Всички шефове на комсомола вече милионери

Бившите шефове на Комсомола днес са все милионери.

ДКМС е абревиатурата на Димитровския комунистически младежки съюз. В него до 1989 г. задължително членуваха всички младежи от 15 до 28 години и бяха наричани комсомолци по популярното съкращение в Съветския съюз - Комсомол (от „КОМмунистический СОюз МОЛодежи“).

В официалния марш на ДКМС се пееше:

Комсомол, Комсомол,      ти летиш като сокол!

Соколът е граблива птица, но пък е най-бързо летящата - достига до 400 км/ч при пикиране и до 200 км/ч при хоризонтален полет. Предполагам, че летежът и хубавата рима са наддяляли соколът да бъде одобрен за символ на комсомолците.

Димитровският комунистически младежки съюз умря на конгрес в края на февруари 1990 г. и на освободеното място избуя Българска демократична младеж (БДМ). Последният първи секретар на Комсомола Евгени Узунов предаде щафетата на Росен Карадимов и той оглави Бадема, както иронично нарекоха новото младежко създание. После БДМ тихомълком се спомина.

Бизнесът и политиката приютиха някогашните шефовете на Комсомола и БДМ - „бойния резерв на БКП“, както гласеше популярното идеологическо клише. Днес повечето от тях са преуспяващи бизнесмени или известни политици в лявото пространство.

Енчо Москов ръководи ДКМС от декември 1971 до 23 март 1976. Свален е на пленум на ЦК на БКП заради „лоша кадрова политика“. Всъщност е заради голи купони с много жени и водка. След разжалването му Москов е пратен директор на малък завод в Гара Искър, после оглавява Комбинат за полуцелулоза и хартия в същия град. След няколко години е изпратен в Коми като секретар на районния комитет на БКП.

Оттам се издига до секретар на партийния комитет в Москва

Връща се в България през 1987 г. и става зам.-директор на Комитета за горите и горската промишленост. През 1990 г. започва частен бизнес заедно с двамата си братя.

Създават фирма „Инекскар“ за машинен дизайн, програмиране, производство, продажба и сервизно обслужване на автомобили и електронна апаратура.

След няколко години я разделят на три и Москов кръщава своята „Инекс интернационал“.

Изнася американски системи за Русия. Около две години работи при Илия Павлов -

ръководи дърводобивното му предприятие в Украйна

Сега Енчо Москов е и лидер на Националното движение „Русофили“.

Казват, че шеметната комсомолска кариера на студентката от Сливен Станка Вангелова (Шопова по мъж)се случва благодарение на танц с Тодор Живков на един 8 декември. Не се знае с какво тя го омайва, но само след няколко дни става секретар на ЦК на ДКМС. На 24 декември 1981 г. е издигната за първи секретар.

През 1986 г. вече е секретар на ГК на БКП в София. На 4 юли 1989 г.

едновременно с Владимир Живков става завеждащ отдел в ЦК на БКП. Сигурно щеше да расте още нагоре, но след 5 месеца покровителят й Живков падна от власт.

Пред политиката Станка Шопова избра бизнеса. Бе съдружник на Добромир Гущеров, после стана партньор на тогавашния московски кмет Юрий Лужков. Нейната фондация „Устойчиво развитие за България“ заедно с московския фонд „Сътрудничество“,

строи вилно селище при устието на Камчия

Станка Шопова има успешни търговски връзки и с Куба. Твърди се, че днес тя е една от най-богатите бизнес дами в България.

В средата на юли 1989 г. Тодор Живков вика при себе си Евгени Узунов, бивш секретар на ЦК на ДКМС, и му казва: „Освобождаваме Андрей Бунджулов. Ти оглавяваш новия екип в ДКМС като преходна фигура на промяната. Трябва да подготвиш нови млади хора за година, година и половина и се връщаш към други дейности...“

Тогава държавата тихо клокочеше, подклаждана от активизиралите се дисиденти и неформали, от изпуснатата енергия на конгресите на творческите съюзи и, разбира се, от Горбачовата перестройка. И сроковете се оказват много по-кратки от прогнозите на Живков. На 4 август 1989 г. Узунов оглавява ДКМС, на 10 ноември Живков пада, на 24 декември Росен Карадимов оглавява наследника на Комсомола - БДМ.

След като е зам.-министър на финансите в двете правителства на Андрей Луканов, Евгени Узунов, последният лидер на ДКМС, запазва поста си (от квотата на БСП) и в кабинета „Попов“, когато министър става Иван Костов. От 6 август 1990 г. до 24 май 1992 г е началник на Главно управление „Митници“.

През 1993 г. става изпълнителен директор на Първа източна международна банка (ПИМБ), известна като банката на СИК и „Интергруп“ АД.

Сред акционерите тогава са Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо

В едно интервю Евгени Узунов ми каза, че отишъл в банката след 8 месеца без работа и след покана на преподавателя си по бюджет от Висшия финансово-счетоводен институт „Д. А. Ценов“ в Свищов проф. Методи Христов.

