You are here

Властта превръща НК в бухалка срещу частния бизнес

Снимка: Юлиян Савчев

Дали правителството и парламентът съзнават всъщност какви поправки в Наказателния кодекс се опитват да прокарат и приемат?

 

Прокарват се промени, които ще доведат до хаос и наказателен произвол
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
В опит да се намесят отново в частния сектор, управляващите смятат да покажат колко разтеглив може да направят Наказателния кодекс (НК). И това, докато от сутрин до вечер обясняват как се борят да намалят административната тежест на бизнеса. 

Въпросните промени въвеждат чисто нови правила по отношение на престъпленията в частния сектор, разширяват неимоверно понятието "длъжностно лице", вкарват търговията с влияние в търговската дейност като престъпление, посочват сред възможните субекти на НК почти всички от търговския оборот. Те могат да развържат ръцете на прокуратурата и да доведат до присъди и влизане в затвора на всеки търговец, който не изпълни свое задължение по договор

Още преди няколко месеца Върховният касационен съд (ВКС) разкритикува тези промени още докато те бяха пуснати за обществено обсъждане от правосъдното министерство. Върховните съдии посочват, че при наличието на пазарна икономика и свобода на договаряне криминализирането на длъжностни престъпления в частния сектор трябва да бъде много добре обмислено. Те настояват да се има предвид Хартата на основните права на ЕС, с която се признава правото на свободна стопанска инициатива, включваща 

свобода на договаряне, свободна конкуренция, 

свобода на упражняване на икономическа или търговска дейност.

Според тях, за да се предприема такава мащабна наказателна репресия в частния сектор по отношение на множество корупционни прояви, тя трябва да е много добре мотивирана. ВКС посочва, че и в момента има достатъчно текстове в НК, по които може да се преследват престъпленията и нищо не налага разширяването им. Акцентира и на това, че в нито един от докладите на Групата държави срещу корупцията GRECО няма нито една препоръка към България за промяна на нормативната уредба. ВКС подлага на конкретни критики и отделните предлагани промени в НК. Като например обстоятелството, че всяко лице може да е субект на престъплението "подкуп". 

Предлаганите текстове категорично не са съобразени със стандартите - нито по линия на ЕС, нито по линия на международното публично право. Това твърди и проф. Пламен Панайотов, ръководител на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет. В интервю за lex.bg той директно обяви, че 

поправките не бива да се приемат, 

защото в противен случай всяко нарушение на служебните задължения в частния сектор би могло да се третира като престъпление. "Това са разпоредби, които не дават никаква яснота относно критериите за това кога дадено поведение ще се счита за престъпно", заяви той. И още: "Ще създадем огромен проблем, тъй като правоприлагащите органи няма да имат ясен и точен критерий за разграничаване на основанията за наказателна отговорност от основанията за дисциплинарна и административна такава. Очевидно е, че това ще предпостави най-малкото недоразумения в тяхната практика, а взето по-общо, може да доведе и до произвол при осъществяването на наказателната репресия"

Той дава като пример предлаганата промяна в чл.221 от НК, който се предлага като огледален на чл.282 (престъпления по служба), но отнасящ се до частния сектор. Според него предвиждането на такава разпоредба поставя въобще под въпрос разграничаването на основанията за носене на наказателна отговорност от тези за носене на гражданска отговорност. 

Панайотов дава пример: Да си представим, че има каквото и да е нарушение или неизпълнение на служебните задължения на управител на ООД или изпълнителен директор на АД. Ако някой от тях е сключил договор и той не се изпълнява, това ще е нарушаване на служебните задължения. 

В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданскоправни последици. А от начина, по който е формулирана разпоредбата в НК, ще излезе, че всяко 

неизпълнение на граждански договор може да води до наказателна отговорност, 

смята Панайотов. Като не е ясен дори механизмът, по който настъпват тези вредни последици. По негови думи това е недопустимо и означава на практика да криминализираме целия граждански оборот. 

Според Панайотов самата идея е неоснователна. Тя поставя въобще под съмнение смисъла от наличието на свободен граждански оборот в условията на пазарно стопанство. А щом той вижда подобна опасност, то какво остава да си мислят хората неспециалисти. Професорът по наказателно право буквално съсипва от критики проекта. 

Нещо, което направи дни по-късно и бизнесът, и то в рядко срещано единодушие между абсолютно всички представителни организации.

Според тях предлаганите промени не намират опора в Конституцията и прогласените в нея принципи на разграничение на собствеността на частна и публична. Двете форми на собственост са равнопоставени, доколкото за всяка от тях законът трябва да създаде еднакви правни условия за стопанска дейност, посочват те. Бизнесът твърди, че например част от предложените изменения инкриминират действия или бездействия на лица, които в частния сектор нерядко съчетават качеството на собственик на капитала или част от него с функции по управление на търговското дружество или са еднолични търговци. 

Това е в противоречие с конституцията, 

съгласно която икономиката се основава на свободна стопанска инициатива. Действията по управлението на частната собственост са свързани със свобода на договаряне, свободно определяне на цени и безпрепятствен избор на партньори, насочени към взаимноизгодни условия на договарящите страни.

При харченето на публични средства сключването на договори трябва да се извършва в защита на обществения интерес. Степента на обществена опасност там е по-голяма, отколкото в частния сектор. Затова законодателният подход в двата случая трябва да е различен. 

Работодателите сочат, че някои от текстовете дават възможност за разширително тълкуване, което може да доведе до наказателноправен произвол. Пренасянето на текстове от държавния към частния сектор пък те смятат за опасно и недопустимо. Тоест властта прави възможно използването на НК като бухалка срещу частния бизнес.