You are here

Време е за въпроси как са жертвани българските войници като пушечно месо от Червената армия

В Русия се разразила буря от възмущение по адрес на руски гимназист, изразил мнение в германския Бундестаг, че един германски войник, чиято съдба е изследвал в свой проект, е загинал при нечовешки условия в съветски лагер след пленяването му в Сталинград, всъщност е воювал против волята си и е “невинно загинал”. http://clubz.bg/60988-ekzaltirana_razprava_sreshtu_ruskiq_gimnazist_govoril_pred_bundestaga_video

Горното можем да оставим на руснаците, които по липса на днешни успехи са се вкопчили под духовата музика на официалната пропаганда в своята победа във Втората световна война като пътник за оня свят за снимка (наричана от тях Велика отечествена в периода след германскато нападение срещу СССР през юни 1941 г.).

Но не е ли време да започнем да заваме (някои неудобни за съветизираната ни памет) въпроси във връзка с жестоката съдба за загиналите българи в рамките на Трети Украински фронт?

Знаете ли за какви мащаби на човешки жертвоприношения става дума под командването на наши “освободител” маршал Толбухин? За съветската месомелачка човешкият живот на своите дори не е имал никаква стойност, какво остава за българите на негово подчинение.

Само при една от битките в последните дни на войната Толбухин жертва близо 50 000 души на свое подчинение, за да спре последното германско контранастъпление. Германците дават едва 1945 убити в битката край Балатон.

“Март 1945 года, у Балатона, последнее немецкое наступление, число убитых бойцов Толбухина достигло 48,6 тысяч человек, потери немцев — 1945 убитых и 1095 пропавших без вести. А это 1945 год, победители, бля.” https://my.pcloud.com/publink/show?code=XZce007Z8I6ORHA3jIml5gS2ug8AsSdtl3Gk Искусство быть сверхдержавой (Часть 1) | Линия обороны

Не ми е известно някой в Българи да се е загрижил да търси сметка как точно съветските началници са харчили живота на подчинениете им българи. А на вас?

В книгата “Течна дружба” поместих краткия разказ на читателя Танчо Танчев от Пловдив, споделен в коментарната част на ivo.bg , чийто баща е бил участник като пилот в боевете в Македония срещу германските войски и му разказал как преднамерено са били изпратени на смърт край Скопие българските парашутисти (за отмъщение, че са били обучавани от германци).

Съветското командване им наредило посред бял ден да скочат над укрепени германски позиции – вероятно единственият подобен невероятен по своята самоубийственост подобен десант в историята на парашутизма. Авиаторът чул как младите мъже в самолета се наговаряли да скачат прегърнати по двойки така, че отпред да бъдат онези от тях, които нямат деца с надежда с гърдите си да защитят бащите зад себе си. Напразно. Оцеляват само 6 от тях. http://ivo.bg/2014/06/20/скок-в-миналото-изобличава-още-веднъж/

Ще повярвам, че България се е освободила от съветските се комплекси, когато теми, като тази , станат “поне” обект на обществения интерес чрез усилията на медии, общественици и политици.

Преди това – не сме народ, а съветска мърша, която е обучена да благодари на окупаторите си и да се “респектира”  от тях чрез най-грандоманските им паметници на менталната агресия срещу поредното поколение българи в най-големите български градове: в София, в Пловдив, във Варна, в Бургас и прочее най-големите “паметници”, доминиращи като надзиратели над пленените българи, са именно капищата на езическата благодарност към поробителите на България.

http://ivo.bg/2017/11/22/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0...