You are here

Всичко ли е наRED в БСП?*

„Ние можем повече” - такъв е работният вариант на предизборния слоган на БСП.

 

Aмбициозно и предизвикателно. На пръв поглед е добре, защото никой не може да победи, ако сам не вярва в успеха си. А БСП се готви да утвърди позициите си в местната власт, които винаги са били стабилни, макар и вече да не са доминиращи, както беше преди 15-ина години.

Червените се стремят и към реванш на парламентарните избори след две години. Но без успех на местния вот е почти сигурно, че и на парламентарния ги чака провал. “Ние можем повече” би било успешно мото, ако социалистите се стремяха да “бетонират” избирателите си - онези около 750 000 души, които гласуваха за тях на изборите през 2009 г. Тези хора са убедени, че БСП може повече и с удоволствие ще чуят това още веднъж.

Социалистите обаче се стремят към разширяване на подкрепата си, те искат гласовете и на онези, които през 2009 г. не са смятали, че БСП се е справила най-добре по време на тройната коалиция. Дори със задна дата да отчитат някои от достиженията й, това едва ли е достатъчно, за да извикат: “Тези наистина могат повече!” Въпросните избиратели не са забравили за какви грехове наказаха БСП и очакват от партията повече смирение. А то не се връзва с напомпаното “Можем повече!” и само ще ядоса периферния електорат. Което пък поставя въпроса наред ли са в БСП? Или наred (червено), ако трябва да си поиграем на думи от български и английски? Не знаят ли защо избирателят ги лиши от властта? Искат ли да спечелят и да се утвърдят като партия, която може и да губи избори, но със сигурност се връща във властта след един-два мандата, или само се правят? Наистина ли смятат, че щом са пришили в “Коалиция за България” няколко социалдемократически формации и една комунистическа в ляво от тях, оттук до края на света не може да има друг ляв политически субект? Онзи делтапланер на Бузлуджа трябва да им е напомнил, че и червеното има нюанси (за политическото червено става дума, не за парижкото).

Ако БСП се смята за червената партия, то какви са комунистите? Тъмночервени? А социалдемократите - тези, които не са съюзници на БСП в “Коалиция за България”, какви са - розови или светлочервени? Но както се казва в приказките - някога, толкова някога, че вече са изминали 120 години, всички те били заедно на един старопланински връх в центъра на страната - Бузлуджа. Преди десетина дни на този връх празнуваха най-популярните червени днес - социалистите, а от делтапланер комунистите ги замеряха с позиви. Листовките призоваваха хората на Историческата поляна да погледнат към онези на трибуната и да видят каква пропаст е зейнала между тях. Че те изглеждат различно, дошли са с различни по марка коли и ще отидат на различни морета.

20 години БСП се опитва да се социалдемократизира. Да доказва, че вече не мрази “чорбаджиите”, напротив - и богатите могат да членуват в нея. Лидерите й да обясняват, че не са пречка за интересите на една голяма държава, защото традиционно милеят за друга голяма държава. Да се кълнат, че дори и да дойдат на власт, няма да мислят само как да раздадат натрупаните от пестеливата десница пари на “алчните пенсионери” и “мързеливите безработни”, а ще гледат и на бизнеса да му е добре.

С други думи - БСП упорито се стремеше да избяга от комунистическото си наследство едни да я мислят за партията майка, други - за партията държава. На Бузлуджа обаче миналото застигна БСП от делтапланера. И показа какви могат да бъдат проблемите на най-старата и смятана за най-голяма партия оттук нататък.

По дефиниция една партия се бори за гласове, за да спечели изборите, да състави правителство и да претвори в дела написаното в програмата й или поне в листовката с предизборните обещания.

Сянката на комунизма настигна БСП още докато управляваше като най-голяма партия в тройната коалиция, но тя успя някак да я скрие. БСП загуби гласове и мина в опозиция, защото либералната част от политиката, която провеждаше заедно с НДСВ и ДПС, отблъсна нейните избиратели, а социалната й част настрои срещу нея либерално мислещите хора (“възмездието” за кражбите на тройната коалиция са тема на друг анализ). Затова социалистите не чуха “благодаря” от пенсионерите, задето им вдигнаха доходите почти двойно. Нито от майките, че въведоха най-дългата отпуска по майчинство в Европейския съюз. И едните, и другите смятаха, че това е в реда на нещата. Така, де, при бай Тошо не беше ли така, нали сте наследници на БКП, само сградата на “Позитано” 20 и постовете ли наследихте?

