You are here

Всичко върви по план. По техния план.

Защо днешният ВСС реши да избере новия председател на Върховния административен съд, вместо да остави тази работа на наследниците си? Отговорът не е никак труден. И показва, че всичко върви по план. По техния план.

Коментар от Ясен Бояджиев:

В началото на декември т.г. изтича 7-годишният мандат на председателя на Върховния административен съд (ВАС). Теоретично следващият председател може да бъде избран както от сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто мандат изтича в началото на октомври, така и от следващия. В нормална ситуация, при утвърдена демокрация с върховенство на закона и ефективно разделение на властите този въпрос не би представлявал особен интерес. Но не и в България. Защото тук зад него се крият големи залози, а решението му е част от процес, който далеч надхвърля рамките на една рутинна процедура.

Разбира се, в този процес няма нищо ново и оригинално. Но понеже е маскиран с мощна кампания от лъжи, клевети и персонални атаки, осъществявана от безбройните кафяви „медии“, е добре, изчистен от всякакви условности и подробности, да се показва отново и отново, за да не остане незабелязан.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

След години на турбуленции

Политико-икономическият консорциум, превърнал съдебната власт в инструмент за прокарване на своите интереси, успешно преживя последните две-три години на турбуленции и натиск за реформи. И излезе от този период с минимални щети - наложилите се леки тактически отстъпления на законодателния фронт и допуснатите поради недоглеждане грешки на кадровия фронт (най-вече с председателя на Върховния касационен съд и предложения от него председател на Софийския градски съд).

На хоризонта обаче се задаваха нови изпитания. За да бъдат съхранени основните лостове за въздействие, е необходимо моделът да бъде постоянно консолидиран и възпроизвеждан. В това отношение 2017-та е решаваща - година на избори.

Тя започна повече от отлично - в политически план бе постигнат възможно най-добрият вариант за процеса на възпроизводство. В парламента влязоха само „правилни“ партии, отдадени изцяло на имитацията на съдебна реформа. Както и досега, те няма да вдигат излишен шум. И когато му дойде времето, лесно ще се споразумеят по следващите стъпки.

Време за възпроизводство на модела

Изборът на нов Висш съдебен съвет е пръв по време и по важност - овладяването на т.нар. правителство на съдебната власт е от ключово значение за нейното „правилно“ управление. Целта е ясна - трябва да се осигури колкото може по-голямо мнозинство (по възможност квалифицирано, както досега) от хора, които без излишни задръжки да изпълняват съответните поръчки. Затова критерият за подбор е точно обратен на записаното в Конституцията - "юристи с високи професионални и морални качества".

Но заради споменатите тактически законодателни отстъпления изпълнението на тази цел ще е по-трудно от друг път. По отношение на парламентарната квота проблеми не се очакват - както стана дума, „правилните“ партии лесно ще излъчат „правилни“ хора. Никакъв проблем няма да има и с прокурорско-следователската професионална квота - там хватката на главния прокурор е желязна. По-сложно е положението със съдийската квота. Но и по нея в последните месеци се работи усилено, за да бъдат издигнати, а после и подкрепени „подходящи“ кандидати - тук се залага на тънката струна на местния патриотизъм чрез т.нар. „регионално представителство във ВСС“: налагане и обединяване около обща кандидатура във всеки съдебен район. Можем да сме сигурни, че за успеха на тази схема ще бъде направено и невъзможното. И все пак - изненади не са изключени, а са възможни и грешки.

Последната задача на чугуненото мнозинство

Точно заради това изборът на следващия председател на ВАС в никакъв случай не бива да се оставя за следващия ВСС. Става дума за ръководителя на ключова съдебна институция, която би трябвало да защитава закона, обществения интерес, гражданите и бизнеса от своеволията на властта, като контролира всички нейни актове във всички области на живота - избори, обществени поръчки, назначения, уволнения, конкуренция, данъци, разрешителни... На всичко отгоре като един от т.нар. „трима големи“ в съдебната система, които по право са членове на ВСС, този ръководител трябва да е част и от търсеното в Съвета мнозинство. Заради всичко това неговият избор е толкова важен, че нищо не бива да бъде оставяно на случайността.

А такава опасност със сегашния състав на ВСС няма. Мнозинството в него е абсолютно гарантирано, чугунено непробиваемо и високо специализирано в подобни избори. „Профилът“ на търсения човек е напълно ясен - просто трябва да се възпроизведе копие на днешния председател. А и най-вероятно човекът вече е намерен. Остава този ВСС да изпълни последната си задача. И така да увенчае един много „успешен“ от гледна точка на политико-икономическия консорциум мандат. „Успешен“ не само заради безпринципните си назначения, наказателните си акции и умелото покриване на всевъзможни скандали и афери. А и защото с безогледната си арогантност успя да създаде в съдебната система атмосфера на отвращение и пълна безнадеждност, които правят възпроизвеждането на модела още по-лесно.

Тъй че - спокойно, в съдебната система всичко върви по план.

http://www.dw.com