You are here

Влизане в еврозоната няма да освободи резервите на България

Автор: Калоян Стайков

 

През последната година хрумването, че след присъединяването на България към еврозоната ще се „освободят” едни пари добива все повече популярност. В него, обаче, няма грам истина.

България разполага с два вида резерви:

  • фискален резерв, който е равен на близо 4,9 млрд. лв. към края на юли и с който се разпорежда правителството,
  • валутен резерв от близо 24,5 млрд. лв., с който се разпорежда БНБ.

Когато се говори, че нещо ще се освободи след приемането на единната валута, често се бъркат двете понятия.

 

Фискален резерв

Фискалният резерв е създаден с въвеждането на валутен борд през 1997 г. според заемно споразумение с МВФ, като целта му е да поддържа необходимите средства за плащанията по държавния дълг поне за 1 година напред. Той събира на едно място всички сметки на бюджетните организации, като НОИ, НЗОК, централния бюджет, Сребърния фонд, получени заеми и т.н.

Впоследствие резервът започна да трупа средства от вътрешни източници, като бюджетни превишения, приватизация и концесии. Накратко, той е създаден с цел гарантиране на плащанията на държавата по нейните задължения и единствено правителството решава какво да прави с него.

Тази зависимост ясно се вижда от определянето на минималния му размер със закона за държавния бюджет всяка година, прехвърлянето на резерва на НЗОК към сметката на Републиканския бюджет, и свиването на фискалния резерв от 12 млрд. лв. до близо 4,9 млрд. лв. в периода 2008-2011 г. Нито едно от тези действия не е повлияло на валутния борд, който продължава да бъде все така стабилен.

 

Валутен резерв

Валутните резерви, обаче, могат да влияят на борда. Те представляват активите на БНБ, които трябва да осигурят 100% покритие на паричната база (пари в обръщение и депозити на търговски банки в БНБ; т.нар. депозит на правителството, който представлява задължения към правителството и е част от фискалния резерв; задължения към други депозанти и депозита на управление „Банково” на БНБ). За да се поддържа баланса на БНБ, всяка промяна в задълженията на банката трябва да бъде придружена с промяна във валутните й резерви; и обратно – ако има намаление на валутните резерви, това автоматично ще води до свиване и на пасива на банката. Например, ако чуждестранен предприемач иска да инвестира в България, той обменя валута срещу левове, което едновременно увеличава паричната база и валутните резерви на страната с еднакъв размер

Независимо дали сме в или извън еврозоната, балансът на БНБ предполага равенство на активите и пасивите на банката. Не трябва да се заблуждаваме, че изведнъж пасивите на БНБ (основно парите в обращение) ще изчезнат, но активите й ще си останат и ще сме свободни да ги харчим.

Промяната в активите на БНБ ще бъде единствено счетоводна – част от тях, депозити и инвестиции в евро, ще се преименуват във финансови активи, а друга част – монетарно злато, специални права на тираж, инвестиции в щатски долари и японски йени, ще продължат да се наричат чуждестранни валутни резерви. Заедно с това БНБ ще трябва да прехвърли част от чуждестранните си валутни резерви към баланса на ЕЦБ, срещу което се създава нова сметка в актива на банката –вземане от ЕЦБ.

Друга счетоводна промяна ще се наблюдава при пасивите на БНБ, която е свързана с парите в обръщение. Като част от общия пазар на единната валута, на България се пада определена квота от общите  пари в обращение, която се пресмята на база БВП на страната и населението ѝ, и тя ще представлява сегашната сметка „Банкноти и монети в обръщение”. Много е вероятно тази квота да се различава от обема пари в обръщение в страната към момента на присъединяването й, което налага въвеждането на втора сметка – Вътрешно за евросистемата задължение (intra-Eurosystem liability). Тя балансира квотата банкноти и монети, които се полагат на страната според формулата на ЕЦБ, и реалното количество пари в обръщение в страната. Ако при приемането на единната валута квотата на България е по-ниска от парите в обръщение в страната, това увеличава общите пасиви в еврозоната, което се балансира от сметка в актива на ЕЦБ – вземания от централни банки. Същевременно в други страни отпуснатата квота е по-висока от парите в обръщение, което създава допълнителна сметка в активите на централните им банки – вземания от ЕЦБ. За да балансира тази разлика ЕЦБ увеличава пасива си със сметка – задължения към централни банки. 

