You are here

Всеки патриот, който милее за българската независимост и народност, като гледа какво вършат русите в България и навън, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни

Стефан Стамболов категорично е против да играе по свирката на Русия. А българската освободителка иска абсолютна доминация в княжеството. Така се стига до положението само след 8 години, от когато Русия бе освободила България  техните дипломатически отношения да се преустановят за един десетгодишен период.

По онова време за щастие на историците Стефан Стамболов води дневник. Той е изключително ограничен като време, но е важен исторически извор.

Дневника на Стефан Стамболов обхваща твърде малък период от време, едва 5 месеца от началото на октомври 1886 г. до края на март 1887 г.. Точно в този период е една от големите кризи в Българската държава. 

Стамболов започва дневника си с това, че Русия не признава Регентския и министерския съвети. Отношенията между България и Русия се изострят до крайност, Стамболов пише, че руснаците искат да ни окупират, и че черногорци ще воюват срещу българите, а така също руснаците били разпратили агенти из софийските села да съберат 2000-3000 селяни, които да нападнат София и да избият неприятните им първенци. Също руския консул Шатохин бил организирал разбойнически хайки да правят смутове, за да може руснаците, както пише Стефан Стамболов със съгласието на Европа да ни дойдат на гости.

 

Из Дневника на Стефан Стамболов :

6-ий декемврий 1886

В борбата ни с турците за нас Россия беше свята, на нея ни гледахме с пълно и безпределно доверие, от нея чакахме да ни помогне...
Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичаните, които високо викаха, че Россия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне… Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври *? 
(*измислици- бел. ред.) 
А между там минаха се 10 години и днес всекий разумен българин, всеки патриот, който милее за българската независимост и народност, като гледа какво вършат русите в България и навън, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни. 
Като разбрахме, че Россия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между „освободителите“, днес превърнати в грабители и „освободените“, между малкия Давид и исполина Голиата…“
"И ясно е за всякиго, че всички желаят да одържат победа българете над руссите, безмерно малкия и слабия над безмерно големия и силния. С едно постоянство, което учуди всичкия свят, с една неучаквана вещина, с една примерна ревност и бдителност, с една предвидливост и съобразителност българете унищожиха всичиите руски интриги, разкъсаха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили "освободителите". Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействуваха, изкуствено приготвените бунтове умряха преди да се родят, обещанията много малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква...
...дойде и хладното и отрезвяващо разочарование, което показа на руския пратеник Каулбарса, че неговата мисия няма да сполучи и че българите няма да си продадат Царството за голи обещания и само да чуят едно руско "спасибо". Тогава се почна вече откритата война. 
Аз вярвам, че България ще излезе цяла и невредима от днешната криза, мене ми шепне един глас, че скоро държавният ни кораб ще влезе в добро и безопасно пристанище и че покровител на всичките моряци и кораби, българският светец Св. Никола, ще пази нашия кораб...
Да се не закачат с нас руссите, защото голямо зло има да им пати главата. 
Россия ще влезе в капана, който отколе й се гласи, ще се почне една общоевропейска война, в която по всяка вероятност Россия ще бъде разбита. 
Затова нашите братушки ще сторят много добре да си понамалят претенциите и ограничат апетитите, а така също и да не бият котката в затворена стая, защото тя може да се хвърли на врата им и тогава не са знае що може да стане - или котката ще бъде пребита, или калугера удушен. "

 

Стефан Стамболов - в. "Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г.

"Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб­ро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.

От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителс­тво е устремена против нашата независимост и самостоятелност.Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съеди­нението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.

Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.

Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над наша­та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло­то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха поч­ва измежду войската за свалянието на Негово Ви­сочество, чрез което тези господа искаха да се нап­равят приятни и услужливи на руското правителс­тво, което в замяна на това да ги закрепи на власт­та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.

Гнусните замисли на властолюбците се осъ­ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После сваля­нието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.

Всеки, който по-напред предполагаше, че мо­же би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява­ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз­вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипло­мати и на царя.

Грубите отношения на руския пратеник спря­мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунто­ве посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един чес­тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към "покровителката" и да са позамисли върху ней­ните благопожелания за наший народ. Настана ве­че решителний час за нашите ръководящи елемен­ти, нашата интелигенция да покаже пред света до­колко наший народ е достоен за свободен индивиду­ален живот.

И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на­род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни мате­риални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.

При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя­ва нашето Отечество, когато нашата независи­мост и самостоятелност са изложени на опаснос­ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!

На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи­мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелиген­ция принадлежи болшинството от нашата инте­лигенция начело с днешното правителство.

Подир това следват личности, които не при­тежават твърди политически убеждения и на кои­то е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-­нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.

Днес историята се повтаря по ироничен начин ...

"Под лупа" по материали от интернет