели работа, посочват като причина за това продължаването на образованието си.

Дори и най-яростните привърженици на философията „залудо работи, залудо не стой“ отдавна вече са наясно, че образованието в България се задъхва пред летвата, която издига бизнесът. Ето един пример: средната работна заплата в родния софтуерен бранш е една от най-високите в страната - 2 388 лева. Същевременно обаче във всяка софтуерна компания има средно по 8 незаети работни места, което може да означава само едно - кандидатите за работа просто не са достатъчно добре подготвени. Неслучайно софтуерната индустрия настоява за подобряване на IT-образованието.

Стажуване до дупка

Слабата подготовка в училище и в университета не е единствената спънка пред търсещите работа млади хора. Препъва ги и т. нар. „липса на опит“. Тази дупка може да се запълни чрез стажуване, предлага държавата."

Ето и какво е мнението за пред медиите на ЕК от юли т.г. :

Лого

Младежката безработица: проучвания показват, че професионалното обучение и стажовете са полезни, но са необходими подобрения

Изключително високите нива на безработицата сред младите хора в Европа налагат незабавни действия от страна на държавите членки. Един от приоритетите за действие е на младежите да се осигури плавен преход от училище към работа. Две проучвания, предприети по искане на Европейската комисия във всички държави членки на ЕС, относно професионалното обучение и стажовете препоръчват в тази връзка по-адекватeн отговор на изискванията на пазара на труда, по-добър синхрон с потребностите на бизнеса и повече гаранции по отношение на качеството и перспективите за младите хора.

Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви: „Европейският съвет подчерта значението на професионалното обучение и стажовете, особено в контекста на гаранциите за младите хора и новите схеми за мобилност. Новите проучвания хвърлят повече светлина върху тези схеми и ни помагат да подготвим нашите предстоящи инициативи за подобряване на прехода от училище към работа. Професионалното обучение и стажовете могат да послужат на младите хора като мост за навлизането им на пазара на труда и по този начин за справяне с твърде високото равнище на младежката безработица в Европа. Професионалното обучение и стажовете обаче трябва да гарантират, че на младите хора са дадени възможно най-големите шансове за намиране на устойчиво работно място след това. В това отношение оказваме подкрепа и чрез по-целенасоченото използване на Европейския социален фонд“.

Професионалното обучение се определя като „двойно“ първоначално професионално образование и обучение (ППОО), в което се съчетават и редуват обучение в предприятие (периоди на придобиване на практически опит на работното място) и училищно образование (периоди на теоретично/практическо образование, предоставено в училище или център за обучение), чието успешно завършване води до получаване на национално свидетелство за ППОО. Най-често между работодателя и обучаващия се има договорни отношения. Опитът показва, че в страните, в които съществуват подобни схеми за професионално обучение, младите хора имат по-голям шанс за плавен преход от училище към работа. Двойните образователните системи са налице в редица държави членки на ЕС (най-разпространени са в Австрия, Германия и Дания, но също и в Нидерландия, Франция и Словения).

Стажовете се определят като ограничен във времето професионален опит с включен образователен компонент. Те имат сходни цели с професионалното обучение: да се улесни преходът от училище към работа посредством осигуряване на практически опит, познания и умения, които допълват теоретичното образование. Те могат да бъдат част от програмите на висшето образование. За някои професии (напр. лекари, адвокати, учители), както и в много други университетски учебни планове, стажовете са задължителен елемент в хода на образованието. Налице е обаче нарастваща тенденция за следдипломни стажове на младите хора по споразумение между стажанта и работодателя, без те да са свързани с учебна програма или получаването на диплома.“

Да сте чували за нещо подобно в България, освен че в някоя община или ведомство стажуват по няколко младежи ...

Колаж Ладо

За тези които управляват картофите и овцете са панацея за бъдещето на България, а защо не и тиквите ... Не е лесно да си тиква, не е лесно и да си гербер или обратното ...