През юли 1996 г. по предложение на Красимир Премянов Евгени Узунов става подуправител на БНБ. Само след половин година правителството на Виденов пада и през юни 1997 г. със Закона за валутния борд е прекратен мандатът на целия управляващ екип на БНБ.

Евгени Узунов става един от шефовете на „Стара планина холдинг“, правоприемник на бившия Централен приватизационен фонд. Холдингът е акционер с 34% в акционерното дружество „София сити къмпани“. Той нашумя

в скандала с 11-те общински парцела, апортно внесени от „Софийски имоти“

между двата тура на местните избори през 2007 г.

През 2007 г. Сергей Станишев прибра Евгени Узунов под червените знамена на „Позитано“ и го направи член на Висшия съвет на БСП.

След промените в Изпълнителното бюро Узунов стана един от шестимата секретари на Станишев и оглави постоянния предизборен център. На парламентарните избори през 2009 г. Евгени Узунов стана единственият червен депутат от Ловеч.

Ямболецът Росен Карадимов като шеф на БДМ участва в Кръглата маса (1989-1990) от квотата на БКП. Беше червен депутат във ВНС и 37-ото НС. От 1991 до 1997 г. е зам.-председател на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП. После премина в Евролевицата, през 1998 г. стана член на ръководството и говорител на партията.

След провала се отказа от политиката и регистрира адвокатска кантора „Карадимов“. Една от главните задачи бе да се грижи за доброто юридическо здраве на „Литекс“. Всекидневието на новоизпечения адвокат преминаваше предимно сред пищните селянки на Стоян Венев и мистичните жени на плевенския художник Петър Мичев -

картини от колекцията на Гриша Ганчев, украсяващи кабинета на Карадимов

Когато през 2005 г. Сергей Станишев стана премиер, направи Карадимов свой съветник по въпросите за присъединяването ни към ЕС. За изборите през 2009 г. той се опита да влезе в парламента като мажоритарен кандидат от Добрич, но не успя.

В едно свое интервю Весела Лечева каза, че в края на управленския мандат на Станишев

двама управлявали държавата - Росен Карадимов и Делян Пеевски

Днес Карадимов отново се е посветил на адвокатството.

„Комсомолът беше като бушон, изгаряше пръв при разклащането на пластовете в БКП. Така стана и през 1989 г.“, каза ми Андрей Бунджулов. Той беше скоропостижно сменен като първи секретар на ЦК на ДКМС на среднощен пленум в края на юли 1989 г. Пращат го за зам.-министър на образованието, откъдето подава оставка след 10 ноември 1989 г. Известно време е безработен, след което печели конкурс и постъпва в НЦИОМ. От 1994 г. е доцент в Пловдивския университет, където чете лекции по социология на политиката и на историята, от 2007 г. преподава и в Университета за национално и световно стопанство.

Известно време беше шеф на партийния съвет на ПД „Социалдемократи“ с лидер Николай Камов. От 2005 г. досега е секретар на президента Георги Първанов.

Николай Камов също бе секретар на ЦК на ДКМС. След 1990 г. изкара два парламента като червен депутат и един като евролястовица. След като се скараха с лидера Александър Томов-Лупи създаде ПД „Социалдемократи“ и се върна в парламента под крилото на майката БСП. Но вече си беше спечелил славата на ренегат, колегите му не го долюбваха и той изпадна безславно от червената каруца на следващите избори.

Друг виден комсомолски лидер бе Красимир Премянов - секретар на ЦК на ДКМС по международните въпроси и културата по времето на Станка Шопова. Когато тя е сменена от Бунджулов,

Премянов е изпратен като партиен секретар на район „Приморски“ в родната Варна

10 ноември го сварва на същия пост, но в кметство „Прогрес“. Едновременно с това учи политология в Академията за обществени науки в Москва.

Бе депутат във ВНС и в 36-ото НС, а в 37-ото оглави червената парламентарна група. Като дясна ръка на Виденов не бе допуснат на избираемо място и не влезе в 38-ото НС. Стана зам.-шеф на Съвета по законност, ред и сигурност във ВПС на БСП.

Започна да изкарва хляба си като адвокат със собствена кантора. Беше и зам.-председател на българо-гръцкия юридически клуб. Неотдавна Премянов замрази членството си в БСП, тъй като оглави Съюза на тракийските дружества.

Като секретар в ДКМС Премянов е сменен от Александър Мирчев, който остава и при Росен Карадимов. Мирчев бе говорител на БКП на кръглата маса. После печели стипендия за обучение в САЩ и остана зад океана. Сега ръководи консултантска агенция във Вашингтон, която съветва американското правителство по балкански проблеми.

Освен Мирчев ролята на мост приемник между Евгени Узунов и Карадимов, е пловдивският комсомолец Антон Величков. Той е един от мозъците на БДМ. Величков премина в бизнеса.

Завъртя фабрика за кроасани в Пловдив,

нейно производство беше марката „22 карата“. Днес на името на в Антон Величков ДАКСИ са записани 8 фирми, от които личи, че агробизнесът е най-новата любов на комсомолеца бизнесмен.