Пенсионерите и майките гласуваха за ГЕРБ. Или поне така смятат някои от старите кадри на БСП, врели и кипели в не една изборна комисия през годините на прехода. А и данните на социолозите показват, че май са прави.

Либерално мислещите хора в страната не смятаха, че трябва да благодарят точно на БСП за 10-процентните данъци - корпоративен и подоходен.

Те бяха убедени, че ниските ставки са станали факт въпреки БСП. Електоратът на БСП, напротив, още не е преглътнал плоския данък. И укорите в тази посока, казани по предизборните събрания през лятото на 2009 г., станаха първата сянка на комунизма, която надвисна над БСП през новото хилядолетие (защото то започна щастливо за БСП - партията се помири със социалдемократите и д-р Петър Дертлиев приветства множеството на Бузлуджа от видеостена, соцлидерът Сергей Станишев се покая от името на партията си за атентата в църквата “Св. Неделя” през 1925 г. и запали свещ там, БСП беше приета в Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти).

В съзнанието на мнозинството БСП е партията на по-слабите, по-бедните, по-неприспособените да се справят сами с живота (или изживяващите се като такива), които имат нужда от закрилата на обществото и държавата. За да могат да учат, да работят, да живеят. Тези хора са много и те не смятат, че БСП е партията на свободно разсъждаващи за диалектическата връзка между свободата и необходимостта интелектуалци. Точно тези хора сметнаха, че БСП ги е изиграла с плоския данък, защото видяха в него не начин да се подкрепят предприемчивите, а да се “уредят богатите”. Т. е. тези, които не са “наши”. Сергей Станишев написа “Защото сме социалисти”, където каза много добри думи за социалната справедливост и солидарността. Програмните документи на БСП неслучайно пишат по лявомислещите в нея, като Бойко Великов и Янаки Стоилов. Но избирателите не искат да четат и такива “номера” не им минават. Те си гледат фиша и питат: “Защо от моята мижава заплата взимат 10%, колкото взимат и на фирмаджията? Вземете му 50%!” И това е истинската бездна, която ще зейва между сегашната БСП и тези, за чиито гласове се бори. Вече не става дума за вота на носталгично настроените пенсионери. А за гласовете на поколението “600 лева”, особено когато открие, че и зад “терминал 1” и “терминал 2” на софийското летище не чака спасение за всички. Само за 1%. И БСП или ще се върне при този “по комунистически мислещ” електорат, който упорито не желае да се откаже от мисълта, че богатите трябва да плащат по-големи данъци и трябва да има по-голяма социална защита за “обикновените хора”, възприемана като ниски цени на парното, тока и здравеопазване като при Живков - без всякакви направления, потребителски такси и пр., или постепенно ще го подарява на някой друг. Вчера - на ГЕРБ, утре - може би на антиглобалистка, неокомунистическа или някаква друга партия. А БСП ще се стопи така, както се стопи традиционната десница и тогава наистина ще завърши нейното социалдемократизиране - защото вляво от нея ще има друг голям политически субект.

Преходът наистина свърши. БСП все по-малко ще може да разчита на наследен електорат. Както и на хора, които по родови причини - заради дедите антифашисти или родителите комунисти, посягат към нейната бюлетина. Пред урните ще се строяват поколения, които бъркат станалото на 23 септември и на 9 септември. Или на 9 юни. Защото не се интересуват от история, както и от политика. За Сталин и за Георги Димитров не са чували, а Че Гевара и Ленин са портрети от фланелките. Тези хора ще питат: “Какво ми дава тази партия”, и ще гласуват прагматично, защото не просто са свободни от всякакви идеологии, а не знаят и не искат да чуят за тях.

Затова изпитанието на БСП за следващите 20 години пак ще бъде “комунизъм” или “социалдемокрация” - в кавички, защото нито комунизмът може да бъде като онзи от миналия век, нито социалдемокрацията. Но този път червените ще бъдат във влака, който се движи в “другата” посока.

Красина КРЪСТЕВА

в.“Труд“