В отровената от русофилството България руският език на омразата към нас се приема с робско покорство

Иво Инджев

“Обичам” откровенията на путинистите по адрес на България. Чрез тях те ни казват истината, която руската дипломация и политика изобщо се опитва да представи перверзно като форма на вековна любов. При това взаимна.

Ето какво казва например Виктор Баранец (на снимката), един от водещите пропагандатори на Путин, военен наблюдател в най-тиражния жълт вестник в Русия, запазил съветското си название Комсомолская правда (същият има има и радиопредаване, наречено „Военно ревю на полковник Баранец“).

“Към черноморските страни от НАТО, преди всичко България и Русия, Руската федерация се отнася като към “мухи през есента в мръсна къща”, разбирайки ограничеността на техните военни възможности”.

(«К черноморским государствам НАТО, главным образом Болгарии и Румынии, РФ относится «как к мухам по осени в грязном доме», понимая ограниченность их военных возможностей»).

Както и останалите говорители на Кремъл в медиите, полковник Виктор Баранец е рупор на онова, което мисли полковник Путин. Ето защо подобни презрителни квалификации не могат да минат за нечие лично мнение. 

Но у нас минават. В епохата на Методиевич, характерна с бисексулното му поведение на международната сцена с цел задоволяване (не)човешките имперски потребности на Путин от “евроатлантически” позиции, нито веднъж той, неговите министри, крепостните му депутати или подчинените им медии не отвърнаха на руската пропаганда.

Русофилството до такава степен е отровило със своя новичок българското чувство за чест и гордост пред Русия, че матушката им на русофилите може да си позволи безнаказано всякаква псувня на майка срещу нас. На имперския език на омразата не се намира (почти) никой да отвърне. Нашите “кралимарковци” са твърде заети да отговарят в юнашки пози на антибългарския език на безопасните за тях македонски дребосъци.

В сянката на видимия колоборационизъм на Методиевич с гордите наследници на съветската окупация дреме пълното безразличие към руските медийни нападки срещу България.

Освен с явното старание пред Путин, детронираният на изборите служебно абониран за изборни победи Бойко Методиевич се опозори и като “евроатлантик”, в чиято епоха на всевластие българските власти нито веднъж не отвърнаха на антибългарската пропаганда в руските медии. Пълно мълчание цареше в подчинените му телевизии и прочее медии у нас, когато руските пропагандисти се подиграваха на България като на най-бедната и най-нещастна държава в ЕС.  

В разгара на украинския бунт срещу препънатия от Москва процес на присъединяване на Украйна към ЕС руските медии, държавни и прочее контролирани от държавата вестници, като Комсомолская правда, буквално се гавреха с България. Превърнаха я в негативен пример за назидание на други държави, които се опитват да се откъснат от руската орбита. Но в София последва мълчание.

В серия от долнопробни репортажи за провала на европейска България острието на руската булевардна кореспондентка на Комсомолская правда  Даря Асламова ( на снимката, разпространена от самата нея) илюстрираше писанията си от България със снимки на ромски деца край сметище. Това е България днес, според нея. 

 

 

Опитах да опонирам, но не намерих последователи в българските медии. За държавата, олицетворявана от путинолюбивия Методиевич, да не говорим.

Междувременно Русия, чиито пропагандатори, че и политици от ранга на московския кмет Лужков, обичаха преди десетина години да изтъкват по-големите заплати в Русия като източник на патриотична гордост за сметка на по-бедната по този показател по онова време България, се срива икономически и изостава по все по-видимо от скромния, но все пак европейски стандарт на живот у нас. 

“Странно”, но страстният самохвалко Бойко Методиевич и другите българските патриотари нито веднъж не се възползваха да натрият носа на надменните империалисти – пък било и като форма на задоволство, че на тях дължим напредъка си. Но пасуват не е от благородство, а като косвено признание за подчиненото си отношение, което диктува за Русия да се говори у нас или добро, или нищо. 

А колко малко трябва, за да се забележи какво наистина става в Русия! Не е нужно българските медии да влизат в разходи ( нали сме бедни!) и да пращат свои екипи в Русия, за да ни покажат истината за руската деградация. Нито дори се налага да мобилизират своите кореспонденти на място в Русия, на които ще им се стъжни кореспондентството ако си позволят да нарисуват истинската картина на случващото се в империята.

Самите руснаци  пълнят единственото свободно за тях медийно пространство с факти за руското главоломно обедняване. Включително със снимки. Като тази, която публикувам като стоп кадър от видео, което показва битка между бедни руснаци за разграбване на продукти с изтекъл срок на годност край супермаркет и контейнер със смет в град Воронеж. Пандемията на бедността в Русия се задълбочава!