Иван Атанасов, който смени Карадимов в БДМ, беше депутат в 37-ото НС и влизаше в групата на най-заклетите виденовисти. През 1997 г. влиза в управата на „Соди“ - Девня и се издигна до изпълнителен директор. По времето на Сергей Станишев става ръководител на програмно-целева група за координация, контрол и мониторинг на проекта АЕЦ „Белене“ в Министерството на икономиката и енергетиката. След това става председател на Надзорния съвет на Националната агенция „Пътна инфраструктура“ (НАПИ). През октомври 2008 г. премиерът дори го направи и.д. изпълнителен директор на агенцията. През август 2009 г. подава оставката си от НАПИ.

Двама от последните елитни комсомолци-бадеми се гмурнаха в дълбоките води на банкирането. От секретар на община „Кремиковци“ Иво Георгиев бе издигнат до секретар на БДМ

През 1994 г. създава Елитбанк,

която бе наречена банката на бившите комсомолци. Съучредител е и Борислав Гуцанов, днес председател на БСП-Варна и председател на Общинския съвет в града.

През 1997 Елитбанк бе обявена в несъстоятелност. През 1999 г. медиите писаха, че Иво Георгиев и още двама от ръководството на Елитбанк са обвинени в длъжностно присвояване в особено големи размери. Сумата, присвоено от тях била 8 милиарда лева.

На 4 декември 2003 г. около 22 часа пред входа на дома си Иво Георгиев е нападнат и жестоко пребит от двама маскирани. В информационната система „Сиела“ по това време Георгиев имаше участие в 13 фирми - „Бест кар комерс“, Г.Е.И., „Грамекс“, „Клуб-ББ“, „Макском“, „Нордком холд“, „Юниън кар“ и др.

Според бивши колеги на Иво Георгиев от години той живее в чужбина.

Много по успешен като банкер се оказа Иван Радев, секретар на ГК на ДКМС в София със своята Юнионбанк. Нейното създаване е доста любопитно. През 1991 братята Иван и Светослав Радеви и още двама основават „Борас“ ООД. Дружеството е лицензирано от БНБ, като едно от първите дружества за търговия с чуждестранна валута.

През 1992 - „Борас“ създава Финансово-брокерска къща „София“ АД и тя е лицензирана от БНБ като небанкова финансова институция. Две години по-късно „София“ АД е пререгистрирана, преименувана и лицензирана от БНБ като ТБ „Юнионбанк“ АД, като по този начин се явява неин исторически и юридически правоприемник.

През май 2006 МКБ Банк, третата по големина банка в Унгария, купи 60% от акционерния капитал на ТБ „Юнионбанк“ АД. Чрез „Борас“ ООД и „Юнион груп“ ООД Иван Радев и съдружниците му държат 34% от акционерния капитал на МКБ „Юнионбанк“ АД. „Юнион груп“ има над 20 дъщерни дружества, които освен с банково дело се занимават и с туризъм, енергетика, недвижими имоти. Притежава няколко малки веца, вятърни електроцентрали, луксозни пасажерски кораби по Дунав и др.

Любомир Кючуков и Ивайло Калфин движеха международните международните дела в БДМ. След 1989 г. Кючуков започна устремна партийна и политическа кариера, но от години вече минава за „човек на Калфин“.

Кючуков става заместник на Лилов, когато след падането на Живков той оглавява БКП и после БСП. Но след оттеглянето на Стратега партийната кариера на Кючуков секва. Нито веднъж не става депутат. Работи като анализатор в ББСС „Галъп Интернешънъл“. Бил е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция към президента.

Когато Калфин оглавява външното министерство, го прави свой заместник. В края на мандата го праща посланик в Лондон. Очаква се да бъде отзован, заради принадлежността му към ДС.

За разлика от Кючуков

Ивайло Калфин първо опитва в бизнеса

От 1990 до 1994 г. е управител и старши съдружник в консултантски фирми. През 1994 г. влиза в 37-ия парламент с листата на БСП, член е на комисията по външна политика. Изкарва си прилежно мандата и през 1997 г. напуска БСП - мотивът е, че лидерите на партията връщат неизпълнен мандат за съставяне на правителство.

През април същата година става секретар на новоучредената партия Българска евролевица с председател Александър Томов. И влиза в 38-ия парламент като евролястовица. През 2000 излита от гнездото на Томов и става съучредител на ПД „Социалдемократи“, както и старши преподавател в „Интернешънъл Юниверсити“-София.

През 2002 г. президентът Пъ«рванов го кани за секретар по икономическите въпроси. От 2004 г. Калфин е член на Консултативния съвет на БНБ.

През 2005 г. и Партията майка му прощава изневярата и го прави депутат. Премиерът Станишев го избира за свой заместник и му дава да управлява външното министерство.

На 16 юли 2011 г. Ивайло Калфин е издигнат за кандидат-президент на БСП.

Пенчо КОВАЧЕВ

„168 часа”