You are here

Българско магистрално

предложението за вдигане на скоростта до 140 км/чБългария още няма достатъчно магистрали, но пък съществуващите ще бъдат почти най-бързите в Европа. Ако се приеме предложението за вдигане на скоростта до 140 км/ч. Емилиян Лилов анализира смислеността на идеята.

Пепи, депутатското синче, наметна марковото си яке, забра ключовете от колата и се понесе към гаража. Там го чакаше лъскавият като детска играчка баварец "петица" на няма и седмица - подарък от "стария" за рождения му ден. Беше истинска ракета и по-скъп от всичките му гаджета накуп: от 0 до 100 за 5 секунди, 200 коня, автоматик, многозонов климатроник, 3D-навигация, кожен салон, уредба и какво ли още не. Подарък за предния рожден ден пък беше шофьорската книжка, да не се мъчи детето – както беше настояла майка му. И Пепи усвои предимно моториката газ-спирачка... После се спусна от вилата в Драгалевци, зави по околовръстното и издуха всички в посока "Царско село". По радиото говореха, че правителството щяло да вдигне с 20 километра максималната скорост на магистралата. "Че колко са 140", ухили се все пак доволно депутатското синче и натисна газта...

По-добре повече

Алекс, шофьорчето на известния "бизнесмен" К.В., се наметна с марковия си анцуг, мушна ключовете на джипа в джоба и се запъти към гаража. Там величествено го очакваше мощният черен 3-литров Кайен V6 турбо с 240 коня и скоростна кутия Типтроник. После пъхна ключа, наду уредбата докрай и жизнерадостна чалга изпълни купето и най-вече сърцето на Алекс, който също отпраши към северната дъга...

Васко от сергията в Люлин наметна старата си грейка, грабна ключовете на 17-годишната си Вектра и се запъти към градинката пред панелния блок, където го чакаше верният му "кон". Понамести фалшивата винетка и пое към Кооперативния пазар през околовръстното. С леко притеснение се сети, че няма гражданска отговорност, но поне беше минал на технически преглед при баджанака в кварталния сервиз. Васко натисна газта, но се обади ремъкът, който плачеше за смяна. Както и бендиксът, делкото, ауспухът... Изпсува тихо...

Колкото повече, толкова повече

Гошко катаджийчето наметна смачканата си униформа, мушна ключовете и подкара служебната Астра по северната дъга. Покрай него прелитаха баварци, джипове и други лъскави возила, но мисълта му беше заета с неплатената вноска по ипотеката и мрънканиците на жена му за нови ботушки от мола. Погледът му пробяга по избледнялата маркировка, неподдържаните мантинели и големите като гръцки бюджетен дефицит дупки по асфалта. По радиото съобщаваха, че щели да качват максималната скорост на магистралата. Изведнъж му просветна и доволно потри ръце - в мислите си вече се виждаше с палка в ръка по пътя за Пловдив. Нали някой (Мечо Пух) беше казал "Колкото повече, толкова повече..."

Когато приближи мястото на срещата с колегата си, изведнъж ги видя - трите смачкани коли, блокирали пътя. Едната - до неузнаваемост. Извести колегите си за верижна катастрофа на околовръстното шосе. Вероятно поради превишена скорост на опасен пътен участък. После си помисли за черната статистика, която току що се бе увеличила с още един загинал на пътя и двама ранени. По-късно щеше да научи и имената им - Васил, Алекси и Петър. Слънцето лениво се показваше на хоризонта...

Дойче Веле