Всичките – в талаша

Румен Белчев, Стършел

 

Каквото и да говорят на английски чужденците, политически коректното говорене е българско изобретение.

Истински възпитаният българин никога няма да рече на някого, че е некадърен, слабообразован, мързелив и мушморок – той толерантно и коректно, само и само да не го обиди, ще отбележи, че въпросният индивид е заспал в талаша.

Избирателите, да речем, обикновено само седмица след като изберат любимите си представители, констатират, че те вместо да работят нещо, спят в талаша на парламента. От своя страна и любимите представители ни отвръщат със същото – те непрекъснато ни показват, че смятат, че не те, а ние, избирателите им, сме тия, дето спим в талаша.

Ей така например преди две-три години ни убедиха, че бетонът, който се лее край морето, ще е просто стена, която ще подпира пътя, та да не скачат колите върху чадърите на плажчето долу. По-късно се оказа, че към стената имало предвидено терасовидно хотелче на няколко етажа, а още по-късно повелителят на талашите ни увери, че това, триетажното, не е хотел, а по-големшка къщичка за птички.

Как сте в талаша?

Добре ли сте? Давайте нататък!

Да си спомняте, че държавните фирми бяха задължени да държат парите си в една корпоративна банка, която взе, че фалира?

Прокуратурата изобщо не си подаде носа от талаша, а остави банкера да си отлети като птичка Божия с частния самолет, според нея – пълен с чували, натъпкани с банкноти. Тая пасмина, банкерите, очевидно признават само парите в брой. Досущ като премиерите – и те си държат спестяванията в нощни шкафчета, докато спят в държавния талаш с пищов до главата за всеки случай.

Да не забравим да споменем и финансовия министър, който проспа в талаша на министерството си седемстотинте милиона, дължими от частната лотария. И отново спестовникът, смотал в талаша почти милиард откъм данъци, отлетя със самолетчето си, като приветливо поклати криле за поздрав над талаша на Главната прокуратура. А оттам заканително му помахаха с каскет.

Докато дремем в талаша, усетихме странна миризма – оказа се, че някой ни засипва и с боклук. Когато попитахме какво става, обясниха ни,  че само така ни се струва. За всеки случай чорбаджията на няколко ТЕЦ-а ни увери, че при него боклук не се изгаря – само се колекционира близо до комините. Разсмърдялата се ситуация принуди министерството да му забрани да гори боклук, макар досега да не се бил изгарял, тогава шефът отново изпълзя от талаша, удари се в гърдите и се закле, че занапред вече никога повече няма да гори боклуци.

Как е в талаша?

Мушморок купи за петдесетина милиона ТЕЦ-Варна, продадена от държавата преди време за двеста, за да я препродаде с пристанището й барабар на почетния партиен лидер, на когото се крепят преходът, демокрацията и държавата с все талаша си.

А от езерото край пристанището се разнесе странна миризма, за която варненският кмет обясни, че всъщност била от загнили водорасли, а не от това, на което мирише. Та, каквото и да си говорим, политкоректното говорене не е нечие чуждо изобретение, а мило, българско и родно.

И когато по улиците излязат хора и заявят, че им е писнало да ги смятат за заспали в талаша, от държавния талаш в телевизионните студия изпълзяват любимите им избраници в лъскави костюмчета и мигат невинно като котараци в брашно.

Няма да го превеждаме, за да запазим политическата коректност.

И те, и вие, знаете какво значи.