You are here

Вдигат цената на тока - нова наредба на ДКЕВР

Вдигат цената на токаЦената на тока ще продължава да расте през следващата година. Заради задължението на топлоелектроцентралите да купуват права за замърсяване на въздуха и заради роенето на таксите по веригата преди токът да стигне до потребителя. Независимо че печалбата на електроразпределителните предприятия (ЕРП) ще бъде ограничена до 5 процента, а зелената енергия трябва да поевтинее, защото Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вече ще намалява цените на тока от възобновяемите енергийни източници с размера на получената евросубсидия за реализирането на проекта.

Това стана ясно по време на обществено обсъждане в ДКЕВР на промени в наредбата за ценообразуването на електроенергията, които трябва да бъдат приложени при формирането на тарифите от 1 юли 2012 г. Председателят на комисията Ангел Семерджиев повтори предишна своя прогноза за поскъпване на тока със 7-8 на сто от следващото лято заради задължението на ТЕЦ-овете да купуват парникови емисии, въпреки че според синдикатите в бранша повишението ще е 20 процента.

Все по-дълги сметки за ток

Поправките предвиждат в отделен ред в бъдещите сметки за ток да се изписват т.нар. невъзстановяеми разходи, за каквито са обявени инвестициите, направени от чужди компании за рехабилитацията на ТЕЦ-овете „AES Гълъбово“ (бившата „Марица Изток 1“) и „КонтурГлобъл Марица Изток 3“. Токът от тези две централи се изкупува от НЕК по 15-годишни договори за доста по-високи от останалите цени на производителите на електроенергия.

В момента тези разходи са скрити в таксата за пренос на НЕК. Според председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев изваждането им в отделна тарифа няма да доведе до поскъпване на крайната цена на тока, а „само ще се повиши цената на едро“. Според шефа на Асоциацията на индустриалните потребители на енергия Константин Стаменов се открива нова възможност за повишаване на цената на тока и дори за вкарване сред невъзстановимите разходи на инвестициите за хидровъзела „Цанков камък“ и АЕЦ „Белене“.

Семерджиев обаче се зарече повече дългосрочни договори за ток да няма.

Против въвеждането на ред „невъзстановими разходи“ във фактурата се обяви и председателят на Асоциацията на производители на чиста енергия Велизар Киряков. Според него това ще отвори вратата за кръстосано субсидиране в сектора, което ощетява потребителите, а и не е разрешено от ЕК.

Почти всички против ограничаването на печалбата

Промените в наредбата предвиждат също така въвеждането на понятие надценка за ЕРП-ата, която те да могат да слагат върху цените, на които купуват енергията от НЕК и Електро­енергийния системен оператор (ЕСО). Тя ще е от 1 до 5 процента и на практика ще замени сегашната норма на възвращаемост на инвестициите на дружествата или печалбата им, която сега би трябвало да е гарантирано 12 процента, съгласно условията за приватизацията на мрежата през 2004 г., но инвеститорите твърдят, че тя реално е около 9 на сто.

Естествено, мажоритарните собственици на ЕРП-ата – Е.ОН, ЧЕЗ и ЕВН, се възпротивиха, посочвайки, че така са поставени в неравноправно положение спрямо търговците на ток на свободния пазар.

Шефът на дирекция „Регулации“ в Е.ОН Пламен Стефанов коментира, че „досега имахме формула с ясни параметри на ценообразуване, които сега са заменени с корекции и надценки, определени при 90 процента регулиран пазар, който обаче ще се отваря“.

Други участници в дискусията също застъпиха тезата, че надценката няма да сработи с отварящия се пазар с въвеждането на борса за търговия с ток от догодина. Според тях ако все пак има такава, то горната й граница трябва да се повиши.

„Крайният снабдител работи с икономически обосновани приходи и не ми е ясно как някой определи, че надценката ни трябва да е до 5 процента. Ами ако икономически обоснованата е 6 на сто?“, попита колегата му от ЕВН Гочо Чемширов. Той изрази и недоумението си как ДКЕВР ще формира базисната цена на електроенергията от различните видове производители, така че върху нея да легне цялото формиране на тарифите в електроенергетиката.

Киряков пък заяви, че ако ще има ограничение за надценката в сектора, то трябва да важи за всички играчи.

В момента ДКЕВР определя по свое усмотрение нормата на възвращаемост и печалба на всяко дружество и тя варира между 9 и 16 на сто.

Емил Горанов, който представляваше парламентарната комисия по икономика и енергетика, също изказа забележки, че не е ясно по какви критерии ще се определя надценката в диапазона от 1 до 5 процента. Той обаче подкрепи въвеждането на механизъм, по който ЕРП-ата да си плащат енергията, с която покриват технологичните загуби по мрежата си.

Евросубсидията за ВЕИ ще се приспада от цените

В поправките в ценообразуването се предвижда още евросубсидията, която много инвеститори в проекти за производство на ток от вятър, слънце и биомаса получават по Програмата за развитие на селските региони, да се приспада от цената на тока им. Това ще доведе до намаление на цената на зелената енергия, каза Семерджиев, но не пожела да се ангажира с процент, тъй като все още нямало информация на колко точно възлиза предоставената досега субсидия от ЕС за възобновяеми енергийни проекти. Това ще се изясни при подаването на заявленията за ВЕИ-проектите догодина, когато ползвалите такава помощ трябва да я декларират.

Велизар Киряков обаче обърна внимание на ДКЕВР, че това, че производителят на екоенергия е одобрен да получи евросубсидия, не значи, че тя му е платена. „Той не може да знае кога направената от него инвестиция ще му бъде възстановена от ЕС, за да я включи в цената си“, каза той.

Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков пък предупреди регулатора, че все още няма механизъм, по който на ТЕЦ-овете да им бъдат признавани разходите, които ще започнат да правят от средата на следващата година за закупуване на квоти за замърсяване на въздуха, каквито са изискванията на ЕС. Той прогнозира, че само заради плащането на въглеродните емисии токът от следващия юли ще поскъпне с 10-15 до 20 процента.

Семерджиев обаче обяви, че очаква ЕК да разреши на българските електроцентрали безплатни квоти срещу ангажимент за инвестиции, което ще доведе до по-плавно поскъпване на електроенергията у нас. Според него ако България получи дерогация от Брюксел, повишаването на крайната цена може и да е под прогнозираните по-рано 7-8 процента.

Медиапул