В Перник проблемът не е само водата, има криза и с паметта - тежък соц!

Как да тръгне на бунт общество, което е загубило спомена за хората, които са направили много за него

 

Димитър Иванов

Инженер Васил Радославов (името му съвпада с това на политика и държавника, но нямат роднинска връзка) е една от емблематичните фигури за Перник. Всъщност, той е причината през 1929 бързо развилото се миньорско село Перник да бъде обявено за град. Радославов започва да работи в мините пет години по-рано - през 1924 година. През следващите десетилетия те стават проспериращо предприятие, което привлича много хора. Строят се нови квартали, а в новоизградените ведомствени жилища миньорите не плащат наем. Изградени са училища, детска градина, хотел, баня, болница, кино, хлебозавод, парк с езеро, стадион и плувен басейн. В този период е изградена и впечатляващата сграда на Минната дирекция. Един истински добре уреден и благоустроен град. Огромният принос на инж. Радославов в този интензивен процес става причина през 1942 г. той да бъде обявен за почетен жител. Умира на 9 септември 1944 г., 

(само)убит от „народната“ власт

 Гробът му е неизвестен и за да е пълна подигравката, той е осъден задочно, а това, което е било останало от скромното му имущество е конфискувано от неговите наследници. Днес името на Васил Радославов не говори почти нищо на огромна част от жителите на града. За сметка на това главна улица в град се казва 

„Ленински проспект“

 Нямам представа дали Ленин е допринесъл за Перник повече от инж. Радословов... Имената на улиците не пълнят и не изпразват язовирите, но имената на улиците могат да ни отговорят на въпроса доколко будни са хората, които ежедневно ходят по тези улици. Сами може да си представим каква среда се формира в общество, което е загубило спомена за хората, които са направили много за него, но няма проблем всеки ден безропотно от стените да го гледа името на човека, който постави началото на процес довел до смъртта на десетки милиони. 

„Ленински проспект“ далеч не е единствената улица, показваща уважение към строя, който уби инж. Радославов. Тук можете да се поразходите също така по улици „Аврора“ (очевидно посветена на крайцера, от който започна голямата революция), „Братя Кокарешкови“, Зоя Космодемянская, Карл Маркс, Ленин (отделна улица), Лиляна Димитрова, Никола Парапунов, Станке Димитров и т.н.

Тежък соц

Тук все едно не са чували, че в България се е случил 10-и ноември 1989 г. Не е учудващо, че в тази социална среда няма критична маса и будни хора, които да забележат толкова сериозен проблем, като този, заради който сега протестират и на „Ленински проспект“. А инженер Васил Радославов ... той спи някъде в безимения си гроб, забравен от тези, които живеят в Перник, станал град, благодарение на него.

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-v-pernik-problemat-ne-e-samo-vodata-ima-kriza-i-s-tezhak-sots

П.П. "Под лупа " : "За жалост паметта и свидетелствата за творците на този тъй успешен производствено-социален експеримент са напълно заличени в града, изтрити са от съзнанието на новите му поколения. Стоят обаче постаменти на безличия, които са отричали и рушели голямото и благородно дело на споменатите по-горе съзидатели. За десетината загинали партизани от града и околията е издигната подобаваща братска могила в парка, а за сто и десетината “безследно изчезнали” след девети септември има едва забележима еднометрова плоча до църквата. В този ред на нещата трябва да кажем, че Перник е може би единственото селище в страната ни, в което няма дори най-обикновен знак за загиналите местни жители във войните за национално обединение: 1885 г.; 1912-13 г., 1915-18 г. Просто срамотно!"-https://demokraticheskipregled.wordpress.com/2016/12/13/comunism-po-pernishki/