Българският дипломат Светослав Поменов - убит от комунистите по заповед на Москва през 1945г. в условията на съветска окупация на България.
Българският дипломат Светослав Поменов - убит от комунистите по заповед на Москва през 1945г. в условията на съветска окупация на България. Портрет от 1931г.
† Светослав Константинов Поменов е български дипломат и дългогодишен посланик в различни държави. Негов баща е юристът и политикът Константин Помянов, който е роден в град Прилеп, Македония и е доктор по право от Хайделберг, Германия, два пъти министър на правосъдието (1884, 1893-1894), виден столичен адвокат и дипломатически агент във Виена (1902-1903).
Неговият син Светослав Поменов е роден на 27.05.1887г. в София. Завършва право във Франция, участва в двете Балкански войни през 1912-1913г. и в Първата световна война през 1915-1918г., в които е отличен с два ордена ''За храброст''. След това преминава на дипломатическа служба в Министерството на външните работи и изповеданията. Секретар и преводач на българската делегация на Парижката мирна конференция през 1919г. Управляващ българските посолства в Швеция (1920-1921) и Германия (1921-1923) и посланик в Германия (1923-1925,1931-1934), Румъния (1925-1931) и Италия (1934-1940).
През 1940 г. той ръководи българската делегация при преговорите с Румъния за Добруджа и подписва на 7.09.1940г. Крайовската спогодба. Приносът за връщане на Южна Добруджа е особено значим и признат още тогава. След това Св. Поменов е определен за председател на българската делегация в съвместната българо-румънска комисия по прилагане на Крайовската спогодба..
От 1941г. Св. Поменов е началник на канцеларията на Н. В. Цар Борис III.
Той е човек със спокоен и улегнал характер, с аристократични маниери, високо ерудиран, владее немски, италиански и френски език. Компетентен сътрудник на царя в годините на Втората световна война. Св. Поменов подготвя срещите с представителите на съюзните държави, докладва преписките и молбите, които постъпват с процедурата за тяхното решаване. Канцеларията на Н .В. работи динамично - многобройни срещи, обеди, тържествени приеми. Всичко това редовно се докладва на държавния глава.
След смъртта на Н. В. Цар Борис III (28.08.1943) Св. Поменов счита, че съществуването на Канцеларията при недееспособен цар е невъзможно.
В деня на избора на регентите той пише писмо до княз Кирил Преславски и поставя длъжността си на тяхно разположение. След известно време д-р Г. Ханджиев му съобщава, че регентите са решили да бъде изпратен отново в министерството. Така работата на Св. Поменов в двореца приключва.
След преврата на 9.09.1944г. Св. Поменов е репресиран от комунистите. На 06.10.1944г. е арестуван заедно с другите царски съветници. Два месеца е разследван в "Народната милиция". Пише саморъчно дознание по предварително зададени му въпроси, а след това и уточнения и допълнения.
Изправен е пред Първи върховен състав на "Народния съд". За негов служебен защитник е назначен проф. д-р Йосиф Фаденхехт. Въз основа на напълно безпочвени и общи обвинения е осъден на смърт. Самият главен ''народен обвинител'' Г. Петров не посмял да иска за него смъртно наказание, а е споменавал само за затвор. Поради това адвокатът на Св. Поменов проф. Й. Фаденхехт е уверен, че ще го оправдаят или осъдят най-много на 1 година затвор. По-късно проф. д-р Й. Фаденхехт определя присъдите като "съдебно убийство", което е истината.
Св. Поменов е разстрелян на 01.02.1945 г. в София заедно с другите осъдени на смърт царски съветници, регенти и народни представители.
Семейството на Св. Поменов също е репресирано от комунистите. Посред лютата зима на 23.12.1944г. неговото семейството, което включва съпругата, сина и дъщерята са изселени в Добруджа и Лудогорието. Тук при ужасни условия са държани до следващата пролет. След това са лишени от право да се върнат в столицата. Роднините му живеят в постоянен страх. Многократно са уволнявани от работа като "засегнати от мероприятията на народната власт". На съпругата му е отказана пенсия.
Янко Гочев
Фейсбук