 

Изводи

Очевидно, чисто технически няма откъде да се появят промени, още по-малко „освобождаване” на резерви. Въпреки това остава политическият нюанс на въпроса – управителят на БНБ се назначава от правителството, посредством парламента. При приемане на единната валута неминуемо ще настъпят промени в Закона за БНБ, но едно нещо, което няма да се промени, е нейната независимост.

В чл. 130 от Договора за функциониране на Европейския съюз е ясно записано, че „нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, от някое правителство на държава-членка или от някой друг орган”.

На опасенията, че централната банка ще започне безотговорно да финансира правителството, дава отговор Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, глава четвърта, член 18, т. 2 – „ЕЦБ определя общите принципи за операциите на отворения пазар и кредитните операции, които се извършват от нея и от националните централни банки, включително и относно обявяването на условията, при които те са готови да сключват такива сделки”. „Всички ...операции с чуждестранни резервни активи, останали в националните централни банки след осъществяването на прехвърлянията [към ЕЦБ], ... както и сделките на държавите-членки, осъществявани с текущите им средства в чуждестранна валута над определен размер ... подлежат на одобрение от ЕЦБ, с цел да се гарантира съвместимост на политиката на обменния курс и на паричната политика на Съюза”, се обяснява в чл. 31, т. 2 от същата глава.

С други думи политически натиск няма как да има, а инвестициите на валутните активи и покупките на държавни ценни книжа ще са регламентирани от ЕЦБ, което би трябвало да успокои страховете, че тези пари ще се харчат безотговорно или че държавата ще ги „вземе”.

Ако някакви пари могат да се освободят, това са държаните на депозит средства на търговските банки, които покриват задълженията им за поддържане на минимални резерви срещу депозитната им база. В момента задължителните минимални резерви в България са 10% от депозитната база, с изключение на привлечените средства от чужбина – 5% и държавния и местния бюджет – 0%, докато в еврозоната изискването е за 2% върху по-голямата част от депозитната база и 0% върху останалата част. След въвеждането на единната валута в България изискванията за задължителни минимални резерви ще се понижат до нивата в еврозоната и това наистина би освободило известен ресурс, но той отива в банковата система, която сама ще реши какво да прави с него – да го отпусне като кредити, което ще увеличи парите в обръщение, или да го инвестира извън България, което ще свие баланса на БНБ.

В крайна сметка присъединяването към еврозоната не е свързано с освобождаване на паричен ресурс, който може да се управлява от правителството. Ако някой може да получи нови средства, това е банковият сектор, който сам ще реши какво да прави с тях. Що се отнася до фискалния резерв – на правителството не му е нужна еврозоната, за да го харчи, както виждаме, че се случва през последните 3 години.

http://ime.bg/bg/articles/vlizane-v-evrozonata-nyama-da-osvobodi-rezervite-na-bylgariya/#ixzz5EPyhXcp6

Коментар "Под лупа" :

Чeтиpидeceт и ceдeм милиapдa лeвa ca мeждyнapoднитe вaлyтни peзepви нa Бългapия, cъoбщи yпpaвитeлят нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa Димитъp Paдeв пo вpeмe гoдишнaтa cpeщa нa бизнeca и пpaвитeлcтвoтo преди повече от година.

Toвa пpaви пoĸpитиe нa вaлyтния бopд oт 160%. Cтaбилнocттa нa финaнcoвaтa cиcтeмa e ĸлючoв фaĸтop пo пътя нa Бългapия ĸъм eвpoзoнaтa, дoпълни Paдeв, цитиpaн oт БHP.

За 2017 г. от управлението на международните валутни резерви БНБ е инкасирала 73 млн. евро загуба, което съответства на -0.33% доходност. 

Когато си беден и нямаш нито левове, нито евро ти е все едно - нещата не се променят ... Ти си беден и така е с поне 2 млн. българи ?! 

Стабилност, нали ?!