You are here

В очакване на безсмъртните

На граждански форум, организиран от бивш финансов министър, спряган за конкурент на Путин, обсъждат бъдещето на Русия

 

Министри, икономисти и кметът на Москва обсъждат бъдещето на Всеруски граждански форум на Алексей Кудрин. Растящият интерес на високопоставени чиновници към мероприятието според наши източници се обяснява с нарастващото влияние на Кудрин и слуховете за кандидатирането му за президент през март догодина.

Московчани пред стените на мегаполиса, гравюра от ХVІІ век

 

Алексей Кудрин и Сергей Собянин (вдясно)        Снимка: ТАСС

 

В събота, 25 ноември, в Москва се провежда ежегодният Всерусийски граждански форум (ОГФ), организиран от бившия финансов министър Алексей Кудрин. Това събитие традиционно обединява представители на организации с нестопанска цел от Москва и региона, експерти и представители на властта. Форумът се смята за либерален – за участие се канят много опозиционно настроени политици и специалисти.

Организаторите на форума тази година се вълнували дали ще го посетят високопоставени гости, разказват за РБК двама събеседници. Миналата година някои от най-влиятелните оратори, като например председателят на ЦИК Ела Памфилова и първият заместник-началник на президентската администрация Сергей Кириенко, така и не идват на форума. Вълненията на организаторите обаче се оказва напразни. На ОГФ идва и Памфилова, и министърът на здравеопазването Вероника Скворцова, и ръководителят на отдела за обществени проекти на Кремъл Сергей Новиков.

Вярно, и този път сред анонсираните в програмата оратори, има такива, които не дойдоха. Не дойде например шефът на Сбербанк Герман Греф, който, по думите на организаторите, е отпътувал от Москва непосредствено преди форума.

По време на централния панел на събитието – дебатите между Кудрин и Сергей Собянин – московският кмет нарича своя опонент „политик на федерално ниво“. „Това, както се казва, не е случайно: приказката е лъжлива, но в нея прозира намек. Интересът към Кудрин в Кремъл расте“, коментира един от участниците във форума.

„Властта идва да осъществи контакт – този път нейните чиновници на форума очевидно са повече. И по време на подготовката имаше много обаждания, интересуваха се, молеха да се включат в работата“, разказва пред РБК един от организаторите на форума.

Друг събеседник на РБК сред организаторите на мероприятието обяснява нарасналия интерес към форма „със слухове за многобройните назначение по ходатайство на Кудрин“. По-рано източник на „Ведомости“ разказва, че ексминистърът може да отиде на балотаж за поста президент през март 2018 година. Впрочем Кудрин заявява на форума, че няма президентски амбиции. „Аз сега съм в друга роля. Подготвям програма, предложения, които ще предам на президента“, подчертава той.

Центърът за стратегически разработки на Кудрин работи по социално-икономическа програма за развитие на Русия до 2024 година. Бившият вицепремиер е обсъждал тази програма с президента на 17 ноември.

„Кметските войни“ и дефектното деление

Най-голям интерес от всички панели предизвиква дискусията между Кудрин и кмета на Москва на тема „Бъдещето на икономиката на страната: ролята на агломерациите“*.  За да присъстват на нея посетителите заемат места още по средата на предишния панел.

Не стигат столовете за всички желаещи да слушат разговора, затова на организаторите им се налага да преместят панела в съседна зала.

И двамата политици говорят за нарастващата роля на агломерациите. Кудрин припомня, че половината от БВП на света се създава в 380 градове, като тази тенденция само ще се развива. В Русия потенциални световни агломерации могат да се развият около Екатеринбург – Челябинск – Перм и Томск – Новосибирск – Барнаул. Собянин заявява, че амбициозните стратегии за развитието на руската икономика, разработвани и с участието на Кудрин, не са се случили точно заради игнорирането на агломерациите. В целия свят урбанизацията продължава и Русия също трябва да развива агломерации, призовава столичният кмет.

Кудрин се съгласява, че развитието на агломерациите трябва да влезе в десетката на приоритетните задачи на страната. Той назовава един от проблемите – „война“ на губернаторите и кметовете, което не позволява развитието на градовете.

