Встрани от анекдотите: Какви чужди езици владеят Борисов, Гешев и сие

Полуграмотни и малокултурни хора, чийто произход е свързан със силови спортове и занимания, са се настанили във властта на България. Те не владеят и собствения си език, камо ли чужди езици, пише Александър Андреев. 

 

Главният прокурор Иван Гешев не владеел никакъв чужд език, писаха българските медии.

Не знам дали е вярно, но звучи правдоподобно.

По мои впечатления, министър-председателят Бойко Борисов също не говори чужди езици, освен може би руски.

Почти анекдотично. Но реално.

Натрупал съм многобройни лични наблюдения и разкази на очевидци за конфузиите, които произтичат от езиковата неграмотност на високопоставени български представители в чужбина:

Български посланик в англоезична държава вдига звънящия си телефон: „Yes? Yes… Yes…“ Обръща се към секретарката си: „Абе, Стефче, я го виж кво иска тоя, че ми говори на английски.“

Български посланик в немскоезична държава, същата ситуация: „Ja? Ja… Я си *** *******!“

Български политик в чужбина се опитва на руски език да покани свой източноевропейски колега на коктейла в българското посолство: „Пойдем погулять!“ (Да идем да се поразходим – б.ред.)

Неграмотни политици, които къкрят в собствен сос

Встрани от конфузиите и анекдотите: многобройни научни изследвания са доказали, че владеенето на чужди езици повишава концентрацията, гъвкавостта на ума и толерантността. 

Този пакет от качества учените наричат „когнитивен контрол“: умението оптимално да се пригаждаш към ситуацията, за да постигнеш максимален резултат. Едно проучване на университета в Торонто например стига до извода, че хората, които говорят поне един чужд език, са много по-съсредоточени върху същината, по-малко разсеяни и стигат по-бързо до решения на практически проблеми.

Има още цяла поредица обективни факти, които дори няма нужда да се споменават. Всеки чужд език автоматично разширява хоризонта и осигурява достъп до различни култури и нрави. Всеки чужд език развива умението да вникнеш в чужда гледна точка, да се измъкнеш от „собствения сос“, да влезеш в диалог.

Участвал съм в многобройни срещи на високопоставени български политици с чуждестранни представители и мога без следа от съмнение да го потвърдя: Онези от тях, които говорят чужди езици, много по-добре разбират позицията и аргументите на отсрещната страна и в крайна сметка постигат за каузата си далеч по-добри резултати. Езиково неграмотният политик обикновено къкри именно в собствения си сос, неговият диалог с чужденеца насреща винаги се свежда до размяна на успоредни съобщения, които никога не се засичат.

Дали изобщо разбират какво им казват хората по площадите?

В момента много се говори за „мутризацията“ на българската политика и на обществото. За това, че на видими или невидими властови позиции са се настанили полуграмотни и малокултурни хора, чийто произход е свързан със силови спортове и други силови занимания.

Тези хора често пъти не владеят майчиния си език, та какво остава за чужди. В техния свят комуникацията е невербална – тя се състои от звуци, ръмжене, сумтене, къркорене, премляскване, цъкане с език, мучене, съскане, пъшкане, белтъци, гримаси, жестове, език на тялото. И мускули. Насилие. Какъв ти тук когнитивен контрол, какви пет лева…

Дейците, чиито оставки искат протестиращите в България през тези седмици, по всяка вероятност не разбират защо толкова много хора са настръхнали срещу тях. Липсва им тъкмо умението да вникнат в противоположна гледна точка, да потърсят общоприемливи решения. Липсва им когнитивният контрол. Така че можем да им пожелаем само едно: Учете чужди езици!