България е „дефектна демокрация"

Българите не бива да си затварят очите пред злощастните оценки, които страната получава в авторитетни изследвания. Със същия успех тежко болен пациент би избрал да затвори очи за лошите новини, съобщавани от лекарите. 

 

В авторитетния годишен индекс на демокрациите на Economist Intelligence Unit (The Democracy Index of EUI) България е определена за поредна година като „дефектна демокрация“ („flawed democracy“). Тя заема 52-ро място в индекса (от 167 страни), след Суринам и преди Индия.

Страните в индекса са групирани съобразно резултатите в четири категории – пълноценни демокрации (Норвегия, Исландия, Швеция и др.), дефектни демокрации, хибридни и авторитарни режими (Русия, Казахстан, Узбекистан и др.). Т.е. страната ни можеше да бъде класирана и по-зле.

12 години стагнация

Би могло да се възрази, че и Франция попада в индекса на дефектните демокрации, а България съвсем не е с най-лошата позиция от страните в ЕС – Унгария например е 55-та. Ситуацията у нас обаче се влошава, през последнитя пет години индексът спада, като през 2019-а бе направено заключението, че демократичното развитие стагнира през последните 12 години.

Накратко: България е застрашена от изпадане в групата на хибридните режими (като в Турция), които се характеризират със следното: системни и широко разпространени злоупотреби на изборите, системен правителствен натиск спрямо опозицията, повсеместна корупция, зависимост на съдебната система от силните на деня и т.н.

Може дори да се поспори, че в някои отношения вече дори сме стигнали режима на Ердоган. Иначе според индекса, основните дефекти на режима в България са зависимите медии и проблемите в сферата на правораздаването.

Дали обаче теми като проблемите с корупцията или медиите, за които свидетелстват незавидните позиции, заемани от България в авторитетни „барометри“ като индекса на Transparency International, докладите на „Репортери без граници“ и др., вече не са се превърнали в баналност, която може да омръзне на избирателите?

Според политоложката професор Румяна Коларова, в навечерието на предстоящите през април парламентарни избори опозицията у нас трябва да смени плочата, защото повтарянето на призивите срещу корупцията, зависимата прокуратура и некомпетентността ги превръща в „шаблонни формулировки“ и „клишета, на които никой няма да реагира“. Според мен, въпросните теми, които пряко засягат всички български граждани, няма как да загубят мястото си в политическата реторика.

Не знам, не чух, не видях

Следващото българско правителство ще трябва да разпредели близо 29 милиарда евро от ЕС. Въпросите как ще бъдат харчени тези средства и как ще се гарантира, че огромните потоци от Брюксел няма да влязат в нови корупционни схеми ще бъдат сред основните в предизборната кампания, а и след това.

През последните дни страната се разкъсва от нов корупционен скандал – осветената от ОЛАФ афера около поръчаните с евросредства 290 автомобила за МВР. Президентът и ГЕРБ взаимно се обвиняват за аферата, а ОЛАФ настоява, че България трябва да върне близо шест милиона евро.

Ако се окаже, че президентският съветник Пламен Узунов е отговорен като министър в назначеното от Румен Радев служебно правителство, това би унищожило претенциите на президента да бъде стожер на почтеността в борбата срещу в „мутрите във властта“ и би провалило амбициите му за втори президентски мандат.

От друга страна, съвсем не е изключено тъкмо ролята на министри на вътрешните работи в правителствата на Борисов да се окаже решаваща за сделката, посрамила за пореден път България.

Дали обаче на базата на всичко, което сме видели, българската прокуратура ще може безпристрастно да свърши работата си и Темида да отсъди строго, но справедливо? По-важното, което мнозина пропускат, е друго: независимо кой е отговорен за аферата с джиповете, МВР – висша българска институция, която би трябвало да има основополагаща роля в борбата с престъпността, е замесена в корупционна схема за милиони евро.

Българите не могат, а и не трябва да си затварят очите пред злощастните оценки, които страната ни получава в авторитетни изследвания като индекса за демократичност на „Икономист“. Със същия успех пациент, страдащ от тежко заболяване, би избрал да си затвори ушите и очите за лошите новини, които му съобщават лекарите.