Според Собянин основният проблем е в „дефектното“ административно разделение на регионите, останало още от времето на Сталин. Кметът назовава още един „засилващ се“ проблем – опитите да се направят всички нормативи еднакви – от Чукотка до Калининград. В този смисъл Русия не е федерация, а унитарна държава, казва московският кмет.

Москва

Собянин оценява населението на московската агломерация на 30-35 млн. души, тъй като включва близките райони, където московчани живеят през лятото, докато местните жители отиват да работят в столицата. При това столицата не търси от регионите човешки ресурс, а служи като авантпост срещу изтичането на руснаци в чужбина, увери кметът. „Това е ядрото на страната, изконното ядро, при това без петрол и газ“, казва той. По думите на Собянин „Москва не е черна дупка, източваща талантите на цялата страна, а движеща сила на икономиката.“

Кудрин отвърна, че регионите все пак смятат Москва за конкурент. Освен това бившият министър по време на дискусията разкритикува преразпределението на ресурсите от големите градове към федералния център, на което Собянин го попита няма ли да превъзпита сегашния финансов министър Антон Силуанов.

Препятствията пред бъдещето

Организаторите определят темата на форума като „Бъдещето на Русия“. Към нея са свързани всички дебати – от здравеопазването до икономическото развитие, от бъдещето на интернет до видеонаблюдението по време на избори. Преди този форум тема за бъдещето става Световният фестивал на младежта и студентите в Сочи, където за това говори президентът Владимир Путин.

Кудрин посочва основните препятствия по пътя към бъдещето – качеството на руското държавно управление. „След 10-15 години откритията в сферата на медицината ще доведат до появата на практически безсмъртни хора, а 13% от съвременните професии ще изчезнат. Ние обаче абсолютно не сме готови да посрещнем тези предизвикателства.“ Според него руските власти днес не са способни да решат тези задачи, и твърде сериозно прилагат  регулациите в много сфери на живота.

Темата за бъдещето прозвуча и по време на дискусията „Създаване на мрежи за публичен мониторинг по време на избори“. Вярно, става дума за недалечното бъдеще –  март 2018г., когато трябва да се състоят президентските избори. Участниците в дискусията обсъждат натиска на властта върху избирателната система, включително използването на административни ресурси и принуда за гласуване. Една от участничките в дискусията, шефът на ЦИК Ела Памфилова, обещава, че на президентските избори през 2018г. никакви „команди отгоре“ да се гласува за един или друг кандидат, не се очакват. При това проблеми с прозрачността не са изключени. По думите на председателя на ЦИК възможно е да възникне „определена самодейност по места“.

За да се избегне това, участниците в дискусиите призоваха обществените организации да създадат мрежи за контрол за прозрачността на изборите. Ръководителят на ЦИК потвърди, че ще подкрепя всякакви предложения на общественици по тази тема.

По време на дискусията „Стратегии и реалност: защо винаги настъпва различно бъдеще“ участниците отбелязват, че стратегиите за развитието на Русия почти никога не се изпълняват. От друга страна, те по същността си не са и стратегии, смята един от участниците в обсъждането Олег Фомичев, зам.-министър на икономическото развитие. „Нито в един от документите, наричани стратегии, концепции и прочие, дори не е направен опит да се формулира някаква представа за бъдещето на страната.“

Деканът на икономическият факултет на МГУ Александър Аузан отбелязва три условия за преодоляване на днешната криза, наречен „ефекта на коловоза“: да не се създават структури за конкретни хора, законът да важи абсолютно за всеки и да се установи колективен контрол над насилието.

С това не се съгласява бизнесменът Дмитрий Потапенко: според него вместо мащабни стратегии достатъчно е просто „да се разкрепости икономическият потенциал“ на гражданите и бизнеса и да се въведе „забрана на забраните“.

Евгения Кузнецова, София Сарджвеладзе

РБК

*Агломерация е процесът на сливане на големите градове и разположените около тях по-малки селища в една обща урбанизирана територия. Агломерация се нарича и полученото в резултат на сливането селищно образувание

http://www.transmedia.bg/2017/11/29/%D0%B2-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B...