ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

26 януари 1877-ма година...

Османска империя... Град Пловдив...
В заможно семейство се ражда се Михаил Герджиков. Бащата на българските анархисти... Българският Гарибалди...

„Часът, който от петстотин години очаквахме, за който работехме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме из балканите и пълнехме занданите, най-сетне е ударил.
Тая вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани.
Нека всеки, който чувства страх в сърцето си, да се отдели додето е време, защото потеглим ли оттук, няма вече връщане!
Ние не се борим за нас, борим се за нашите жени и деца, за тези, които идват след нас.“

С тези думи на 6 август 1903 година борецът анархист Михаил Герджиков дава началото на Преображенското въстание.
На конгреса на Петрова нива (28-30 юни 1903 г.) той е избран за член на Главното ръководно тяло, заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

Под влияние на анархистичните идеи, проповядвани от руските анархисти-емигранти в Пловдив,
Михаил Герджиков създава през 1895 г. анархистка група в гимназията, заради което е изключен от учебното заведение...
В края на същата година Герджиков се свързва с македонски революционери и заедно с други свои съученици
основават Централен революционен македонски комитет, със силно анархистична окраска.
Комитетът просъществува твърде кратко, тъй като Герджиков и приятелите му отиват да учат в Казанлък.
Там пак организират анархистки кръжок и поради участието си в ученическа стачка отново биват изключени от училище...
Все пак Михаил Герджиков завършва средното си образование като частен ученик и заминава за Швейцария през есента на 1896 г., за да следва право, първо в Лозана, а после в Женева...

Тук става свидетел на публичната полемика между анархиста Черкезов и марксиста Плеханов и в края на 1897 г.
учредява Македонски таен революционен комитет (МТРК), известен в Швейцария като първата анархистка организация,
наречена „Женевската група“, съставена от български студенти.

В Женева Герджиков издава два вестника: „Глас на Македонския таен революционен комитет“ и „Отмъщение“,
окончателно оформя анархистките си идеали за повече свобода, правда, хляб и справедливост, които той се заема да реализира в непосредствената борба за освобождаването на „роба отвъд Вардара“.

През 1898 г. в София за първи път се среща с Гоце Делчев, който изпитва големи симпатии към анархисткия мироглед на Герджиков.
През 1899 г. Герджиков се връща в България и кандидатства за учител в Македония.
След получения отказ от Българската екзархия в Цариград, информирана за анархистките му убеждения,
той отново отправя молба до Екзархията,то този път под името и с документите на Тодор Станчев Луканов, негов състудент от Женева.
Под това име го назначават в Българската мъжка класическа гимназия в гр. Битоля, където през учебната 1899/1900 г.
с Даме Груев, Васил Пасков и Петър Мартулков, учители в същата гимназия, е приет за член на Окръжния комитет на Вътрешната македоно-одринската революционна организация (ВМОРО).

Зорко следен от османската полиция,Михаил Герджиков близо година обикаля Македония като секретар на Временния ЦК на ВМОРО и развива агитационна дейност в четата на легендарния Христо Чернопеев.

Михаил Герджиков участва и в дейността на легалната организация в България.
През 1902 г. Гоце Делчев определя Герджиков за ревизор на Одринския революционен окръг западно от река Марица и той отива в Одринско, предприемайки обиколка из целия регион.
Михаил Герджиков е придружаван от местни войводи и четници, и във всяко село свиква мъжкото население в църквата, където го посвещава и заклева в националосвободителното дело и създава местен революционен комитет.

Успоредно с това навсякъде по селата, Михаил Герджиков организира и така наречените смъртни дружини,
в които селяните се обучават на бойни умения.

Въпреки убеждението си, че е рано за общо въстание, Михаил Герджиков се подчинява на решението, взето в Солун през януари 1903 г., за обявяване на въстание на 1 юли (по-късно отложено за 20 юли).
През 1903 г. и всеотдайно се заема с подготовката в Одринско.

