You are here

Вестниците в неделя

Европа ни бави 400 млн. евро, съобщава „Труд“. Това се дължи на провалилите се късно в петък преговори по бюджета на ЕС за тази и следващата година между правителствата и Европарламента. България е сред най-засегнатите, съобщи председателят на парламентарната комисия по бюджети Ален Ламасур (ЕНП, Франция). “Разликите между позициите на Съвета (държавите-членки, б.а.) и Парламента бяха твърде големи, за да продължат преговорите през нощта”, каза Ламасур. Провалът поставя под въпрос 400 млн. евро разходи, които България е направила по европрограми и са одобрени от Брюксел, но не са разплатени, каза заместникът на Ламасур Ивайло Калфин. Вторник е крайният срок, в който преговарящите законодатели трябва да постигнат съгласие. Ако не успеят, Еврокомисията (ЕК) трябва да внесе ново предложение и то да получи одобрението на ЕП и правителствата до края на т.г. Ако и това не стане, догодина ЕС ще може да харчи на месец 1/12 от равностойността на тазгодишния си бюджет, обяснява изданието. Съветът е отхвърлил искане на ЕК за увеличение на тазгодишния бюджет на ЕС с 8,9 млрд. евро. Това е обезсмислило дискусията по бюджета за следващата година.

newspaper-2

Раздорите в църквата започнаха броени дни след смъртта на патриарх Максим, пише „Стандарт“. Варненският митрополит Кирил беше избран за наместник-председател на Св. синод, но може да се окаже, че е нарушен уставът, обяснили експерти. Според тях Кирил Варненски е трябвало да получи поне 8 гласа, а той събра 7 вчера. По устав синодът взима решенията си с мнозинство на всички членове. Кирил спечели с гласовете на 50% плюс един, но от присъствалите на заседанието. Митрополитите са общо 14, а на избора бяха 12. Владиците се разцепиха по въпроса дали е сгазен църковният закон. Гавриил Ловчански отсече, че няма нарушение. Трима владици обаче не се подписаха под протокола - Калиник Врачански, Игнатий Плевенски и Николай Пловдивски.

„24 часа“ напомня, че в началото на тази година комисията по досиетата е осветлила митрополит Кирил заедно с още 10-ма владици като агенти на Държавна сигурност. Той е сътрудничил под псевдоними Владислав и Ковачев на Първо главно и на Шесто управление. От 1982 до 1986 г. е предстоятел на Българското подворие в Москва, после е игумен в Троян, а от 1987 до 1989 г. е главен секретар на Св синод. Епископ става през 1988 г. 8 месеца след това е избран за Варненски и Великопреславски митрополит. Приближен е на руската църква.

 

Президентът Росен Плевнелиев посъветва вчера, макар и задочно, новоизбраната конституционна съдийка Вената Марковска "бързо да вземе решение" за бъдещето си, разказва „Труд“. Защото "не може в Конституционния съд да бъдат избирани хора, ако има и капчица съмнение за тяхната репутация". Те са не само върховни съдии, те са моралният стожер, символ на справедливостта в една държава. Затова очаквам г-жа Марковска, самата тя да прецени фактите, и от миналото, и да вземе своето решение, подчерта държавния глава.

Прокуратурата е прекалено централизирана като система и се нуждае от "глътка въздух". Това обяви единственият до момента кандидат за нов главен прокурор Сотир Цацаров, информира „Стандарт“. В момента той е председател на Окръжния съд в Пловдив. Преди броени дни седем от членовете на Висшия съдебен съвет го номинираха за главен прокурор. В интервю за bTV той каза, че в прокуратурата работят квалифицирани кадри, но организацията куца. "Степента на централизираност в тази система е достигнала един предел, който сам по себе си не й позволява да работи пълноценно. На системата й трябва малко въздух, вътрешно преструктуриране, трябва й ликвидиране на неравномерностите в натоварването", обясни Цацаров.

 

15-годишният Дони Господинов от Ямбол, е успял да хакне сайта на ГДБОП, четем в „24 часа“. „Сърфирах в интернет и попаднах на сайта на ГДБОП, в който открих слабо място и им писах. Нямаше реакция. Писах им втори, трети път, пак нищо. После ми върнаха мейл, че съм бил малък и т.н. След като получих това писмо, реших да им покажа, че имат слабо място, и им хакнах сайта", разказа момчето пред bTV. Дони не пропуска да участва на олимпиада по информатика, а сега се готви за тази в края на годината и е сигурен, че ще спечели.

 

"10 ноември е важна дата в историята на България, в съдбата на България. Аз не мисля, че това е празник, който трябва да се отбелязва, но е важно събитие, което е определило по-нататъшната съдба на България", заяви генералът от КГБ Виктор Василиевич Шарапов пред Нова телевизия, цитиран от „Труд“. Той е човекът, когото в няколко самостоятелни срещи преди 10-ти ноември, тогава съветски посланик в България, обяснява на Тодор Живков защо трябва да се оттегли. По думите му онези години са били много важни както за България, така и за Съветския съюз. „Ние по същество решавахме едни и същи задачи като демократизацията на обществото", обясни Шарапов.

Сценарият за преврата на 10 ноември 1989 г. е бил подготвен пет месеца преди това – на тайна от Тодор Живков среща между Михаил Горбачов и тогавашните министри Добри Джуров и Петър Младенов. За задкулисните договорки разказа вчера охранителят на Тодор Живков – ген. Георги Милушев, който е последният началник на УБО, информира „Монитор“ „Организатор на смяната беше Москва в лицето на Горбачов”, заяви Милушев пред Нова телевизия. По думите му действието се развило в Букурещ на 7 и 8 юли, когато румънската столица е била домакин на съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договора. На 8 юли – в последния ден от съвещанието, до Милушев се приближил един от охранителите на Горбачов, който го заговорил на френски и споделил на българския си колега за тайна среща предишната вечер на първия човек в СССР с Джуров и Младенов.

 

Европейската комисия може да забрани напълно използването на найлонови торбички в общността, за да се намали замърсяването на околната среда, научаваме от „Монитор“. „Обмисляме инициатива, която ще се превърне в инструмент за забрана за използването на полиетиленови торбички“, заяви Джордж Кремлис от Генерална дирекция "Околна среда" на ЕК. На семинар за управление на отпадъците експертът поздрави България, че е предприела реални мерки за намаляване на пликовете за еднократна употреба. Според статистиката всеки европеец използва средно по 500 торбички годишно. Освен пълната забрана евродепутатите обмислят и възможността за налагане на такса, каквато страната ни въведе.

 

 

 

Митничар сгази колега на границата”, е водещата новина за „Телеграф”. Трагедията се разиграла в петък вечерта, когато виновникът застъпвал смяна, а премазаният си тръгвал. 33-годишният шофьор се качил в служебната кола, натиснал газта и се насочил към бариерата с изключително голяма скорост, като по пътя си прегазил 37-годишния си колега, който по-късно издъхнал. Според виновника сумракът не му позволявал да види нищо пред себе си. Предстои разследване, което да установи какви са били отношенията между двамата и дали става дума за инцидент или умишлено убийство.

 

Kafene.net