В държавата всичко е изчислено така, че да се чувствате неудобно

Понякога ударът по главата с тежък предмет помага на гражданската съвест. След леко подпомагане с тежък предмет, получаваме просветление и започваме чинно да си плащаме данъците, да вярваме безусловно на правителството и да даваме и последната си стотинка в името на държавния бюджет. Или поне така им се иска на управляващите.

 

Явно унаследеното от крепостничество държавническо мислене предопределя начина, по който управляващите гледат на гражданите. Всъщност, вместо граждани те виждат поданици. Такива, които са виновни, преди да са сторили нещо, и трябва да бъдат наказвани превантивно.   Спрямо това мислене са устроени и инситуциите. Надписите например из всички ведомства, са заповеднически: “не безпокойте” и “не правете” ви предупреждават от всяка врата. Дори, когато държавните или общинските учреждения ви предоставят услуги, за които се заплаща, вие пак сте виновни и всичко е изчислено така, че да ви е неудобно.

Държавата гледа като на виновници дори и на хората, които стават жертва на противозаконието на някой друг. Социалното ведомство, например, подхожда към борбата със сивия сектор доста креативно. За да няма сърдити, се обмисля да се глобяват не само работодателите, които си имат черноработници без трудов договор, а да санкционира и въпросните черноработници.   Липсата на алтерантива за полагането на легален труд и опасността да си стоиш гладен вместо да работиш в сивия сектор, явно не са достатъчно убедителни за управляващите. От масите се очаква да видгнат кървавото знаме и с цената на глада и мизерията да излязат на революция срещу злия капиталист работодател.

Законодателството у нас също се твори по този начин. Ако държавниците решат да предприемат някакви мерки в безбройните неуредени области на живота ни, те ги постигат със санкции, а не със стимули. По същия начин правителството реши да се бори с малцинствата и нехайните родители, пропуснали да ваксинират децата си.   Миналата седмица кабинетът реши да обвърже получаването на социални помощи за семейства с деца със задължителната ваксинация или посещението при лекар за контролен преглед. За да изглеждат загрижени за бедните и нещастните, управляващите решиха да не отнемат изцяло социалните плащания, а просто да ги понамалят. Някак си беше премълчано каква е точно сумата, която ще бъде намалявана.   Оказа се, че ако не ваксинират децата си, родителите ще получават малко над 22 лева. Ако пък са послушни поданици и имунизират децата си, ще получават 91 на сто от 65 лева, колкото е минималният гарантиран доход. Освен явната подигравка с числата, изобразяващи социалната помощ, възниква и философският спор дали трябва да се удрят с пръчка през ръцете точно тези хора.

От една страна е твърде грешно и нехуманно разбирането, че всички представители на малцинствата и на най-ниските слоеве на обществото раждат деца само заради социалните помощи. Има и такива, но има и такива, които спазват традициите на своята култура, колкото и остарели да ни се виждат. Има и други, които не са образовани достатъчно и си мислят, че ваксинацията вреди да децата им.

Решението на правителството показва колко едромислещи са членовете на кабинета. Те явно си мислят, че като са срещали един ром, познават всички представители на малцинството.

Разбира се, много по-лесно е да се прибират в хазната и без това нищожните социални помощи, вместо да се води реална политика в здравната грижа и образованието сред етническата група. Докато санкционира ромите, държавата се прави на расеяна за здравните медиатори, които успяват да убедят хората в махалата да имунизират децата си.   В страната има едва около сто практикуващи тази професия, като те работят на минималната работна заплата. Вместо да стимулират развитието на здравната медиация, държавниците предпочитат да прибират пари.

Връзката между образованието и грижата за здравето на подрастващите, също е заличена в главите на управляващите. Здравното обучение не е въпрос на спорадично издаване на брошури. Също така не е и правенето на семинари, в които обикновено участват роми, които вече са си образовани, а тези неуките, си остават извън залата също толкова неуки.

Мъдрата политика за отпускането на социална помощ няма да провокира “отговорно родителство”, както заявиха управляващите. Може да им се стори странно, но и ромите се тревожат за децата си. И докато вярват, че ваксините им вредят или че лекарят не е добронамерен, ще продължат да не ги имунизират. Така ще продължим да си имаме разни епидемии, за които разбира се, ще се виновни малцинствата.

Христина РАФАИЛОВА

Новинар