Неговите анархокомунистически възгледи обаче не допускат да се вземе такова съдбоносно решение без знанието и висшегласието на тези, които ще го поемат на плещите си, ще жертват живота си и ще проливат кръвта си в сраженията.
Затова решава по въпроса да се произнесе един конгрес, който да се проведе в Одринско, с делегати всички войводи и техните помощници и с най-много по трима представители от всяка околия.
Конгресът се провежда на 28-30 юни 1903 г. на Петрова нива край с. Стоилово, Малкотърновско.
Потвърждава се решението на Солунския конгрес на ВМОРО от януари 1903 г. за повсеместно въстание.

Както на конгреса, така и в хода на въстаническите действия, избухнали на 6 август 1903 г.,
денят на църковния празник Преображение, Михаил Герджиков се изявява като фактически ръководител,
който поема цялата отговорност за въстанието и дава оперативни разпореждания по време на неговото провеждане.

Воденият от Михаил Герджиков отряд от над стотина души, освобождава град Василико (днешно Царево).
По целия Странджански край, с изключение на град Малко Търново, турските гарнизони са прогонени и на освободената територия се установява просъществувалата 20 дни прочута Странджанска република, основава на анархокомунистическите принципи, изповядвани от Герджиков...
Някои изследователи я сравняват с Парижката комуна през 1871 година.

През периода 1907-1912 народният поборник Михаил Герджиков , се отдава изключително на анархистическа пропаганда,
Издава заедно с Върбан Килифарски анархистките вестници „Свободно общество“, „Безвластие“и „Пробуда“.

В навечерието на Балканската война Герджиков организира отряд от около двеста души, включващ много от бившите войводи и четници, участвали в Преображенското въстание, и веднага след обявяването на войната – 5 октомври 1912 г. – навлиза в турската територия...
Превзема още преди пристигането на българската войска селищата Граматиково, Василико, Ахтопол, Резово, Малък Самоков...

В началото на 1913г. Михаил Герджиков разпуска отряда.

Михаил Герджиков е мобилизиран и участва в Първата световна война, макар открито да заклеймява тази световна касапница.

Михаил Герджиков и брат му Николай са едни от учредителите на Федерацията на анархокомунистите в България -ФАКБ.

През 1923 г. Михаил Герджиков е кореспондент в Цариград на редица чуждестранни вестници.
През 1931 г. Михаил Герджиков се завръща в България, препитавайки се с журналистическа и преводаческа дейност.
Неизменно отстоява анархистките си убеждения, без да участвува организационно в анархисткото движение.
Анархиста Михаил Герджиков посреща с отвращение 9-то септевмрийският преврат и опустошаването на "Швейцария на Балканите от АБПФК на БКП.

През 1946 г. Михаил Герджиков категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване
дейци от Преображенското въстание, изтъквайки че е „аморално“ да приеме орден от една власт, натикала в затвора неговите другари анархисти, чието освобождаване би била най-голямата награда за него."

На 18 март 1947 г. седемдесетгодишният прославен народен революционер и анархокомунист Михаил Герджиков, умира в София.
На погребението му се стича хиляден народ – негови сподвижници, съидейници, почитатели.

Отечественофронтовската власт буквално въвежда военно положение в столицата.
Улиците гъмжат от милиционери.
В околностите на София са дислоцирани части на вътрешните войски и руските СМЕРШ...

Съвсем естествена е реакция на властимащите тирани АБПФК на БКП...
За тях, макар и мъртъв, Михаил Герджиков е безпределно опасен за антинародната "народна власт "
в оградения с телени мрежи,социалистически концлагер 16-та ССР.

ТОВА е ИСТИНСКАТА ВСЕБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ с ФАКТИ и ДОКУМЕНТИ!

А тези, които папагалстват комунистическия и руски прочит на всебългарската история са ИДИОТИ!
Като путиниста премиер-милиардер Бойко Бекапето!

Недрет Ахмедова до Янко Гочевъ